Акт от 17.05.2021, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

146 гр.

Велико Търново, 17.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 144/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на И.И.И. ***, срещу Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за културното наследство (ЗКН), издадена на 02.03.2021 г. от регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.

Жалбоподателката оспорва приложената ПАМ като нищожна и незаконосъобразна.

ПАМ се оспорва като нищожна с мотива, че издателят й е некомпетентен да прилага самостоятелно мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, а и мярката и приложена в противоречие на предходно влязло в сила съдебно решение между същите страни по този същия спор, което от своя страна е било в същия смисъл – прогласило е за нищожна предходна ПАМ на ответника спрямо жалбоподателката за същата сграда, поради некомпетентност на издателя й (който е бил същият).

ПАМ се оспорва и като незаконосъобразна с мотива, че не са налице предпоставки за прилагане на ПАМ по ЗКН спрямо оспорващата. В тази връзка се оспорва констатацията за лошото състояние на сградата и се претендира, че мерките в тяхната съвкупност са неизпълними, тъй като разпореденото в т. 3 не може да се изпълни, ако вече е изпълнено посоченото в т. 1 и 2. Накрая, оспорващата намира, че цитираното в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ не кореспондира с разпореденото смислово.

Предвид изложеното, доразвито в съдебно заседание от процесуалния й представител, моли за отмяна на оспорената ПАМ или прогласяването й за нищожна и присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата – регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, оспорва жалбата като неоснователна. В хода на съдебното производство сочи, че процесната ПАМ е поредна, като многократно е прилагал същата като съдържание спрямо жалбоподотелката и въпреки отмяната на предходните в този смисъл от съда или обявяването им за нищожни няма да изпълни влезлите в сила предходни решения (вкл. това на ВАС), защото са неправилни и не отчитат аварийното състояние на сградата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка и приобщените към настоящето дело предходни съдебни дела, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Принудителна административна мярка по чл. 192, ал.

1, т. 2, б. „б“ от ЗКН от 02.03.2021 г., издадена от *** М.Т.М. - регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.

С обжалвана ПАМ е разпоредено следното на жалбоподателката, Б.А.Х. и „Селтис“ ООД, в качеството на първата на собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. В. Търново, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. В. Търново, с адрес ***, а на останалите – неясно в какво качество (вероятно като собственици на други самостоятелни обекти в същата сграда, доколкото като основания за адресирането до тях се сочат нотариални актове):

1.

Спешно да бъдат демонтирани покрива и втори тухлен етаж само на източната страна на сградата; да бъде изпълнено временно защитно покритие над останалата част на сградата и на демонтираната част от сградата; да се изпълни защитна плътна ограда с винилово платно по целия фронт на къщата.

2.

Събарянето и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване към улица „Велчо Джамджията“ и съседните сгради, както и указания на място от инженер-конструктор.

3.

Задължава собствениците на сградата да извършат архитектурно заснемане на сградата и да представят инвестиционни проекти за възстановяване на сградата недвижима културна ценност. Същите следва да бъдат съгласувани с МК-НИНКН по реда на ЗКН.

4.

Разпоредено е ако до 30 дни мерките по т. 1 и т. 2 не бъдат изпълнени от собствениците, кметът на община Велико Търново да ги изпълни, като разходите са за сметка на собствениците.

Посочено е, че мерките по т. 1 и 2 трябва да се изпълнят незабавно от собствениците в 30-дневен срок от връчването на заповедта, а за а мярката по т. 3 е определен 3-месечен срок за изпълнение, считано от нейното представяне. Заповедта на ПАМ е връчена незабавно на И. – на 02.03.2021 г.

Като мотиви за прилагане на ПАМ е посочено, че жилищната сграда не се използва, не се стопанисва и се намира в аварийно състояние и е с лош технически и естетически вид, с настъпили видими, силно изразени деформации с прогресивен характер – наклонени пукнатини в източната част на фасадата към ул. „Велчо Джамджията“, преминаващи през отвора на прозореца във втория етаж.

Нито се твърди, нито се сочат доказателства в това последно за сега производство да са изпълнени процедурите по чл. 72 и 73 от ЗКН. Твърди се само, че за състоянието на сградата са проведени „множество комисии и съставени протоколи и е уведомен собствениците на сградата“ (правописът е съгласно оспорената ПАМ), но кои са тези множество комисии, съставени протоколи и кой или кои от собствениците на сградата са уведомени не е посочено и съответно доказателства за това няма как да са събирани в настоящето дело (нито са представени от ответника, комуто е указано от съда по реда на чл. 171, ал. 5 от АПК да докаже всички основания за прилагане на процесната ПАМ, които твърди).

В хода на съдебното производство ответникът е депозирал писмено становище (на л. 30), в което е изложил от своя гледна точка цялата фактология на правоотношенията по повод сградата на *** от 2016 г. насам, като е посочил, че същата тази последна във времето процедура по ЗКН за процесния имот е започнала по предложение на Районната прокуратура – Велико Търново с изх. № 3234/04.10.2020 г., което е представено по делото. Видно от това предложение е, че същото разпорежда издаването на нова ПАМ с която на собствениците на сградата се дадат законосъобразни разпореждания, като при издаването й се спазват правилата на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН с изрично указание за кумулативна компетентност на ответника и кмета на общината или само на кмета на общината.

В същото писмено становище на ответника се твърди, че комисия по чл. 72 от ЗКН е проведена с Протокол от 02.12.2020 г. и е издадено Указание за аварийно временно укрепване от 20.02.2021 г., както и процесната ПАМ. Доказателства за тези твърдения не са представени в хода на настоящето дело.

Същевременно се сочи, че със Заповед № РД 22-341/16.02.2021 г. на кмета на община Велико Търново е назначена и комисия по чл. 73 от ЗКН, но в съдебно заседание (на л. 62, гръб от делото) ответникът признава, че тя не е работила поради пандемичната обстановка.

От предложението на

ВТРП и приобщените към настоящето дело предходни съдебни дела обаче, се установява, че спрямо жалбоподателката настоящата ПАМ е поредна. Че И.И. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. не е спорен факт. От приобщените към настоящето дело предходни съдебни дела може да се приеме за доказано и че качеството на съсобственик има и Б.А.Х. (нотариален акт на л. 125 от адм. д. № 777/2019 г.) Доказателства за качеството на „Селтис“ ООД като съсобственик не са представени от ответника, като не е представен и цитирания в оспорваната ПАМ нотариален акт от 2020 г., вероятно легитимиращ дружеството като такъв. По делото не е спорно и че процесната сграда представлява къща на територията на групова недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона Главна улица Опълченска-Пиколо – Иван Вазов“ в „Историческо селище Велико Търново“.

Установява се от приложените към настоящето дело предходни административни дела, че същата сграда многократно е била обект на обследване и предмет на предходни ПАМ с адресати съсобствениците й, които ПАМ независимо, че са сочели различни правни основания - чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ или б. „а“ от ЗКН са имали съдържание идентично с процесното - разпореждания за спешно демонтиране на покрива и втори тухлен етаж само на източната част от сградата, като събарянето и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на съседните сгради, а собствениците да извършат архитектурно заснемане на сградата и инвестиционни проекти за възстановяването й.

Първо във времето е била издадена Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 ,б. „б“ от ЗКН от 22.01.2018 г. на регионален инспектор СЦЗ – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на културата, с която на И. е разпредено спешно да бъдат демонтирани покривът и втори тухлен етаж само на източната част от сградата, събарянето и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на съседните сгради, собствениците да извършат архитектурно заснемане на сградата и инвестиционни проекти за възстановяването й. Същата е била оспорена по съдебен ред и отменена с влязлото в сила на 29.07.2019 г. Решение № 303/08.07.2019 г. по адм. д. № 217/2019 г. на АСВТ.

В последствие абсолютно същите ПАМ са били приложени спрямо И. и останалите съсобственици към този момент на сградата с ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2 б „а“ от ЗКН (т.е. на друг оправно основание, но със същото съдържание). Тази ПАМ е обявена за нищожна от съда в с Решение № 123/17.06.2020 г. по адм. д. № 777/2019 г. на АСВТ, което е потвърдено с Решение № 1668/09.02.2021 г. на ВАС с мотива, че всички ПАМ по чл.

192, ал. 1, т. 2 от ЗКН се прилагат само при кумулативната компетентност на кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство или само от първия.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт.

Същата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна.

Не е спорно по настоящето дело, че процесната сграда е недвижима културна ценност, като неин съсобственик е и жалбоподателката. В оспорения административен акт е прието, че сградата е в аварийно състояние, с настъпили видими силно изразени наклонени пукнатини в източната част на фасадата към улицата. Съгласно чл. 196, ал. 8 от Закона за устройство на територията за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Съгласно чл. 15 от ЗКН в

Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКН.

В случая се установява, че с процесната ПАМ на жалбоподателката и заинтересуваните страни (а и на кмета евентуално) са дадени няколко различни разпореждания. Част от тях (тези по т. 1 и т. 2) имат за предмет задължения за аварийно-временно укрепване, а задължението по т. 3 касае бъдещото възстановяване на сградата.