Решение № 362 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601062 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура гр.Пловдив и жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител - адв. И. Х. срещу присъда № 48 от 27.02.2023г., постановена по НОХД № 2705/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият А. С. е признат за невиновен и оправдан в това да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Отхвърлен е предявеният от гражданския ищец В. Л. иск в размер на 20 000лв. Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

С протеста и допълнението към него присъдата се атакува с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Възразява се срещу начина, по който съдът е кредитирал доказателствата по делото и установената от негова страна фактическа обстановка. Сочи се, че пострадалият не е бил притеснен от възможността за саморазправа заради изчезнала сума пари, което се твърди да представлява единствено защитна версия на подсъдимия. Възразява, се че последващото деянието посещение на адреса на пострадалия от подсъдимия, не е било свързано със соченото от подсъдимия обстоятелство - да потърси предоставения по рано автомобил. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден на една година лишаване от 1 свобода, като изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

С въззивната жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител присъдата се обжалва с твърдения за незаконосъобразност, неправилност, като се твърди още да е постановена при съществени нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Възразява се срещу становището на първостепенния съд за недоказаност на отправената към пострадалия заплашителна реплика. Изтъква се недоказаност на твърденията на подсъдимия за отнемане на парична сума и за предоставяне на автомобил от негова страна на пострадалия. Иска се присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен, както и се иска да бъде уважен предявеният граждански иск

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли присъдата да бъде отменена като се постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан с лишаване от свобода за срок от 1 година, а изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Повереникът моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде наказан, като бъде уважен и предявения граждански иск, както и се иска присъждане на разноски. Защитникът на подсъдимия излага становище, че използваната според обвинителният акт заплашителна реплика не се доказва от материалите по делото. Изтъква се липсата на доказателства, които да я установяват, като се твърди, че същия израз не е и конкретен.

Посочват се обстоятелства, за това, че подсъдимият е бил ядосан когато е разговарял с пострадалия, като се изтъква още, че към онзи момент той не е владеел български език за да се изрази с правилно, разбирайки значението на казаното от него. Подсъдимият потвърждава казаното от адвоката си и от своя страна моли за правилно решение.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово установения срок. По същество протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Пострадалият В. Л. работил във фирма „Т и Т С.“ Е. на длъжност „л. о.“.

Управител на дружеството била Т. С., съпруга на подсъдимия. Основното задължение на пострадалия се изразявало в охрана на личността на подсъдимия А. С. и неговото семейство и деца, както и изпълнявал някои други задачи, възлагани му от страна на С. и съпругата му. Съпругата на подсъдимия била още собственик, чрез управляваното от нея юридическо лице, на заведение „Б.“ в гр.П., където Л. и неговият екип от о.

2 съхранявали оръжията си през времето когато не били на работа. Охраната на С. и семейството му се осъществявала от два екипа от по пет до седем лица. Свид. Л. ръководел първия екип. За работата си Л. получил възможността да ползва за себе си автомобил, собственост на С.. Впоследствие поради високи изисквания от страна на подсъдимия към о.те, както и поради незаплащане на полагания извънреден труд от тяхна страна възникнало напрежение между тях. Свид. Л. и екипът му решили, че ако се наложи още веднъж да се работи извънредно без заплащане ще напуснат.

На 10.03.2019г подс.С. бил посрещнат на границата на страната от Л. и неговия екип. След като подсъдимия бил съпроводен до дома му, той поискал о.те да поемат и втората смяна. Пострадалият Л. се опитал да разговаря с подсъдимия относно несъгласието на екипа му с това, но подсъдимия отказал, при което пострадалия Л. и екипът му, състоял се в същия момент от свидетелите В. С., А. Г. и Х. М., решили да напуснат работата си. По същото време подсъдимия потърсил плик с голяма сума пари, който същия ден трябвало да бъде оставен в дома му от негов служител.

Подсъдимият установил липсата на плика с парите от мястото, на което трябвало да се намира. Той решил, че хора от охраната м у са взели парите и се ядосал.

Междувременно свид.Л. и екипът му - свид. В. С., свид.А. Г. и св. Х. М. също научили за липсващия плик с пари. Те се насочили към заведение «Б.» в гр.П., ул.“В.А.“ №*, където следвало да оставят в касата на фирмата служебното си оръжие.

Докато св.Л., св. В. С., св.А. Г. и св. Х. М. били в заведението по този повод, подс.С. се свързал по телефона с управителката на заведението – св.Я. Е., и поискал да разговаря с охраната по повод на изчезналия плик с пари. Свид.Е. поднесла телефония апарат на Л., който го включил на високоговорител. По телефона С. бил ядосан и афектиран, попитал къде са парите и казал „Какво искаш сега, да идвам и да стрелям всички“. След разговора свид. Л. и останалите служители си тръгнали от заведението. Тъй като Л. бил притеснен от възможността за саморазправа заради изчезналата сума пари решил същата вечер да с е премести заедно с жена си и детето си в дома на неговите родителите за няколко дни. На другата сутрин на 11.03.2019 г В. С., с която Л. живеел на семейни начала се върнала до апартамента си. Същия ден, около 09.15 ч. подсъдимия С., заедно с о.те си, отишъл до адреса, на който живеел свид. Л. в гр. П., ж.к. „Т.“ пред бл. *, за да си поиска обратно дадения за ползване автомобил от последния. С. обикалял известно време пред адреса, ръкомахал ядосано и се интересувал къде живее Л.. Действията му били възприети от свид. С., и тя съобщила това на свид. Л., който помислил, че подс. С. е тръгнал да го търси в дома му, за да се саморазправя с него. На 19.03.2019 г. свид. Л. подал сигнал до РП Пловдив и било образувано досъдебно производство.

Тази фактическа обстановка бе установена от страна на въззивния съдебен състав при извършеният анализ и оценка на събраните доказателства. В по голямата си част същата фактическа установка е била установена и от страна на 3 първоинстанционния съд.

Неправилно първостепенният съд е приел, че отправените от подс.С. реплики в инкриминирания телефонен разговор са напълно неустановени по съдържание. Според показанията на пострадалия пред първоинстанционния съд изречените от подсъдимия думи са „Искаш ли да дойда и да стрелям на Вас“. Според приобщените чрез прочитане показания на пострадалия, изречените думите от подсъдимия са „Какво искаш сега, да идвам и да стрелям всички“. Именно последното изречение потвърждава пострадалия пред съда като казва, че записаното в протокола му за разпит на ДП е правилно. За преценка достоверността на тези твърдения на пострадалия настоящия съд съобрази факта за смислова идентичност на значимите за предмета на доказване по делото думи между изречението, съобщено от пострадалия пред съда при непосредствения разпит и изречението, приобщено чрез прочитане от ДП.

Изреченията са еднакви по смисъл, като и двете представляват по своя характер въпрос, съдържащ думи за придвижване и за стреляне към повече от едно лице „всички“/“вас“. Предвид изминалото време от две години от разпита на пострадалия в ДП до разпита на пострадалия пред съда е логично той да не е в състояние да възпроизведе цялото изречение с тази точност, с която го е съобщил при разпита си в досъдебното производство. Предвид това и след като смисълът на казаното от пострадалия пред съда е същия, поради посочването и пред съда на конкретна дума, която би могла да има съставомерно значение – „стрелям“, то няма причина да се счете, че подсъдимия е отправил неустанови изрази в разговора си с пострадалия. Още повече, че конкретната дума се потвърждава и от показанията на свид.Г. в разпита му пред съда. При този разпит свид.Г. действително заявява, че не е разбрал думите на С., тъй като той не говорил добре български език, но същите били в смисъл, че ще отиде и ще ги застреля. Последното, доколкото се сочи от свидетеля не като употребени думи, а като възприет от него смисъл на казаното, което той не разбрал добре и не може да възпроизведе с точност, съдът кредитира само до колкото косвено потвърждава употребената дума от подс.С. „стрелям“, но не и в смисъл на „затрелям“, която дума различен и много по - конкретен смисъл. По същият начин и до същата степен следва да се кредитират и показанията на свид.С., които по отношение на употребения от подсъдимия израз са източник единствено на производни доказателства. Тези доказателства следва да послужат за проверка на първичните такИ. – показанията на пострадалия Л. и в случая ги потвърждават по отношение на думата „стрелям“, която би могла да има значение за съставомерността на деянието в случая.

Правилно първостепенният съд е преценил, че приобщените чрез прочитане показания на свидетелите Г. и М. не следва да бъдат приети за годен източник на доказателства по делото. Няма как да се приеме, че разпитите на тези свидетели в досъдебното производство са били проведени съобразно регламента за това в чл.139 от НПК и по специално ал.5, според която свидетелят следва да изложи във формата на 4 свободен разказ, всичко което му е известно по делото. В случая изобщо не се установяват белезите на свободен разказ, тъй като текстът в двата протокола за разпит на различни свидетели е напълно идентичен дори по отношение на допуснатите правописни грешки при записването му, което не води до извод да са били проведени два отделни разпита на различни лица, така както свидетелстват самите протоколи, както и не позволява да се установи, на кого все пак от тези двама свидетели записаните думи биха могли да принадлежат. След като се отчете обстоятелството за пълна идентичност между показанията на двамата свидетели, породена от напълно еднакъв словоред и изказ, отразени с напълно еднакви правописни грешки във всеки от протоколите, то тези протоколи за разпит на свидетели не могат да послужат за източник на доказателства по делото.

Правилно първостепенният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия С., според които той не е провеждал телефонен разговор с пострадалия. Действително не се установява между чии телефони разговорът е бил проведен, но следва да се приеме за достоверно твърдението на свидетелите Л., Г. и Е. за провеждането на такъв разговор по телефон, предоставен от свид.Е., работила по това време в заведение „Б.“, в момента, в който пострадалия Л. също се е намирал в това заведение. Видно е, че разговорът се явява и логична последица на ситуацията, за която всички доказателства си кореспондират напълно. Безспорно се установява по делото, че преди изричане на инкриминираната фраза, подс.С. е установил липсата на голяма парична сума от дома си, след което е потърсил обяснение от пострадалия Л. за това. Доказателства в тази насока се намират и в показанията на пострадалия пред първостепенния съд. Също така за изчезването на парите, от страна на подсъдимия веднага е била уведомена полицията и е започнало разследване. Нови доказателства по този въпрос са събрани в хода на въззивното съдебно следствие чрез разпита на свид. Й. А. и чрез изискване и приобщаване на документи, относно заведено досъдебно производство за квалифицирана кражба на сумата от 25770евро от владението на подсъдимия. Тези доказателства следва да се приемат с доверие от настоящия съд.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38eb973a-4a0b-4bb3-a076-951f05a878c9