Решение № 2291 от 13.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2291

Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040702514 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба по жалба на З. Б. Б., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-7779-000180/15.12.2025 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Камено. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е уведомяван за изтичане на задължителната застраховка, нито от застрахователя, нито от КАТ – Бургас, като установеното нарушение е отстранено своевременно. В съдебно заседание упълномощеният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Камено, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

При извършена проверка на 14.12.2025 г. около 11:32ч. в [населено място] на [улица], е установено, че З. Б. е управлявал собствения си лек автомобил М. В. ЦДИ, с рег. № [рег. номер], като при направена справка е установено, че автомобила не е регистриран по надлежния ред на територията на РБ и е със служебно прекратена регистрация на 09.12.2025 г. по чл. 140, ал. 10 от ЗДвП.

Във връзка с проверката е съставен АУАН № GA4360968/14.12.2025 г. Във връзка с установеното е издадена и оспорената ЗППАМ, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП е наложено по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Видно от приложена по делото справка за автомобил М. В. ЦДИ, с рег. № [рег. номер], на 09.12.2025 г. в 05:09 ч. е прекратена регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за невалидна застраховка "Гражданска отговорност" от 09.12.2025 г., като същата е служебно възстановена на 15.12.2025 г. в 08:07 ч. при уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност". По делото е представена и застрахователна полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от 15.12.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, сред които е и ответника в настоящото производство.

Не са налице нарушения на изискването за форма съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение.

Оспорената ЗППАМ е приложена спрямо жалбоподателя за това, че е управлявал личното си МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 09.12.2025 г. тъй като е било налице уведомление от страна на Гаранционния фонд, че за този автомобил няма валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), действаща към 09.12.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането /К3/. В същата норма е предвидено, че служебно прекратена регистрация на МПС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С посочените изменения е отпаднало задължението ОД на МВР да уведомява собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, като такова уведомление дължи Информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ Съгласно цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България; 2. осъществяват контрол по ЗДвП 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; 4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

По делото не са представени доказателства, че към датата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено, като на собственика на МПС да е дадена възможност да сключи такава застраховка в посочения срок. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. Извършената от проверяващите полицейски органи проверката в регистрите на МВР за служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не е достатъчна, за да е налице изпълнение на предвидената процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на ППС и едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1 б. З)ГГ) от ЗДвП. В случая не е изпълнена процедурата на уведомяване на собственика на МПС, поради което са основателни оплакванията на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Преди постановяване на процесната ЗППАМ административният орган е бил длъжен да установи дали собственикът е бил надлежно уведомен и дали е изтекъл съответния 14 дневен срок от изпращането на уведомлението и едва след това следва да бъде служебно дерегистрирано МПС. Настоящата инстанция приема, че доколкото с изменението единствено е променен органът, който следва да уведоми собственика на МПС, а не е отпаднало това задължение, Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на ВАС не е загубило своето действие, поради което, за да се ангажира отговорността на водач на МПС по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и съответно да му бъде налагана ПАМ за такова нарушение е необходимо собственикът на МПС да бъде уведомен по надлежния ред, което в настоящия случай не е сторено.

Нарушението е установено при извършена проверка на 14.12.2025 г., като видно от приложената по делото справка и застрахователна полица, нарушението е отстранено на 15.12.2025 г. в 10: 15 ч. Процесната заповед е издадена на 15.12.2025 г. Принудителната административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т. е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС с прекратена регистрация. В настоящия случай със своевременното отстраняване на нарушението са постигнати целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН, поради което ЗППАМ е издадена в несъответствие с целта на закона, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК заповедта за принудителна административна мярка е издадена при липса на материалноправните предпоставки, което съставлява нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, за което е направено своевременно искане. Съдът констатира, че в представения договор за правна защита и съдействие на л. 26 от делото не е посочена сума на размера на договореното възнаграждение, и начина на плащане. В тази връзка следва да се приеме, че липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение поради което такова не следва да се присъжда. Разноските по делото, които са безспорно доказани от жалбоподателя за са заплащането на дължимата за производството държавна такса в размер на 5,11 евро, поради което и това е сумата, която му се дължи.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-7779-000180/15.12.2025 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Камено.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на З. Б. Б., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 5,11 евро.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно.

Съдия: