Определение № 479 от 09.09.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Разград, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД против определение № 322/24.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 303/2024г. на РС Кубрат, с което е осъден да заплати на ЕТ „Д.Д.Т“ сумата 400 лева сторени разноски в заповедното производството. В частната жалба излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника. Жалбоподателят твърди, че присъденият размер е прекомерен, съпоставен с липсата на фактическа и правна сложност на делото. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.6 т.5 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения и хонорарът да бъде определен на 50лв. или в условията на евентуалност да се приложи чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.2 от Наредбата и сумата бъде определена на база половината от стойността на търсената от длъжника сума.

Депозиран е писмен отговор от ЕТ „Д.Д.Т“, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е частично основателна.

Чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения предвижда минимален размер на адв.възнаграждение в случаите на оказана адвокатска услуга,която не е свързана с действия в съдебно производство. Ето защо тази разпоредба не е приложима в конкретния случай.

Чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.2 от същата наредба предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение за защита в заповедно производство на базата на половината от стойността на претендираните суми. В случая обаче сумата от 400лв. е размерът, който наредбата регламентира като минимален, т.е. дори и да бъде намалена наполовина базата за изчисляване на възнаграждението, стойността на последното не би се променил.

1

Остава да бъде разгледано възражението за прекомерност поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебната практика на Съда на Европейския съюз е застъпено становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС в.в. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, § 1, националният съд следва да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В същия смисъл са решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С- 438/22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/16 и C428/16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения.

Основният критерий при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност се определя от наличието на фактите, които следва да се установят, от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят правно значимите обстоятелства, и от предмета и обсега на доказване.

Правната сложност е обусловена от приложимостта на относимата за случая правна уредба на материалните правоотношения, от наличието на множество искове, от усложнения в процеса.

В допълнение към преценката за наличието на фактическа и правна сложност следва да се вземе предвид и активността на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, тяхното значение за изясняване на делото от фактическа страна, обосноваването на поддържаната позиция от правна страна.

Съдебното производство по ч.гр.д. № 303/2024г. на РС Кубрат е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, осъществило се е с издаване на заповед, връчването й на длъжника и подаване на възражение от последния, състоящо се от три изречения. Впоследствие заявителят не е предявил иск по реда на чл.422 ГПК и с обжалваното определение районният съд е обезсилил издадената заповед, като е присъдил разноски на длъжника.

В светлината на горните фактори, обуславящи фактическата и правна сложност на делото съдът преценява, че същата е със сравнително ниска степен, поради което възнаграждението следва да се намали на 100лв., в който размер ще съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения труд от пълномощника на ищеца.

Изложеното обуславя извод за частична основателност на жалбата, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Отменя определение № 322/24.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 303/2024г. на РС Кубрат, само в частта, с която „Енерго-Про Продажби“АД е осъден да заплати на ЕТ „Д.Д.Т“ сума над размера 100лв. до размера 400 лева сторени разноски в заповедното производството.

Потвърждава определение № 322/24.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 303/2024г., в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3