Решение № 34 от 27.02.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бяла, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100242 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД срещу Д. И. П..

Ищецът „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД твърди, че след постъпила в системата му за администриране на заявки заявка от ответника Д. И. П., на 16.10.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит с № ***** от 16.10.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата 1200 лева, усвоена посредством каса на „Изипей“ АД, срещу задължението на ответника да я върне на 12 равни месечни вноски с падежна дата 15-то число и краен падеж - 15.10.2019 г., при фиксиран лихвен процент 40% и годишен процент на разходите 49,02%. Твърди, че след настъпване на крайния падеж дължими по кредита останали главница в размер на 1116,83 лв., договорна лихва за периода 15.11.2018 г. – 15.10.2019 г. и законна лихва в размер на 489,50 лв. за периода 16.10.2019 г. – 28.11.2023 г. Сочи, че по подадено от него заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите суми, срещу която ответникът възразил, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумата 1116,83 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 414,47 лева - договорна лихва за период от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г.; сумата 489,50 лева - законна лихва върху просрочената главница за период от 16.10.2019 г. до 28.11.2023 г.

В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът признава, че на 16.10.2018 г. е кандидатствал по 1 електронен път за кредит и че на същата дата е получил на електронната си поща договор за потребителски кредит № *****, че е сключил договора, както и че договорът е сключен от разстояние. Заявява, че не разполага с екземпляр от договора. Изтъква, че в представения по делото договор липсва посочен размер на паричния заем, както и краен срок на задължението, че не е посочена общата дължима сума по договора, че в погасителния план не фигурират всички начисления, формиращи месечната парична вноска.

Твърди, че ГПР и общата сума, изчислена към момента на сключване на договора, не са му били известни към момента на сключване на договора.

Счита, че при заета сума 1200 лв. и ГПР 49,02% месечната погасителна вноска се равнява на сумата 49,02 лв., че договорът не отговаря изцяло на изискванията по Глава трета, чл.9 - чл.1 от ЗПК, че уговорената възнаградителна лихва, включваща 49,02% ГПР и 40% лихвен процент, са в пряко противоречие на добрите нрави и се явява нищожна, както и че клаузата за договорна лихва в размер на 40% е неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Твърди също, че е извършил частично плащане в полза на ищеца в размер на 221,67 лв. за погасяване на задълженията си по договора. Твърди още неизпълнение от страна на ищеца на разпоредбите на договора за обявяване на предсрочна изискумост на вземането по договора, с което бездействие ищецът целял недобросъвестно да се обогати, претендирайки лихви за изтекъл значителен период от време. Счита, че дължи на ищеца единствено главница в размер на 978,33 лв. поради извършеното частично плащане и моли за отхвърляне на претенцията за главница за сумата над 978,33 лв., както и за претенциите за договорна лихва и за мораторна лихва като нищожни, поради накърняване на добрите нрави.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, с писмена молба поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, като излага подробни съображения по съществото на спора, в това число и по възраженията на ответната страна в подадения отговор на исковата молба.

Претендира и присъждане на разноски за производството, включително за заповедното производство, като представя списък по чл.80 от ГПК. Навежда възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адвокат Р. Т. от АК-Р., редовно упълномощен, който поддържа подадения отговор на исковата молба. По реда на чл.145, ал.2 от ГПК с оглед дадените от съда указания за конкретизиране на твърденията чрез посочване на кое точно изискване на ЗПК не отговоря процесният договор, както и навеждане на конкретни твърдения за хипотеза по чл.143 от ЗЗП за неравноправност на клаузата за договорна лихва в размер на 40%, ответникът чрез процесуалния си представител уточнява, че несъответствието на договора на изискванията на ЗПК касае ГПР и възнаградителната лихва по посочените в отговора на исковата молба доводи, а относно неравноправността на клаузата за договорна лихва сочи, че целта на закона е да се договоря лихва, която няма елемент на печалба, като лихвата следва да съответства на размера на кредита и да е съобразена с останалите условия на договора, а в случая не става ясно кое обосновава и налага договорна лихва в размер на 40%, която не е съобразена със законовата лихва. В хода на устните състезания ответникът чрез пълномощника препраща към изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения, претендира и присъждане на разноски за производството по представен списък по чл.80 от ГПК.

2

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещни възражения по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 61/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено на 28.11.2023 г. от „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД заявление срещу Д. И. П. и „ВИКИ ПВ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 64/19.02.2024 г. за солидарно заплащане от страна на длъжниците на кредитора на сумата 1116,83 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 489,50 лева - лихва за период от 16.10.2019 г. до 28.11.2023 г.;сумата 414,47 лева - договорна лихва за период от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г.; както и държавна такса в размер на 40,42 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Вземането си заявителят е основал на Договор за потребителски кредит с № 000-КН-82931969/16102018 от 16.10.2018 г., сключен между заявителя и длъжника Д. И. П., а по отношение на длъжника „ВИКИ ПВ“ ЕООД е направено позоваване на сключен между длъжника – юридическо лице и заявителя договор за встъпване в дълг от 03.02.2020 г. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника – физическо лице на 21.02.2024 г., лично, като още на същата дата е подадено бланкетно възражение от Д. И. П. по чл.414 от ГПК за недължимост изпълнение на вземанията по заповедта. Във връзка с така подаденото възражение на 08.03.2024 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. С оглед на дадените указания, на 26.03.2024 г. по пощата е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено от длъжник възражение в едномесечен срок от връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по отношение на длъжника „ВИКИ ПВ“ ЕООД заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК и е счел заповедта на изпълнение за връчена на юридическото лице, като вземанията на заявителя – ищец в исковото производство, по отношение на длъжника – юридическо лице са извън предмета на настоящото дело.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че 16.10.2018 г. ответникът е кандидатствал по електронен път за кредит при ищеца; че на 3

16.10.2018 г. ответникът е получил от ищеца на електронната си поща Договор за потребителски кредит № ****; че страните са сключили договор за потребителски кредит № ***** и че договорът е сключен от разстояние; че ответникът е получил в заем от ищеца сумата 1200 лв. по договора; че ответникът има непогасени задължения към ищеца по договора.

По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, поради което съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи съдържанието на процесния договор, в това число реда и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните размери; настъпила изискуемост на вземането по договора; размерът на всяко едно от заявените по договора вземания към датата на падежа, а за договорната лихва и обезщетението за забава и периода на тези вземания.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ******, от съдържанието на който се установява, че ищецът като кредитодател се е задължил да предостави на ответника като кредитопоучател потребителски кредит, при условие, че подаденото от кредиполучателя заявление бъде одобрено от кредитодателя. Посочено е, че договорът, ведно с приложенията към него и Общите условия за предоставяне на кредити на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните, като с подписването на договора кредитополучателят заявява, че е съгласен и приема Общите условия, които са му предоставени и с които се е запознал /чл.2 от договора/. Уговорено е, че след подписване на договора от кредитополучателя, кредитодателят одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за кредитоспособността на кредитополучателя по реда, предвиден в Общите условия, като по делото са представени извършени от ищеца справки по отношение на ответника /справка за български документи за самоличност, справка за кредитна задлъжнялост на кредитополучател, справка за здравноосигурителен статус/.

Съгласно чл.2.4 от ОУ договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът се сключва във формата на електронен документ. Съгласно чл.2.6 от ОУ сключването на договора става по инициатива на клиента чрез попълване на съответното искане (формуляр за кандидатстване) на уебсайта на дружеството където предоставя лични данни, като искането се потвърждава чрез цифров код предоставен на клиента от дружеството чрез кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, предоставен при кандидатстването /чл.2.9 от ОУ/. Следва разглеждане на предоставената информация от страна на дружеството, като в случай на одобряване на клиента, последният бива уведомен за това чрез изпращането на електронна поща или кратко текстово съобщение (SMS), като едновременно с това дружеството изпраща на посочената във формуляра за кандидатстване електронна поща договора за кредит, заедно с Общите условия и Стандартен европейски формуляр, след което клиентът разполага с 24 часа да потвърди сключването на договора, като договорът се счита сключен от момента на потвърждаването /чл.2.10-2.14 от ОУ/. Съгласно Приложение № 1 към процесния договор, неразделна част от договора /чл.6 от договора/, общият размер на кредита е 1200 лв., срокът на 4 кредита е 360 дни, броят на погасителните вноски: 12, размерът на погасителните вноски е 123,17 лв., общият размер на плащанията е 1478,02 лв., лихвеният процент по кредита е 40%, а годишният процент на разходите е 49,02%, като за взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, е направено препращане към Общите условия. Представен е и погасителен план с информация за размера на вноските, включително размера на главницата и на лихвата по всяка една от дванадесетте вноски, датите на вноските, размера на главницата в началото и в края на периода по всяка вноска, като съобразно данните, крайната дата по кредита е 15.10.2019 г. При това положение несъстоятелно е оспорването на ответника, че в договора липсва посочен размер на паричния заем, краен срок на задължението, общата дължима сума по договора, както и че в погасителния план не фигурират всички начисления, формиращи месечната парична вноска.