Акт № 40423 от 02.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40423 гр. София, 02.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110123316 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът М. А. И. твърди, че е лекар по дентална медицина и собственик на клиника „К.Д.“ ЕООД, като излага, че през годините е изградил безупречно професионално име, авторитет и доверие сред пациенти и колеги. Посочва, че на 12.06.2026 г. е извършил планова хирургична интервенция на пациента Д.Д.Г. /син на ответницата/ - екстракция на ретиниран зъб 37 със запазване на зъб 38 като заместващ. Твърди, че денят преди извършване на манипулацията, е проведен онлайн разговор с ответницата, в хода на който сочи, че е разяснена ситуацията и взето съвместно решение как да продължи лечението на сина . Излага, че ответницата е била помолена да подпише изискуемите документи, но същата заявила, че ще ги подпише по-късно. Подробно аргументира, че екстракцията на зъба е извършена при спазване на всички медицински стандарти. Въпреки така посоченото, ответницата предприела злонамерена кампания срещу ищеца, като разпространила неистински, позорящи репутацията му твърдения, а именно: „неправилно проведена операция“, „нанесено телесно увреждане“, „липса на съгласие“, като изявленията били направени устно – пред служители и колеги в клиниката, както и писмено чрез Viber – изпратени съобщения до персонала на клиниката. Наред с посоченото, ответницата претендирала и обезщетение от около 78 000 евро, като претенцията била придружена със заплахи за публичност и медийно злепоставяне. Ищецът оспорва истинността на твърденията на ответницата, като в тази връзка на първо място сочи, че на 13.06.2026 г. /ден след операцията/ пациентът е бил прегледан в спешен кабинет по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, вследствие на което в медицинската документация било отразено, че пациентът е в отлично общо състояние, афебрилен, с нормален обем на отваряне на устата и пълна липса на възпалителни процеси, отоци или усложнения. В документа била отразена и фразата „екстрахиран по погрешка“, което ищецът счита, че представлява механично цитиране на анамнезата, представена от ответницата, а не заключение на хирурга. На следващо място посочва, че на 15.06.2026 г., пациентът се е явил на задължителен преглед в клиниката, като от аудио и видеозаписите от охранителните камери в клиниката, се установявало, че детето е в отлично състояние. На 17.06.2026 г. твърди, че детето отново се е явило на преглед без оплаквания в нормално здраве и правилно протичащ възстановителен период. Ищецът твърди, че ответницата е изпратила съобщение, съдържащо обиди и клевети по вайбър на служебния телефон на клиниката, до който имали достъп всички служители, поради което изявленията на ответницата придобили широка публичност. Вследствие посоченото, ищецът изпитал негативни емоционални преживявания, продължителен стрес, безсъние, тревожност, страх от бъдещи нападки. Подробно излага, че е уронен професионалният му престиж и доброто 1 име. На последно място посочва, че е развил хронично безсъние, главоболие, остри кризи на сърдечно сърцебиене и стомашни неразположения на нервна почва.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е пояснил, че кампанията на ответницата по злепоставяне и оклеветяване, хронологично се състои от следните деяния: 1/ изявление в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ /на 13.06.2026 г./ в спешния кабинет по лицево-челюстна хирургия пред дежурния лекар-хирург д-р ВВ, изразяващо се в заявяване от страна на ответницата, че зъбът на сина е „екстрахиран по погрешка“ от ищеца. За така посоченото изявление ищецът твърди, че е узнал на 15.06.2026 г., когато амбулаторният лист за преглед бил представен в клиниката; 2/ съобщения, изпратени чрез мобилното приложение Viber /на 17.06.2026 г./ от телефонния номер на ответницата (**********) до служебния телефон на клиниката, прочетени от служители и администратори на клиниката (РЛС,РМВ,СВГ), със следното съдържание: „преустановявам лечението поради нанесеното от д-р И. телесно увреждане и тотална липса на компетентност, с която осакати детето ми“; 3/ електронни съобщения по имейл /изпратени в периода 14.07.2026 г. – 20.07.2026 г./, изпратени от ел. поща на ответницата ***********@***.** до служебния имейл на клиниката ************@*****.***, станали достояние на административния персонал, съдържащи твърдения за „нанесено телесно увреждане“, „извършване на грешна операция“ и „пълна професионална некомпетентност“ на д-р И.. Ищецът уточнява, че претендира едно глобално обезщетение за общия кумулативен вредоносен резултат от всички описани по-горе действия на ответницата.

Въз основа на изложеното прави искане ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 5 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, доброто име и професионалния авторитет, нервно напрежение, стрес, кризи на тахикардия, безсъние, притеснения, влошено настроение, потиснатост, вследствие разгласени клеветнически твърдения на 13.06.2026 г. в спешния кабинет по лицево-челюстна хирургия, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ пред дежурния лекар-хирург д-р ВВ, а именно, че зъбът на сина е „екстрахиран по погрешка“ от ищеца; на 17.06.2026 г. по мобилното приложение Viber чрез съобщения, изпратени от телефонния номер на ответница (**********) до служебния телефон на клиниката със следното съдържание: „преустановявам лечението поради нанесеното от д-р И. телесно увреждане и тотална липса на компетентност, с която осакати детето ми“; в периода 14.07.2026 г. – 20.07.2026 г. чрез електронни съобщения, изпратени от ел. поща на ответницата ***********@***.** до служебния имейл на клиниката ********* съдържащи твърдения за „нанесено телесно увреждане“, „извършване на грешна операция“ и „пълна професионална некомпетентност“ на д-р И.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ю. Ч. Г., е депозирала отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата прави възражение за нередовност на исковата молба. Не оспорва, че е майка на ДГ, че на 12.06.2026 г. е извършена екстракция на зъб 37, че на 13.06.2026 г. детето е прегледано в спешния кабинет по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, както и че на 23.06.2026 г. е изпратила до ищеца покана за извънсъдебно споразумение. Ответницата твърди, че на 29.09.2025 г. ищецът е изготвил анализ, като на същата дата страните подписали и индивидуален финансов план – I етап, в който екстракция на зъб 37 не била предвидена. Поддържа, че според т. 3 от лечебния и финансовия план (приложение № 1 към договор за извършване на дентални услуги) в случай че в хода на лечението настъпят промени, които изменят финансовия и терапевтичния план на лечение, следва да се подпише допълнително споразумение с нанесените промени. Посочва, че съгласно чл. 2, ал.

2 от Договора, за допълнителни манипулации, неописани в плана, „пациентът следва да даде изрично своето писмено съгласие“. Твърди, че за етап I от лечението са заплатени общо 11 200 лв. Подробно излага, че ищецът погрешно е извадил зъб 37, вместо 38, като въпреки това след манипулацията на 12.06.2026 г., на детето му било казано, че е изваден мъдрецът.

Сочи, че непосредствено след операцията и преди зашИ.ето, ищецът се обърнал с гръб към пациента и започнал да пили извадения зъб, като освен това, ищецът не показал и не предал 2 зъба на детето, както постъпвал при предходни манипулации. Така описаното усъмнило детето и ответницата. Ответницата оспорва да е била запозната, както и да е давала съгласие за хирургична екстракция на зъб 37. Твърди, че на 12.06.2026 г. вечерта детето споделило, че според него е изваден не мъдрец, а „предният зъб“, защото усещането било различно в сравнение с предходна екстракция на мъдрец. Заради споделеното от страна на детето, на следващия ден – 13.06.2026 г., посетили рентгенова лаборатория, където направили панорамна снимка, доказваща празна алвеола на зъб 37. След това, ответницата се свързала за консултация с проф. ГТ, който се запознал с изследваното, потвърдил, че е изваден 37, а не 38 зъб, и то без необходимост. На същата дата /13.07.2026 г./ детето било прегледано в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. На 14.06.2026 г. детето било прегледано и от д-р МГ, който издал и съдебномедицинско удостоверение, в което било отразено, че детето е със силно ограничено и болезнено отваряне на устата и добре оформен оток в лявата половина на долната челюст и бузата, като в заключение било посочено, че зъбът е бил екстрахиран без необходимост. Екстрахирането на неувреден зъб без нужда, ответницата счита, че осъществява състава на чл. 129 НК. Твърди, че на 23.06.2026 г. е изпратила до ищеца писмена покана за извънсъдебно споразумение, с която претендирала възстановяване на заплатените 9 500 лв., ориентировъчно 10 000 евро за бъдещо репарационно лечение и 25 000 евро неимуществени вреди. След получаването на поканата, ищецът се обадил на бабата на детето – ЛМ, и започнал разговора с думите „Люба, направих грешка, извадих седмия зъб, а не мъдреца, но има възможност да се оправи.“ През следващите дни, ищецът продължил да търси по телефон бабата, както и ответницата, но последната заявила, че очаква писмен отговор на поканата, какъвто постъпил на 16.07.2026 г. Ответницата твърди, че в националната здравноинформационна система липсва дентална документация за провежданото лечение на детето в клиника „К.Д.“ ЕООД. Подробно излага, че поведението не е противоправно, както в тази връзка на първо място посочва, че изложеното пред лекаря в спешния кабинет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е вярно. Оспорва да е изпращала съобщение чрез Viber на 17.06.2026 г. до служебните телефонни номера на клиниката с твърдяното от ищеца съдържание. Твърди, че на 25.06.2026 г., е изпратено напомняне за предстоящо махане на конци, като на 26.06.2026 г. ответницата отговорила, че не потвърждава часа и предвид извадения седми постоянен зъб, който факт бил укрит, ще информира клиниката относно последващото лечение. Развива съображения в насока, че комуникацията се е водила по вайбър по възлагане на самия ищец, като посочва, че не е имала намерение да разгласява пред трети лица случилото се. Твърди, че на 29.06.2026 г. е изпратила уведомление за прекратяване на лечението, което обаче оспорва да съдържа твърдяното от ищеца изявление „нанесеното от д-р И. телесно увреждане и тотална липса на компетентност“. Аргументира, че се е позовала на съдебно медицинското удостоверение, в което бил използвал изразът „телесно увреждане“, а изразите за липса на компетентност и увреждане на детето сочи, че са оценъчни съждения. Посочва, че всички уведомления, изпратени на 23.06.2026 г., 29.06.2026 г., 14.07.2026 г. и 24.07.2026 г., са били адресирани лично до ищеца, както и че не са целели разгласяване на спора пред трети лица.

Претенцията за обезщетение, подробно излага, че представлява упражняване на нейно законово право, а не изнудване. Досежно твърденията на ищеца за аудио и видео записи от охранителни камери, подробно посочва, че в клиниката липсват информационни табели за записи, като счита за незаконосъобразно записването и заснемането на дете без негово знание и съгласие на родителите му. Оспорва законосъобразността и на осъществен от страна на ищеца достъп до профила на детето в еЗдраве след прекратяване на лечението.

Досежно твърденията на ищеца, че е засегнато професионалното му име, ответницата обръща внимание, че лечебното заведение чрез което ищецът упражнява дейността си, не е регистрирано като практика за специализирана дентална помощ, както и че ищецът не е придобил специалност по ортодонтия, орална хирургия, но въпреки това се представял като специалист в посочените области. Ответницата счита, че позицията на ищеца е противоречива, като развива и подробни съображения в тази насока. На последно място оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване и посочва, че реакцията като родител е предизвикана от поведението на 3 ищеца, изразяващо се в екстракция на непланиран постоянен зъб на детето без писмено информирано съгласие; съобщаване на детето, че е изваден мъдрец; признание пред бабата, че е направил грешка, последвано от отричане. Моли съда да отхвърли предявения иск.