Решение № 260004 от 11.02.2021, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260004 гр. Севлиево, 11.02.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и пръва година в състав:

Председател:

Гергана Божилова при секретаря Силвия

Георгиева и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 458 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Н.Х.С. *** против наказателно постановление (НП) № 100.98/13.10.2020 г., издадено от Зам. кмета на Община Севлиево, с което за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред на Община Севлиево /Наредбата/ и на основание чл. 45 от същата наредба му е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и редица процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

От Административно - наказващия орган е постъпило становище, изготвено от процесуалния му представител, съгласно приложеното към него пълномощно, в което се прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следното:

През месец май 2020 г. жалб. Н.Х.С. работел като гледач на безстопанствени кучета в „Общински приют за безстопанствени животни“, находящ се на ул. “Ловнидолско шосе“ в гр. Севлиево. По това време управител на приюта била свид. М.И.Х.. В същия приют работела и свид. С.Д.Д..

На 11.05.2020 година свидетелката М.Х. и жалбоподателят С. натоварвали едно куче в служебния автомобил. При извършване на това действие между двамата възникнал конфликт, при който, според изнесеното в АУАН и НП, С. започнал да отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я ударил с капака на багажника на служебния автомобил на приюта модел „Рено Канго“ с рег. № ЕВ *** ВВ.

Тъй като и на следващия ден възникнал конфликт между двамата, на 13.05.2020 година Х. подала жалба в РУ на МВР - Севлиево, която била заведена в деловодството на управлението с вх. № З41000-1791 от същата дата. Работата по преписката била възложена на свид. И.Н.Е. - полицейски инспектор в същото управление. На същата дата от страна на последният били снети писмени обяснения от свид. Х.. На 19.05.2020 г. свид. Е. снел писмени обяснение и от жалб. С., в които последният посочил, че изнесеното в жалбата не отговаря на истината. На същата дата свид. Е. на осн. чл. 64 от ЗМВР издал Разпореждане на полицейски орган, с което разпоредил на жалб. С. да не влиза в пререкания, обижда и заплашва М.Х., да не извършва самоуправни действия и физическа саморазправа, а спорните въпроси да решава в съда. Разпореждането било връчено срещу подпис на жалб. С..

Същевременно с това свид.Е., в присъствието на свид. М.Х., съставил против жалб. Н.Х.С., АУАН с бланков № 3379127, за това, че на 11.05.2020 г. около 10:30 часа, в гр. Севлиево, Ловнидолско шосе, Общ. приют за безстопанствени животни, влиза в пререкание с М.Х., като отказва да изпълнява задължения си като гледач, отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника на служебен автомобил «Рено Канго» ЕВ *** ВВ. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата. При изготвянето на акта присъствала свид. Х., а жалб. С. се намирал в друго помещение на управлението, тъй като свид. Е. сметнал, че е нецелесъобразно двамата със свид.

Х. да са заедно в едно помещение. След изготвянето на акта, същият бил подписан от свид. Х..

След това акта бил предоставен на жалб. С. за запознаване със съдържанието му. Последният не направил възражения, но отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подписа на свид. Х.С.Ч.. Възражения от страна на жалб. С. по повод съставения му АУАН не са направени от него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № НП 100.98 от 13.10.2020 г. на Зам. Кмета на Община Севлиево. Същото е издадено против Н.Х.С. за това, че на 11.05.2020 г. около 10:30 часа, в гр. Севлиево, на ул. “Ловнидолско шосе“, в “Общински приют за безстопанствени животни“, влиза в пререкание с М.Х., като отказва да изпълнява задълженията си като гледач, отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника на служебен автомобил «Рено Канго» ЕВ *** ВВ. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб. С. е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред на община Севлиево, поради което и на осн. чл. 45 от Наредбата му е наложил наказание глоба в размер на 50.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства – Заявление от М.И.Х. ***; Писмени обяснения от М.Х.; Писмени обяснения от Н.Х.С..

Разпореждане на полицейски орган от 19.05.2020 г.; АУАН с бланков № 379127 от 19.05.2020 г.; НП № НП 100.98 от 13.10.2020 г.; Известие за доставяне на НП; Заповед № 1166 от 15.11.2019 г. на Кмета на община Севлиево, както и гласните доказателства – показанията на свидетелите М.Х. Х., И.Н.Е., С.Д.Д. и Х.С.Ч..

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.10.2020 г. На 23.10.2020 г. в деловодството на Община Севлиево е заведена жалба от Н.С., която е адресирана до Кмета на Община Севлиево и е по повод обжалваното НП, както и по повод друго такова, издадено срещу него. С писмо от 29.10.2020 година на Кмета на Община Севлиево жалбоподателят е бил уведомен, че жалбата следва да се подаде в РС – Севлиево и че органът, издал акта, не е компетентен да се произнесе по нея.

Предвид това писмо жалбоподателят е депозирал нова жалба до Районен съд - Севлиево, която е заведена в деловодството на Община Севлиево на 05.11.2020 г. и изпратена до РС – Севлиево на 09.11.2020 година. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като още на 23.10.2020 г. жалбоподателят е депозирал жалба срещу издаденото НП и независимо, че е подадена до Кмета на Общината, без да е адресирана до съответния съд, то е следвало тя да бъде администрирана и изпратена от административно-наказващият орган на компетентния съд – в случая РС – Севлиево.

Посочената жалба е заведена на 23.10.2020 г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 1166 от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Севлиево. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 49 от Наредба № 1 на Община Севлиево, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево, съгласно която се забранява непристойното поведение, с което се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и възпрепятстване дейността на служебните лица и спокойствието на гражданите.

Санкцията, която е наложена на жалбоподателя, е на основание чл. 45 от Наредбата, според която на нарушителите на наредбата на основание чл. 22, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се налага „глоба от 50 до 5 000 лева за физически лица, а за едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция от 1000 до 50 000 лева“, освен ако извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и за него не е предвидено по-тежко наказание от по-висок нормативен акт“.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения. Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.

Излага се на първо място твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, без да са били налице законовите предпоставки за това, без жалбоподателят да е бил поканен за неговото съставяне, както и че същият не му бил предявен, което е довело до ограничаване правото му на защита.

Съдът намира това възражение за несъстоятелно предвид следните съображения: по делото са налице данни, че АУАН е изписан текстово, без в този етап от изготвянето му да е присъствал жалб. С., тъй като същият се е намирал в съседно помещение в сградата на полицейското управление.Това, както заяви самият актосъставител, е било направено с цел да не се стигне до конфликт между Х. и жалбоподателя. От данните по делото се установява също така, че след текстовото изписване на АУАН, той е бил подписан от свид. Х., а непосредствено след това е бил предявен на жалб. С. за запознаване със съдържанието му. Безспорно е, че АУАН е съставен на 19.05.2020 г., на която дата са били снети и писмени обяснения от жалб. С. и му е бил съставен и друг АУАН. След предявяването на акта обаче, последният отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на свид.Ч.. При така изложеното съдът намира, че при съставянето и предявяването на АУАН не е допуснато процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на обжалваното НП.

Съдът намира обаче, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при връчването на АУАН, тъй като по делото безспорно се установи, че екземпляр от акта не е бил връчен на жалбоподателя. Този факт се потвърждава по несъмнен начин и от показанията на свид. Х.Ч., който заяви, че след като жалбоподателят е отказал да подпише акта, екземпляр от него не му е връчен, тъй като такава била практиката в полицейското управление. Този факт се установява по несъмнен начин и от самия АУАН, където липсва подпис на жалбоподателя в графата, с която той удостоверява, че е получил препис от акта и е уведомен, че в 3 – дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. Съдът намира, че в тази връзка следва да посочи, че отказът на жалбоподателя да подпише акта, не освобождава от задължение актосъставителя да му връчи екземпляр от него, тъй като невръчването му води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да възрази писмено в дадения му от закона срок срещу съставения му АУАН.

На следващо място съдът намира, че освен това съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство са допуснати и други съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е било извършено. В АУАН е посочено, че жалбоподателят влиза в пререкание с М.Х., като отказва да изпълнява задълженията си като гледач, отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника на служебния автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, в АУАН трябва да се съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая действията на жалб. С. са описани единствено като влизане в пререкание, отказ да се изпълняват задължения, и удряне на Х. с капака на багажника на служебния автомобил. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се съдържат както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая обаче в наказателното постановление отново не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и същото не е описано в пълнота. Следва да се отбележи, че в НП изцяло са преповторени констатациите на актосъставителя. Нито в акта, нито в наказателното постановление обаче са посочени репликите, които се твърди, че жалбоподателят е отправил към Х., за да може да се прецени доколко същите са обидни, както не е посочено и в какво се изразява отказът му да изпълни задълженията си като гледач.