Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 03.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 123/2022
Вид
Решение № 301
Подписан
03.09.2024
В сила
18.02.2026
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 294, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 430 · Търговски закон
  • чл.432 · Търговски закон
  • чл. 507 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. ****, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900123 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.432 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 121 ЗЗД и акцесорни претенции по чл. 86, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че в полза на „****” АД по извлечение от счетоводните книги на банката към 19.042021г. е издадена Заповед за изпълнение № 552/09.06.2021. по ч.гр.д. 1852/2021 по описа на Районен съд **** срещу солидарните длъжниците Р. Г. С. и И. Х. С. за следните суми:

- 38 514,38 евро - главница по Договор за кредит № 365-36, продукт ** за покупка, строителство и ремонт, сключен на 10.01.2008г., изменен с Анекс № 1 / 29.12.2009г. и споразумение от 31.03.2015г.

4 453,17 евро - възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 21.10.2020г.;

-

1 655,24 евро-мораторна лихва от 01.04.2019г. до 18.04.2021г.;

-

27,07 лева - имуществена застраховка от 07.10.2020г. до 18.04.2021г,; законна лихва върху главницата - от 21.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В полза на банката са присъдени и 3 936,03 лева разноски в заповедното 1 производство.

Срещу солидарните длъжници е образувано изпълнително дело 20217650402939 по описа на ** peг. № 765. В срока по чл. 414 от ГПК са подадени възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което банката предявява настоящия положителен установителен иск, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 121 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.01.2008г. между ** АД, (сега „****“ АД), ЕИК ** - кредитодател и Р. Г. С. и И. Х. С. е сключен Договор за кредит № 365-36, продукт ** за покупка, строителство и ремонт. /Договора/. По силата на цитирания договор, банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 45 000 евро /чл. 1 от Договора/.

Усвояването на кредита е извършено на 14.01.2008г. еднократно по сметка на кредитополучателя при банката, съгласно чл. 2 от Договора.

Срокът на действие на Договора е започнал да тече, считано от датата на заверяване на сметката на кредитополучателя, респективно от усвояване на отпуснатата сума /чл. 6.2. от Договора/. Кредитополучателят се е съгласил от своя страна, да погаси всички свои задължения по ползвания кредит, включително главница, лихви и други разноски, като издължаването е трябвало да се извърши при условията на договора /чл. 9 от Общите условия на банката, чл. 6.2 от Договора/. Погасяването на кредита е следвало да се извърши на 216 месечни анюитетни вноски, съгласно представения погасителен план. Първата вноска по кредита е била дължима на 14.02.2008г., или на същото число от месеца следващ месеца, през който е била усвоена сумата /чл. 6.2 от Договора/. Крайният срок за издължаване на кредита, ведно с всички лихви, такси, комисионни и други разходи, е 14.01.2026г. или 18 години от датата на сключване на Договора/чл. 1 от Договора/.

За предоставения по цитирания договор кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката за първите 15 години от срока на кредита фиксирана лихва в размер на 6,2 процента, а за останалия период на договора - по договаряне между кредитополучателя и банката, /чл.

4.1 от Договора/.

Съгласно чл. 11 от Общите условия, лихвеният процент е уговорен в индивидуалния договор за кредит, като лихвената база е 365/360.

2

В случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита, кредитополучателят следва да заплати наказателна лихва равна на лихвения процент уговорен в договора увеличен за кредити в чуждестранна валута с надбавка 2,5 % годишно, /чл. 12 от Договора/.

Лихвеното вземане е дължимо до пълното погасяване на сумите по кредита, включително и след крайният погасителен срок по договора, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на принудително изпълнение.

Кредитополучателят следвало да заплаща следните такси: 1/ Такса за разглеждане документите за кредит; 2/ такса за управление и обработка на кредита - 1 % върху размера на разрешения кредит, за останалия период на кредит - 0,5 % върху остатъчния размер, но не по- малко от 10 евро. /чл. 5 от Договора/

С Анекс № 1 към Договор за кредит № 365-36/2008г., сключен на 29.12.2009г., е уговорен между страните 12 - месечен гратисен период, през който кредитополучателите са заплащали само лихви по договора.

Срокът на погасяване на кредита е уговорен до 29.01.2026г., а в случай на просрочие страните приели, че се дължи уговорената в договора лихва плюс надбавка в размер на 10 процента, /чл. 3 от Анекс № 1/.

На 31.03.2015г., по молба на Р. С. чрез адв. Н. Л., и във връзка с просрочени вноски по Договор за кредит № 365-36, продукт ** за покупка, строителство и ремонт от 10.01.2008г., за които е било образувано ч.гр.д.

4987/2013г. по описа на PC ****, между страните е подписано Споразумение, с което са уредени отношенията между страните както във връзка с просрочени и изискуеми суми, така и с оглед остатъка от задължението по договора за кредит, за които не е била обявена предсрочна изискуемост.

Твърди се, че съгласно т.2.2. от Споразумението, към 31.03.2015г. вземанията на банката, непредявени пред съд към момента на подписване на споразумението, са възлизали общо на 45 283,46 евро, в това число главница, договорни и наказателни лихви, както и такси за управление на кредита. Срокът за издължаване на сумите е удължен до 31.03.2031 г.

/чл. 3.3 от Споразумението/, като е уговорен още гратисен период от датата на сключване на договора за кредит до 30.09.2015г., както и лихва след изтичане на този период в размер на 7%. /чл.3.5, чл.3.7 и чл. 3.8 от 3

Споразумението/.

Посочва се, че споразумението е подписано от страните доброволно и по молба на кредитополучателя, като клаузите в него са индивидуално уговорени и касаят конкретни правоотношения по отпускане на кредит, прекратяване на принудителното изпълнение за изискуемата част от кредита и разсрочването на остатъка от непогасеното задължение по Договора от 10.01.2008г.

Съгласно сключения Договор за кредит, за ответниците възникнало задължение да възстановят на банката всички възникнали задължения, измежду които главница, лихви и други разноски, като издължаването е разсрочено на месечни анюитетни вноски, /чл. 9, чл. 14 и чл. 15 от Общите условия/.

Страните са се съгласили изрично в чл. 29 във вр. с чл. 28 от Общите условия, че при неплащане на дължими суми (главница, лихви, такси, неустойки, разноски и други подобни), банката може да насочи своето вземане и да събере дължимите й суми в пълен размер от кредитополучателя или солидарния длъжник. Задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащи от договора, са до окончателното погасяване на суми по него.

Твърди се, че кредитополучателят е преустановил плащането по кредита, в нарушение на сключения Договор, като към 21.10.2020г, имал непогасени задължения към кредитора в размер на 8609,64 евро.

На 16.11.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - със залепване на уведомление и след изтичане на 14 -дневния срок, **, peг. № 765, връчила покана - уведомление за предсрочна изискуемост на длъжниците Р. Г. С. и И.

Х. С..

С поканата „****” АД предоставила срок за доброволно изпълнение, като е уведомила длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Посочва се, ч е към датата на подаване на заявлението непогасени и изискуеми са следните суми, предмет на настоящия иск: 38 514,38 евро - главница по Договор за кредит № 365-36, продукт ** за покупка, строителство и ремонт, сключен на 10.01.2008г., изменен с Анекс № 1 / 29,12.2009г. и споразумение от 31.03.2015п, 4 453,17 евро - възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 21.10.2020г.; 1 655,24 евро - мораторна лихва от 01.04.2019г.

4 до 18.04.2021 п; 27,07 лева - имуществена застраховка от 07.10.2020г. до 18.04.2021г.

На следващо място, съгласно чл. 22 от Общите условия, кредитополучателят сключил застраховка за имуществото обезпечаващо кредита.

Застраховката следвало да важи за целия период на действие на Договора за кредит, като задължение на кредитополучателя било да заплаща застрахователните премии.

Към датата на депозиране на заявлението, дължими и непогасени били вноски по застраховката в размер на 27,07 лева.

Твърди се, че след настъпило неизпълнение на договореностите, както и след връчването на поканите-уведомления за предсрочна изискуемост, ответниците не са заплатили своя дълг, нито са направили опит за свързване с ищеца по делото, за уреждане по доброволен път на техните отношения.

Предвид изложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 121 от ЗЗД, че в полза на „****” АД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ** район “** ул. ’’**” № 260, представлявана от *** - Изпълнителен Директор и ** - Прокурист, съществува право на вземане спрямо солидарните длъжници Р. Г. С. ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **, вх. ** и И. Х. С. ЕГН **********, адрес гр.

****, ул. **, вх. **, в размер на

38 514,38 евро - главница по Договор за кредит № 365-36, продукт ** за покупка, строителство и ремонт, сключен на 10.01.2008г., изменен с Анекс № 1 / 29.12.2009г. и споразумение от 31.03.2015г.

21.10.2020г.;

-

4 453,17 евро - възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 1 655,24 евро-мораторна лихва от 01.04.2019г. до 18.04.2021г.;

18.04.2021г.;

27,07 лева - имуществена застраховка от 07.10.2020г. до законна лихва върху главницата - от 21.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

5 за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

20215530101852 по описа на Районен съд ****.

Претендира се присъждане на сторените в исковото производство и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуален представител.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от адв. К. – особен представител на Р. Г. С. и И. Х. С.. Взема становище, че искът е неоснователен, тъй като в конкретния случай може да се направи извод, че договорът за кредит №365-36 продукт ** за покупка, строителство и ремонт е нищожен, тъй като същият противоречи на императивни разпоредби на нормативните актове, регулиращи материята на банковите и потребителските кредити, в частност това са разпоредби на Закона за кредитните институции /ЗКИ/, Закона за потребителския кредит от 2006г.

/ЗПК 2006г./, Закона за потребителския кредит от 2010г. /ЗПК 2010г./, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Посочва, че нищожността на договора предполага, че са нищожни всички клаузи и договорки относно размера на месечните анюитетни вноски, начисляваните и дължими лихви /възнаградителни и обезщетителни/ и неустойките за просрочия и забава. Тъй като нищожността е изначална, това предполага връщане на направените престации, направени по договора.

Посочва, че в конкретния случай, ако кредиторът е изпълнил задължението си и е предоставил договорената сума, съответно длъжниците са усвоили тази сума, то се дължи връщане на действително получената сума главницата по договора за кредит. Тъй като връщането на тази главница не следва да става в срока, договорен между страните по нищожния цитиран договор за кредит, а следва да стане незабавно, следователно, вземането на ищеца към ответниците за главницата по нищожния договор е погасено поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. В тази връзка се прави изрично изявление, че вземането е погасено по давност.

Заявява, че дори и да се приеме, че е налице валиден договор за кредит, то не може да се приеме за безспорно, че кредитополучателят Р. С. и солидарният длъжник И. С. не са изпълнили в пълен обем задълженията си по 6 този договор. Посочва се, че от представените анекс № 1 от 29.12.2009г. към договор за кредит № 365-36/2008г. и споразумение от 31.03.2015г., се установява, че с всеки един от тези документи е извършвана капитализация на кредита със сбора от сумите за просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки. Счита се, че всички разпоредби от анекса и споразумението, с които изтеклите лихви, такси и застраховки са капитализирани /приобщени към главницата/ са нищожни. С капитализиране на лихвите са компрометирани първоначалните договорки за погасяване на кредита, като неправилно са определени размерите на анюитетните вноски и евентуалното съдържащо се в тях съотношение между главница и възнаградителна лихва.