Решение № 210 от 18.12.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Търговище, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200416 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба (наименувана „искане за възобновяване на административнонаказателно производство“) от И. А. Ц. от с.Я., ЕГН **********, чрез адв. Й. А. – АК Варна против Наказателно постановление № 24- 1993 – 000574 от 31.10.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ - Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмени молби, депозирани по делото от пълномощника, жалбата се поддържа с допълнителни възражения за необоснованост и незаконосъобразност на НП и с искане за присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител в с.з. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски в полза на ОДМВР - Търговище.

При проверката относно допустимостта на жалбата съдът констатира 1 следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност и касае подлежащо на обжалване НП. Относно въпроса дА. същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, съдът приема, че е депозирана в законоустановения срок, доколкото от заключението на назначената по делото съдебно – графологична експертиза се установи, че подписът в разписката за връчване на НП на стр. втора на същото, не е положен от жалбоподателя. По делото липсват доказателства, които да доказват конкретната дата, на която жалбоподателят е получил процесното НП. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 11.10.2024 г. в 16:40 ч. свидетелите В.М. и В.Д. – полицейски служители от РУ - Търговище изпълнявА. служебните си задължения в гр.Търговище, като се придвижвА. със служебен автомобил по ул. “Шейново“ към кръстовището с ул. „Паисий“. Същите спрели на знак Б2 (знак „стоп“) преди кръстовището и докато изчаквА. преминаващите превозни средства, забелязА., че по ул.“Паисий“ в посока към ул. „Кюстенджа“ се движи товарен автомобил „******“ с рег. № ******, водачът на който бил без поставен обезопасителен колан и използвал мобилен телефон, който държал на ухото си, без да използва устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Полицейските служители последвА. товарния автомобил и посредством включен светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил го спрели за проверка на ул. “Кюстенджа“. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила е жалбоподателят, а негов собственик е лицето И. Хр. Т. от гр.Т. Било установено и че моторното превозно средство е оборудвано с обезопасителни колани. На водача била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, резултатът от която бил отрицателен. При тези данни, св. В.М. – ст. полицай в РУ - Търговище съставил на жалбоподателя АУАН GA 1366723/ 11.10.2024г. за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.104а от ЗДвП, който той подписал с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива не били депозирани. Въз основа на акта, Началник сектор в ОДМВР - 2

Търговище, РУ - Търговище издал Наказателно постановление № 24-1993 000574 от 31.10.2024г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя “глоба” в размер на 50лв., а за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му наложил „глоба“ в размер на 50лв. На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР било постановено отнемането на общо 18 точки за извършените нарушения.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите В.М. и В.Д. приложените писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №363з- 372/20.02.2024г. на ВПД директор на ОДМВР - Търговище и съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. НА.це е яснота относно съставомерните елементи на нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят. АУАН е съставен в негово присъствие, предявен му е и му е връчен съответен препис.

Ненадлежното изпълнение на процедурата по връчване на НП не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото е безспорно /видно и от самата жалба - искане за възобновяване – л.4 от КАНД № 197/2025 г. на АС -Търговище/, че жалбоподателят е получил препис от НП и правото му на защита, включително чрез обжалване на НП пред съда, не е било ограничено. Предвид изложеното, спорът следва да бъде разгледан по същество.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че на 11.10.2024 г. в 16:40 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „******“ с рег. № ****** по ул. “Паисий“ в посока към ул.

„Кюстенджа“ в гр.Търговище. От представената справка за регистрация на МПС е видно, че автомобилът е собственост на И. Хр. Т. от гр.Т. и същият е категория N1. Доказателственият материал не съдържа противоречия относно обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани.

3

Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, управлявайки посоченото МПС, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан.

Съгласно чл.104а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 19/2015г., действала към 11.10.2024 г.), на същия е било забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Свидетелите В.М. и В.Д. бяха категорични, че в процесния момент автомобилът, управляван от жалбоподателя минал покрай тях и полицейските служители ясно видели, че водачът, който бил гол до кръста, бил без поставен обезопасителен колан. Видели и че докато управлявал моторното превозно средство, използвал мобилен телефон, който държал на ухото си т.е. без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Показанията на двамата свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност. Същите са непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират помежду си. Не са нА.це обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността им при излагане на фактите. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, респ. да подкрепят възраженията му, че не е извършил нарушенията , за които е санкциониран. Напротив, от свидетелските показания се установи, че пред контролните органи, самият жалбоподател не отрекъл констатираните нарушения, а обяснил, че „шефката“ му звъняла по телефона и бързал, защото закъснявал. Не си бил сложил колана, тъй като разнасял алкохолни и безалкохолни напитки и се налагало постоянно да спира.

При така събраните доказателства, обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се явява доказано. Не са нА.це доказателства, които да сочат нА.чие на някое от изключенията визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, а и такива твърдения не са направени от жалбоподателя. С оглед горното, наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността му на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Посоченият текст (в приложимата редакция преди изм. от ДВ бр.64/2025г.) предвижда глоба от 50 лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Доказан се явява и извода, че жалбоподателят е нарушил посочената по4 горе разпоредба на чл.104а от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Посоченият текст (в приложимата редакция преди изм. от ДВ бр.64/2025г.) гласи, че се наказва с глоба от 50лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

По делото не са нА.це данни, които да сочат, че нарушенията са с пониска степен на обществена опасност в сравнение с останА.те случаи на нарушения от същия вид, поради което не са нА.це основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно, като правилно (съгласно чл.6, ал.1, т.17 и т.18 от Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР) е определен и броят на контролните точки, които следва да му бъдат отнети за извършените нарушения.

По посочените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно, респ. основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от представителя на наказващия орган. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 130 лв., на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Търговище.

На основание чл.189, ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Търговище направените по делото разноски за експертиза в размер на 340,56лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 1993 – 000574 от 31.10.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ5 Търговище, с което на И. А. Ц., ЕГН **********, адрес: ***********, ЕГН **********, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 50лв.; за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50лв. и на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 18 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН **********, адрес: ***********, ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН **********, адрес: ***********, ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Търговище сумата от 340,56 лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6