Определение № 132 от 20.05.2024, Районен съд - Нова Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Нова Загора, 20.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20242220200058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба от 30.04.2024 г. ответникът Началник сектор при ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора е поискал изменение на Решение № 28 от 05.04.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските, като моли съда да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна и разноските да се определят по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от искането е изпратено на насрещната страна за упражняване правото на писмен отговор, съгласно нормата на чл. 248, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложима и в настоящия процес.

В срока за отговор, такъв не е постъпил по делото.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, съобрази следното:

Претенцията за изменение на решението в частта за разноските по делото изхожда от активно легитимирано лице-страна по делото, което има правен интерес от такова искане, с оглед изхода от спора и уважаване на жалбата, респективно отмяна на процесното НП.

Искането е направено в преклузивния срок, а именно в срока за обжалване на решението, доколкото съобщението до тази страна е връчено на 19.04.2024 г., а искането е направено в преклузивния 14-дневен срок за оспорване на крайния акт.

Разгледана по същество молбата е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 г., на основание чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание (наложено с обжалваното наказателно постановление) е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху 1 стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7, ал. 2, т. 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400 лева.

С отмененото от настоящия съдебен състав наказателно постановление, на жалбоподателя по административнонаказателното дело е било наложено наказание глоба в размер на 200 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено в съответствие с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400 лв.

В конкретния случай не е налице предпоставката за произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, а именно - то да е изразено от насрещната по спора страна.

Възражението за прекомерност е обективирано в съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка (л. 1 по делото). Същото, обаче, изхожда от Началник на РУ-Нова Загора - главен инспектор С.И., който не е страна в производството по АНД № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. Страна в процесното дело е началник сектор към ОД на МВР-Сливен, РУ-Нова Загора - административнонаказващ орган, доколкото делото е образувано на 14.02.2024 г. след изменението на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, наказващият орган не се явява и не се представлява.

В кориците на делото липсва и писмено обективирано възражение от този наказващ орган относно прекомерността на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Не се съдържа и писмено обективирано възражение от страна на ОД на МВР-Сливен, която при евентуална отмяна на оспорено НП, издадено от длъжностно лице в районно управление към съответната областна дирекция, следва да заплати направените по делото разноски по аргумент от чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 3 и, ал. 4 ЗМВР.

На следващо място, съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.

(Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г.).

Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Така прогласената нищожност на Наредбата в Решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС се ползва се с директен ефект (съобразно Решение по дело C 26/62 „Ван Генд ен Лос“ срещу Нидерландската данъчна администрация от 5 февруари 1963 г.) поради което настоящия съдебен състав следа да се съобрази и да констатира нейната нищожност, т.е.

2 пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.

Нищожният административен акт е правно „нищо“. Това правно „нищо“ обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие.

Като се счете, че Наредбата, представлява „правно нищо“, не е допустимо позоваването на нищо, тъй като е приложим римския принцип „De nihilo nihil“ (Нищо не възниква от нищото).

От така изложеното се достига да извод за нищожност на Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, а „всяка нищожност смущава“ (Псалм 39:6), поради което съдът не е обвързан както с присъждане на хонорар до законоустановения минимум, като може да падне и под него, но и при нищожността на наредбата не следва да се съобразява с въведените минимуми като ориентир и следва самостоятелно да направи преценката за справедливо адвокатско възнаграждение по всяко дело.

По настоящото делото адв. П. активно е участвал в защитата на наказаното лице. По делото са разпитани повече свидетели, като адв. П. активно е взел участие със задаване на въпроси към свидетелите. Направил е доказателствено искане за даване на обяснение от страна на наказаното лице, което е прието от съда. На следващо място в пледоарията си по същество е развил подробни мотиви за основателност на своята жалба, поради което договореният и заплатения хонорар от 800 лева се явява напълно основателен.

Следва да се отбележи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност над обикновената, тъй като фактическата обстановка не касае класическите нарушение по ЗДвП.

Под административнонаказателна отговорност е подведен служител на МВР и е наказан по повод изпълнение на служебните си задължения, което води до по-сериозен обществен интерес на самото дело и до нуждата от по-задълбочена адвокатска защита, която не всеки адвокат би приел.

Въз основа на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 30.04.2024 г. на Началник сектор при ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора, с която е поискал изменение на решение № 28 от 05.04.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛНИЕТО може да се обжалва от страните, с частна жалба, в 14-дневен срок от съобщението, пред Административен съд Сливен.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

3