Решение № 954 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110201499 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД срещу НП № 38-8 от 25.01.2023г., издадено от Председателя на ДАНС - София, с което за нарушение на чл.66 ал.2 вр.чл.10 т.4 вр.чл.11 ал.1 т.3 от ЗМИП, на основание чл.116 ал.1 т.2 от ЗМИП, на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, при наличие на представителна власт и е приета от съда за разглеждане.

В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, не било обсъдено подаденото възражение, не било изяснена фактическата обстановка и от получателя Д. Б. не следвало да се изисква декларация за произход на средствата. Не била разгледана в цялост правната уредба, не били описани смекчаващите отговорността обстоятелства, не били изложени мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от ю.к. С., която пледира за отмяна на НП на основанията в жалбата.

Представителят на въззиваемата страна ю.к. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 25.11.2021г. в гр. Варна в 13.00. „Български пощи“ ЕАД, в пощенска станция Варна 2, на клиента Д. Г. Б. била изплатена сумата от 4930 лв. – международен валутен превод от САЩ, изпратен от Г. Б.. В 13-04ч. бил изплатен още един такъв превод на стойност 4930 лева, всичко на обща стойност 9860 лв., равностойни на 5203.17 евро Общата стойност надвишавала 5 000 евро, но не била изпълнена изцяло процедурата по извършване на комплексна проверка в частта и за попълване на декларация за произход на средствата, изискуема на осн. чл.11 ал.1 т.3 от ЗМИП вр.чл.66 ал.2 от ЗМИП.

Срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен на оправомощено лице.

Срещу АУАН постъпило възражение, че сумата била по- малко от 10 000 лева и съгласно вътрешните правила за оценка на риска, приети от Български пощи, не се дължало извършването на комплексна проверка. Това, че АНО не взел предвид горните факти, не установил спорните факти и това било съществено процесуално нарушение. Не били посочени точните адреси на свидетелите по АУАН. При връчване на АУАН дружеството не било уведомено ,че има право в 14 дневен срок да отправи предложение за споразумение, че били изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. АНО намерил възраженията за несъстоятелни и издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. Като приобщени по реда на НПК, съдът изцяло кредитира писмените доказателства по делото, а именно – материалите по АНП, включително АУАН, заповеди за компетентност и за проверка, вкл. за спиране и възобновяване на проверката, констативен протокол, копия на служебни бонове, разпечатки от информационна система и други. Като конкретни, подробни, логични и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св.Д..

Доказателствата очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Съдът, въз основа възраженията на жалбоподателя и на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Материалният закон е приложен правилно.

Като пощенските оператор, лицензиран да извършва пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги, „Български пощи“ЕАД било задължено лице по чл.

4 т. 7 от ЗМИП и според чл. 11 ал.1 т.3 от ЗМИП, дружеството е било длъжно да извърши комплексна проверка по чл. 10 , която включва изясняване на произхода на средствата, тъй като плащането на парите е било в брой и сумата надвишава равностойността на 5000 евро.

Несъстоятелно е възражението на въззивната страна, че не били достигнати 10000 лева, приети като критерий във вътрешните правила на дружеството за оценка на риска.

Нормата на чл.66 е императивна, поради което не може да бъде дерогирана от вътрешните правила на дружеството за оценка на риска.

Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените нарушения от този род. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извод, че нарушението се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите.

Нарушението е наказуемо по чл. 116 ал.1 т.2 от ЗМИП като предвидената санкция е в размер от 2000 до 20 000 лева.

2

Правилно е приложен и процесуалният закон, като при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В АУАН и в НП са описани всички признаци от състава на нарушението и всички, относими към тях факти. Диспозитивната част на НП изцяло кореспондира с обстоятелствената и на въззивната страна е могло да стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. Поради това, съдът не с поделя становището на въззивната страна, че същото не било фактически описано. Законодателят е определил за дължимо описването само на онези факти, които са пряко относими към съставомерните признаци на нарушението. Непосочването на други факти не ограничава правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. По същата причина не е съществено процесуално нарушение непосочването на ЕГН, адрес и други данни на свидетелите по АУАН. Съдът намира, че не е имало други правно значими факти, които АНО да е длъжен да установи, но дори да е имало, това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е дейност по събиране на доказателствата.

Несъстоятелно е твърдението за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е на нормативен акт, уреждащ мерките срещу изпирането на пари и според чл. 34 ал.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 6 месеца от узнаване на нарушението и 5 години от извършването му. Нарушението е било установено в хода на проверка, в която са били изисквани документи и съдът приема, че установяването му е станало с констативен протокол от 29.11.22г. АУАН е издаден още на същата дата и не са изтекли сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Дори да приемем, че нарушението е било установено по-рано, видно от приложените заповеди, по обективни причини се е наложило спирането на проверката.

Същата е била възобновена в края на м. юли 2022 г. и видно от показанията на св. Д., нарушението е било установено след възобновяване на проверката. От края на м. юли до датата на издаване на АУАН на 29.11.22 г. не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Не е съществено процесуално нарушение и това, че дружеството не било предупредено за това, че може да отправи предложение за споразумение. От една страна, постигането на споразумение не е право, а правна възможност, поради което дори дружеството да не е било уведомено за това, то не е от категорията на съществените процесуални нарушения. От друга страна, възражението е подадено в седмодневен срок от връчване на АУАН, т.е. преди изтичане на 14 дневния срок за отправяне на предложение за споразумение, поради което видно е, че в този срок на дружеството му е била известна тази възможност и липсата на изрично уведомяване с нищо не е накърнила правата му.

Имуществената санкция е справедлива, тъй като е наложена в минимален размер от 2000 лева . В този размер тя е достатъчна за да се въздейства предупредително и възпиращо и на нарушителя, и на останалите правни субекти и с това да бъдат изпълнени целите на закона.

Въззиваемата страна претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането следва да бъде уважено, но предвид фактическата и правната му сложност, факта че се е развило пред въззивния съд в едно съдебно заседание, не е обосновано възнаграждението да е в максималния размер определен в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразено с горните факти, възнаграждението би било съответно, ако е в размер на 120 лева

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 38-8 от 25.01.2023г., издадено от Председателя на ДАНС - София, с което за нарушение на чл.66 ал.2 изр.2 вр. чл.10 т.4 вр.чл.11 ал.1 т.3 от ЗМИП, на основание чл.116 ал.1 т.2 от ЗМИП, на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА „Български пощи”ЕАД да заплати в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“- София сумата от 120 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4