Определение № 2515 от 17.03.2025, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515

Хасково, 17.03.2025 г.

Административният съд - Хасково - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело № 1019/2024 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В. Н. Г. против Решение № 1030-26-789-11 от 08.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 261-00-1599-3/18.09.2024 г. на ЗА Ръководител на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

На 31.01.2025 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, даден е ход по същество и същото е обявено за решаване.

В срока за постановяване на решение по делото на настоящия съдебен състав стана служебно известно обстоятелството, че с Определение № 500 от 03.02.2025 г. по адм. д. № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси: 1. чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за Координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетението за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държава членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа /база/ за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка. 2 чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за Координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка.

По това преюдициално запитване е образувано дело С-116/25 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Отговорите на поставените въпроси са от съществено значение за правилното решаване и на спора по настоящото производство, доколкото той също е свързан с приложението на чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Това е така, защото жалбоподателят е заявил пред ТП на НОИ – Хасково обезщетение за безработица и такова му е отпуснато, но размерът му не го удовлетворява, като от данните по делото се установява, че през последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е полагал труд, както следва: 21 календарни месеца във Великобритания – от м. 05.2022 г. до м. 01.2024 г., и 3 календарни месеца в България – от м. 02.2024 г. до м. 04.2024 г. Предвид това, че в относимия 24 месечен период той е бил осигуряван 21 месеца и във Великобритания, която следва да се третира като държава-членка и след оттеглянето й от ЕС по отношение на социалното осигуряване на лицата, няма причини Регламент (ЕО) № 883/2004 г. да не се прилага в случая, след като целта на самото Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, е запазването на правния ред в социалната сфера от времето преди напускането на Великобритания на ЕС и след това. Дори и да се приеме, че по отношение размера на обезщетението за безработица на жалбоподателя съответните за това норми от Регламент (ЕО) № 883/2004 не намират приложение, настоящият състав на съда приема, че решението на СЕС по дело С-116/25 ще е от съществено значение за определяне на този размер с оглед отговора на поставените с преюдициалното запитване въпроси, касателно основата за изчисляване на обезщетението (като продължителност в месеци) и реда, по който следва да става това.

В връзка с изложеното е уместно да се отбележи и че макар всяко едно решение на СЕС да се постановява в рамките на определено висящо производство пред национална юрисдикция на държава-членка, доколкото неговият предмет с свързан с тълкуване на общностноправна норма, то не се отнася само и единствено до това конкретно национално производство, а става част от правните норми на общностното право. В този ред на мисли задължителната сила на решението му се отнася до всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е произнесъл СЕС.

При това положение следва да се приеме, че съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е налице основание за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по дело С-116/25, което от своя страна налага да се отмени протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.01.2025 г. за даване на ход по същество на делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.01.2025 г., за даване на ход по същество на делото.

СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, производството по адм. д. № 1019/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково до постановяването на решение от Съда на Европейския съюз по дело № С-116/25.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: