Решение № 509 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20201001002484 по описа за 2020 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против решение № 1054/22.07.2020 г. по т.д.№ 1403/2018 г. по описа на СГС, VI-16 състав, В ЧАСТТА, с която са:

- отхвърлени исковете срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД за установяване дължимост на възнаградителна лихва за сумата над 405 011.31 евро до предявения размер от 409 691.01 евро; за мораторна неустойка върху възнаградителната лихва над сумата от 139 612.85 евро до предявения размер от 140 042.85 евро; за сумата от 87 274.86 евро до предявения размер от 117 228.37 евро, представляващи комисионна за 2012 година и за сумата от 45.91 евро, дължими разноски по кредита за периода 03.06.2015-14.12.2017 година, както и -отхвърлени всички искове срещу поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

Подържа се,че неправилно съдът отхвърлил предявените искове срещу кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД като приел,че възнаградителна лихва след обявяването на предсрочната изискуемост не се дължи, тъй като тя представлява възнаграждение за ползване на предоставената сума в срока на договора.В чл. 13 от договора било предвидено, че при просрочие или предсрочна изискуемост банката има право да получи освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница. Съобразно тази уговорка кредитополучателят е поел задължение да заплати на банката уговорената възнаградителна лихва в пълния й размер за 1 срока на договора, поради което искът за сумата от 4679,70 евро е основателен като същото се отнасяло и за неустойка за забава върху тази лихва в размер на 430 евро.Подържа се,че съдът неправилно приел,че по делото не било установено съществуването на вземането за претендиралите разноски по кредита. От заключението на вещото лице било установено, че тези разноски са направени и осчетоводени, поради което ответниците дължат плащането им.Неправилен бил извода на съда,че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането на комисионна за 2012 г., тъй като то не е с периодичен характер и същата не била изтекла към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.Подържа се,че незаконосъобразно по отношение на поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД първоинстанционният съд приел, че отговорността му е погасена поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД,поради това,че тази норма, която поставя началото на шестмесечния срок от настъпването на падежа на главното задължение, като последното в случая при договор за банков кредит е главницата в нейната цялост, а не отделните вноски, които представляват само части от главното задължение.Подържа се,че законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски.Жалбоподателя се позовава на практика на ВКС,съгласно която шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга като не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.Според жалбоподателя поръчителството безспорно е лично обезпечение, учредено в полза на банката от трето лице, поради което разпоредбата на пар. 5, ал, 3 от ЗИДЗБН е приложима по отношение на конкретното правоотношение, възникнало между „КТБ“ АД /н/ и „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД по договор за поръчителство.По отношение на посочената разпоредба в жалбата са развити подробни съображения относно неспазването й от съда.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени в пълен обем.Претендират се направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор на жалбата от „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК 040463255, седалище и адрес на управление: София, район „Витоша", ул. „Вихрен“ № 10.С отговора се оспорва жалбата и се иска решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.Подържа се,че след като между главните страни уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,то и шестмесечният срок по чл, 147, ал. 1 ЗЗД за поръчителя започва да тече от датата на падежа за всяка вноска, респ, от настъпването на предсрочна изискуемост на непадежиралия до този момент остатък от дълга. Договорът за банков кредит е с обявена на 18.01.2017 г. предсрочна изискуемост, а въззивника е предприел действия по събиране на вземанията си с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с дата 15.12.2017 г. -т.е. след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД,поради което и е прието,, че 6месечният прекпузивен срок е изтекъл и давността е погасена.Предсрочната изискуемост 2 предполага уговорено и упражнено право от страна На кредитора да поиска изпълнение преди фиксирания в договора срок за изпълнение, т.е. да се стигне до загубване на преимуществото на срока от страна на длъжника, кзквото в конкретния случай е налице.

Предприетите от страна на банката действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както срещу кредитополучателя, така и срещу поръчителя са станали след падежа на кредита, от която дата всички задължения по договора за кредит са станали изискуеми.Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от „ ЕКО РИЗОРТС” ЕАД ЕИК 175002144, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Вихрен № 10,с който се оспорва същата.Подържа се,че възнаградителната лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. След обявяване на предсрочната му изискуемост Договора за кредит се превръща в безсрочен .С обявяване на предсрочната изискуемост кредитора преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.На това основание претендираната от ищеца сума като възнаградителна лихва за периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до претендираната от ищеца дата - 25.01.2017 г. , която се явява поредната падежна дата за погасителните вноски по главница и възнаградителна лихва не се дължи .Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Делото е образувано и по въззивна жалба от „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД срещу решение № 1054/22.07.2020 г. по т.д.№ 1403/2018 г. по описа на СГС, VI-16 състав, В ЧАСТТА, с която исковете са уважени и е признато за установено, че дължи на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ сумата от 2 552 564.01 евро[1]просрочена главница за периода от 15.07.2014 до 14.02.2017 година, ведно със законната лихва върху нея от 15.12.2017 година до окончателното изплащане на задължението; сумата 405011.31 евро – възнаградителна лихва върху главница за периода от 25.07.2014-17.01.2017 година; сумата 739941.28 евро[1]просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.02.2015- 27.11.2017 година; сумата 21998.14 евро-текуща лихва върху просрочена главница за периода 27.11.2017-14.12.2017 година; сумата 139612.85 евро – неустойка върху възнаградителна лихва за периода от 21.01.2016-14.12.2017 година; сумата от 87274.86 евро-дължими комисионни по кредита за периода 2013-2016 година, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.87687/2017 година по описа на СГС, 65 състав, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 867.28 лева за исковото производство и 49.56 лева за заповедното производство и е осъдено да заплати сумата 308739.69 лева, държавна такса.Подържа се,че решението в тази му част е незаконосъобразно.

Подържа се,че предявения иск за просрочена главница се явява недопустим на основание чл.

299 , ал.1 ГПК.С подаденото на 25.03.2017 г. заявление по чл. 417 ,т. 2 от ГПК ищецът е 3 поискал издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавното й изпълнение срещу ответника и поръчителя за сумата от 143 280 евро , както е заявил вземането си като представляващо просрочена главница по Договора за банков кредит от 09.07.2010 г. и анексите към него, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 19517/2017 г. по описа на СРС 128-ми състав приключило с издаване на Заповед за изпълнение и разпореждане за незабавно изпълнение. В това производство ищеца изрично заявявил , че непогасената част от Договора за кредит от 09.07.2010 , явяващ се основание и на исковете му в настоящото производство е в размер на 143 258 евро. Срещу издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение от ответника и от поръчителя – ответник.По силата на чл. 416 ГПК е установен стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като изпълнителната й сила по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като след влизане в сила на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.За длъжника се преклудират възраженията срещу основателността на претенцията, а евентуално предявен отрицателен установителен иск основан на същите факти и обстоятелства , че не дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповедта е недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск.

Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение е преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, както и недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Стабилитета на заповедта за изпълнение важи и за заявителя- ищец , за когото заявените от него факти и обстоятелства с подаване на заявлението се считат за установени и не могат да бъдат оспорени освен чрез изричните , специални способи за защита по чл. 424 и чл. 439 ГПК. Заявеното от ищеца вземане , когато същото е предявено в пълен размер , след обличането му във формата на окончателен стабилен съдебен акт , какъвто е влязлата в сила заповед за изпълнение , прави недопустими всякакви претенции касаещи размера на това предявено вземане, независимо от кого са предявени .В случая при депозиране на заявлението, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав, кредиторът е предявил изцяло вземането си за главница, която към този момент е твърдял, че е в размер на 143 258 евро. Така предмет на заявлението е станало правото на вземане, индивидуализирано чрез основанието - правопораждащите го факти и петитума на искането. Доколкото ищеца в първоначалното си заявление за издаване на заповед за изпълнение не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, а напротив изрично е посочил, че това е цялото му вземане, то следва да се приеме , че със 4 заявлението е предявено цялото спорно право, т.е. цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.Подържа се,че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила,поради това,че решението е постановено в деня,в който жалбоподателят е представил писмените си бележки и съда е бил в невъзможност да се запознае със същите.Развити са подробно съображения във връзка с допуснати от съда нарушения на материалния закон.Иска се решението в обжалваната му част да бъде обезсилено.Като алтернативно е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.