Решение № 1297 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110201937 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. И. А. с ЕГН ********** от гр.Варна,чрез адв.М.Д.,АК Варна против НП № 26-0433000264/01.04.2026 г., издадено от началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и от съдържанието му не ставало ясно в какво точно е обвинена жалбоподателката, с което се нарушавало правото и на защита.Твърди се и, че санкционната норма като съдържание се разминава с описанието на нарушението направено в АУАН и НП.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Д.,който поддържа жалбата,моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява. Депозирано е писмено становище от юк Лукова, в което се иска потвърждаване на НП изцяло и по размер.Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало със съставянето на жалбоподателя А. на АУАН, сер. GA № 3858352/20.03.2026 г. от младши пол. инспектор св.И., затова, че на 23.02.2026 г. в гр.Варна, ул.“Константин Иречек“ в посока кръстовището с ул.“Скопие“ управлява лек автомобил "БМВ" с рег.№ *** срещу посоката на движение, сигнализирана с пътен знак В1, като се движи в забранена посока на еднопосочна улица. Акта е бил съставен 1 въз основа на преписка № 819000-11612/06.03.2026 г. по описа на 01 РУП Варна.

Нарушението е квалифицирано по чл. 6, т.1 предл.3 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението, надлежно е връчен на нарушителя препис от акта. При връчването, не са изложени възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.6,т.1 предл.3 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.2 т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба” в размер на 25.56 евро.

В хода на съдебното производство актосъставителят И. потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че е съставила акта по разпределена и преписка,която от своя страна е образувана по постъпил в създадена от ОД МВР Варна платформа „ На запис-без компромис“, към която гражданите можело да изпращат видеозаписи или снимков материал. Посочва, че пътния знак В1 бил поставен в началото на ул.“Константин Иречек“, на всяко кръстовище и преди ул.“Скопие“.Твърди, че е прегледала видеозаписа и на него се виждало движението на автомобила срещу пътен знак В1, като не се виждало, че автомобила навлиза от ул.“Отец Паисий“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като представляват пряк източник на доказателствена информация.От тях се установява датата и мястото на нарушението.

Свидетелят конкретизира своето и на жалбоподателката местоположение и движение.

Свидетелят подчертава, че непосредствено е възприел движението на лекия автомобил управляван от жалбоподателката от ул.“Константин Иречек“, която била едпосочна, след което автомобила завил по ул.“Скопие“ и двата автомобила излезли на бул.“Сливница“.

Потвърждава и, че приложения по делото видеозапис е изготвен от него.

Така описаната фактическа обстановка, съдът установи въз основа на събраните по делото гласни: показания на свидетелите И. и С., писмени – сигнал от гражданин № УРИ81900011612/06.03.2026 г.,писмени сведения, декларация по чл.188 от ЗДвП,справка картон на водача, Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., издадена от директора на ОД МВР Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от министъра на вътрешните работи, извадки от Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, извадки от технически проект,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК,както и от данните на предявения от съда на страните видеозапис на основание чл. 284 от НПК, От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от 2

ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган - началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Спазена е процедурата по издаване и на двата акта, като в случая са изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.

АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и форма съобразно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Поради това съдът приема, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по чл. 6, т. 1 предл.3 от ЗДвП в достатъчна степен внася яснота относно признаците на нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Словесно е описано и, че се касае именно за несъобразяване с пътните знаци, като конкретно е посочено кой знак е нарушен, както и в какво се изразява самото нарушение – че се движи в забранена посока по еднопосочна улица. По този начин следва да се приеме, че е осигурено в пълнота правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка.

Правилника за прилагане на ЗДвП, в чл. 47, ал. 3 и чл.71 ал.1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци предвиждат, че знакът В1 се използва за сигнализиране на пътен участък, забранен за движение на пътни превозни средства в едната посока. Пътният знак се поставя в началото на пътния участък.

От представените копия на чертежи на генерален план за организацията на движението на територията на Община Варна и проект:“ проектиране на разширение на зона за платено паркиране“ се установява, че в участъка на ул.“Константин Иречек“ към ул.“Скопие“ има поставен знак В1.

От гласните доказателства, преди всичко от показанията на св.С. безспорно се установи, че въпреки забраната жалбоподателят И. е навлязла в процесната улица и се движила пред него, след което е навлязла по бул.“Сливница“.

С оглед на това съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят И. е извършила вмененото и нарушение.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 предл.3 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя И. при форма на вината пряк умисъл съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целяла настъпването на същите. Жалбоподателят И. е съзнавала, че навлиза и преминава през еднопосочна улица, но игнорирала поставения пътен знак "В1", чието значение като правоспособен водач познавала.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба, 3 която съгласно редакцията на действащата към момента на извършване на нарушението санкционна норма на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП, е предвидена в абсолютен размер от 50 лв. / 25,56 евро.

Предвид изложеното по-горе, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има административнонаказващият орган, който е поискал присъждането на такива в депозираните писмени бележки. С оглед естеството на делото - липсата на фактическа и правна сложност на същото и съдът намира, че претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство от страна на въззиваемата страна следва да се уважи, като на същата бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66, 47 евро /130 лева/, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид горното и на осн.чл.63 ал.2 т.5 от ЗАННА,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0433-000264/01.04.2026 г., издадено от началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което на Д. И. А. с ЕГН ********** от гр.Варна на основание чл. 183 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 25,56 евро за нарушение по чл. 6, т. 1 предл.3 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Д. И. А. с ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата от 66,47 евро, представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4