Решение № 57 от 16.03.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Враца, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500002 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260152/20.08.2021 г. по гр. д. № 227/2020 г. Районен съд - Мездра, на основание чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД, е прогласил нищожността на Договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/2019 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** НК, с район на действие PC гр.Мездра, като привиден, въз основа на който В. К. В. с ЕГН ********** е дарила на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689 дка, IV категория, имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка, девета категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж. бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135 землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка, десета категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който понастоящем 1 представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот № 001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м. “Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598 землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; обявил е за действителен, на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, сключеният между В. К. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника й Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, като продавач и Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, като купувач, Договор за покупко-продажба на 1/3 идеална част от същите недвижими имоти и е допуснал изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на В. М. В. с ЕГН ********** от с.***, общ.Червен бряг, на 2/3 идеални части от тези имоти, при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила В. М. В. заплати на Ц. Т. Ц. сумата 2 000 лв., а ако в посочения едномесечен срок не заплати посочената сума, на основание чл.33, ал.3 от ЗС решението в частта за изкупуване ще се счита за обезсилено по право. Със същия съдебен акт ответниците В. К. В., ЕГН **********, Т. К. К., ЕГН ********** и Ц. Т. Ц., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ищцата В. М. В., ЕГН ********** разноски по делото в размер 1 320 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба, подадена от Ц. Т. Ц., чрез адв. Н. П. САК, с твърдения за неправилност поради необоснованост, нарушение на закона и на процесуалните правила. На първо място жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за докладване на делото (чл. 146 ГПК) - не е представил правилно обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, нито правната им квалификация, не е посочил дали има обстоятелства, които не подлежат на доказване и не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест. Също така съдът не е обсъдил нито едно от възраженията на ответника и не е направил преценка на доказателствата /нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК/ - възражението му, че пълномощното, дадено му от ответницата В., няма характера на разписка и че текстът му е бланков, приложим за всякакъв вид сделки на разпореждане и управление; че е кредитирал показанията на св. С., а не тези на св. Б., на св. Ц. В. и на нотариус Ц. П., без да изложи мотиви; с едно изречение, което е неразбираемо и не отговаря на правилата на формалната логика, е мотивирал и определил твърденията му, че процесните имоти са дарени от благодарност, като неоснователни, поради което не е налице правен извод, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, по отношение на фактическата констатация на съда. В заключение счита, че решението на съда въобще не съдържа логически издържани фактически констатации, нито пък правни изводи. Поддържа, че декларативно изявление за получаване на цена от дарителката липсва, но дори и изявлението й в пълномощното да е било такова, верността му е опровергана с показанията на свидетелите Б., Ц. В. и нотариус П., а щом този документ не е писмено доказателство за вероятната основателност на симулацията, свидетелски показания за доказване на тезата на ищцата въобще не са допустими. На следващо място посочва, че обжалваното решение е необосновано, защото "изводите" на съда противоречат на събрания доказателствен материал и на материалния закон: ищцата не е провела пълно и главно доказване, че с атакуваната от нея сделка не са целени последиците на дарението, съдът не е обсъдил въобще и такива изводи; по иска с правно основание чл. 17 ЗЗД съдът е приел, че е налице валиден договор за продажба, без да е изследвал дали нотариалната форма е спазена. Изтъква, че не е правилен извода на съда, че ответницата В. е получила продажна цена от 1400 лв., тъй като не кореспондира с доказателствата. Твърди, че не е 2 установено, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, нито каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение, както и какви са неговите условия. В заключение счита, че предявеният иск за привидност не е доказан и неправилно е уважен, а при липса на сбъдване на процесуалното условие, не подлежат на разглеждане евентуалните искове за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като първоинстанционното решение бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените от него разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна В. М. В., чрез упълномощения й адвокат И. З. от САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, тъй като не са налице релевираните в нея пороци, и моли съда да я остави без уважение. Счита атакуваното първоинстанционно решение за правилно - постановено при спазване на съдопроизводствените правила по чл. 146 от ГПК във връзка с доклада делото. Твърди, че първоинстанционният съд е докладвал делото, като е отразил в доклада по чл. 146 от ГПК правната квалификация на възраженията на ответника, както и че ответникът не е направил възражения по приемане на доклада. Счита също твърденията във въззивната жалба, че съдът не е разпределил доказателствената тежест, за неоснователни, тъй като е приложил правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Посочва, че правото на защита на ответника не е препятствано, доколкото същият е направил доказателствени искания за изложените от него обстоятелства по казуса, които са надлежно допуснати, събрани и приобщени към делото от съда. Изтъква също, че първоинстанционно решение не страда от сочените от въззивника пороци, като същото е постановено съобразно нормата на чл. 236, ал.2 от ГПК - районният съд е изложил мотиви, в които е обсъдил надлежно релевантните за делото факти и доказателства, както и основните искания и възражения на страните; разгледал е и е обосновал всеки един от предявените искове, въз основа на правилно възприетата от него фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел получаване на сумата 1400 лева - продажна цена за дела от процесните имоти на отв. В.В., обосновавайки тези изводи с показанията на свидетелите С. С. и П. Й.. Счита за правилен и извода на съда относно липсата на дарствено намерение, доколкото същият се подкрепя от безпогрешно възприета от него фактическа обстановка и съвкупен анализ на относимите към въпроса доказателства по делото. Счита също за нелогични и израз на защитна стратегия твърденията във въззивната жалба, че „решението е необосновано, защото „изводите" на съда противоречат на събрания доказателствен материал и на материалния закон. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите В. К. В. и Т. К. К..

В съдебно заседание и в писмени защити жалбоподателят и въззиваемата В. М. В., чрез пълномощниците си, поддържат и обосновават изложеното в жалбата и отговора.

3

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която В. М. В., ЕГН ********** от с.***, общ.Червен бряг, чрез адвокат И.З. от САК, е предявила против Ц. Т.

Ц., ЕГН ********** от гр.Ловеч, В. К. В., ЕГН ********** от с.***, общ.Роман и Т. К. К., ЕГН ********** от гр.Койнаре обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.3 вр. с чл. 226, ал.3 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС.

В исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 81/25.08.1999 г., Решение № 20/20.11.1996 г. и Решение № 12/24.06.1996 г., всички на ПК – Мездра, е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Т. Б., починал на 13.07.1969г., върху следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689 дка, IV категория, имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка, девета категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж. бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка, десета категория, имот № 001078, ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот № 001182, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, 4 общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.“ Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория, имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598, землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.***, общ.Мездра, местност „Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива. Твърди, че с ответниците В. К. В. и Т. К. К.