Решение № 1685 от 03.11.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1685 03.11.2021г. гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Г. С.

Прокурор: Христо Колев като разгледа докладването от съдията Д.Гальов

КАНД № 1691 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от

Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Х.Ч., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат М.П. от САК, против Решение № 260275 от 26.03.2021г. на РС-гр.Бургас, с което е потвърдено НП № 27-337 от 07.11.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /с правоприемник Изпълнителна агенция „Медицински надзор“- гр.София/. С посоченото НП на касатора е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.229, ал.1, вр. с чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.79 от Закона за здравето. Според заявеното в жалбата, решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Оспорва се наличието на административно нарушение, за което се налага наказанието. Сочи се, че БРС е потвърдил НП без да са установени и доказани обективните и субективните елементи на нарушението.

Лекарят Ч. не работи в „Спешно отделение“, а към 16.03.2018г. от представените графици в административната преписка било видно, че същата не е и „дежурен лекар“. Въпреки това съдът приел безкритично, че д-р Ч. е дежурен лекар в спешно отделение. В актът за установяване на нарушение липсвало описание на съставомерни признаци, като лекарят не разбирала с какви действия или бездействия е нарушила чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ, като в издаденото наказателно постановление липсвало описание на твърдяното за установено нарушение. Липсвали констатации за извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Нито административнонаказващият орган, нито съдът посочил кои са тези „допълнителни изследвания“, които не били извършени. Оспорва се констатацията, че оказаната помощ на пациента не покрива изискването за „качествена помощ“, защото не били предприети „допълнителни изследвания“. Не ставало ясно защо именно касаторът е посочен като нарушител на правото на пациента след като диагнозата „двустранна пневмония“ е била поставена близо 72 часа след като пациентът е посетил лекарят-д-р Ч.. Липсва нормативно установено задължение за обема изследвания, които следва да се извършат, спрямо който и да е болен. Позовава се на чл.190, ал.1 от Закона за здравето, предоставят свобода на действия и решения, които лекарите осъществяват съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и етика. Не може да се вменява вина на д-р Ч. за събития и факти независещи от нея, като влошаване състоянието на пациента, последвала ненавременна хоспитализация при индикация за спешност в лечебното заведение, настъпилата смърт на пациента три дни след прегледа, след като е бил връщан и бавен в други лечебни заведения. Позовава се на констатациите на вещото лице по прието по делото СМЕ, според което заключение „двустранна пневмония“ може да са развие в рамките на 72 часа, а по време на прегледа на 16.03.2018г. такива оплаквания и симптоми не е имало, според заявеното в касационната жалба. Според касатора, същата е извършило основните нужни изследвания според оплакванията на пациента на 16.03.18г., а поставената от нея диагноза е на база анамнеза, т.е. разпит на болния за оплакванията му, проведен физикален преглед и при необходимост изследвания.

Сочи се, че липсва нормативно установено задължение за обема на изследванията.

Вземането на адекватно и целесъобразно решение за конкретно лечение на пациента според моментното му състояние не може да съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ. Липсата на анамнестични данни и клинична находка за заболяването „двустранна пневмония“ към момента на осъщественият от д-р Ч. преглед не може да се приеме като задължителна предпоставка за извършването на допълнителни изследвания на пациента, които според касатора „освен да го подложат на допълнително лъчение и риск, нямаше да доведат до различна диагноза“. Вещото лице подробно обяснила в заключението си тази възможност. Липсвала причинна връзка между поведението на д-р Ч. и настъпилите впоследствие резултати. Изтъква приетото в съдебната практика относно съдържанието на понятието „добра медицинска практика“, а именно всеки пациент да получи адекватно за състоянието му лечение, по време на които да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани на пациента права.

Съдът в мотивите си приел без доказателства, че поставената от касатора диагноза е била неправилна, като аргументирал това с недоказаните съждения на актосъставителя и е възприел това като административно нарушение, въпреки липсата на факти и доказателства в тази посока. Позовава се на констатации на вещото лице, които не били съобразени от съда. Според касатора, вещото лице красноречиво сочи в заключението си, че „липсват анамнестични и физикални данни, диагнозата двустранна бронхопневмония да е била налична и правилна на 16 март, а съдът възприел точно обратното. Съдът неправилно приложил закона и по повод коментара на евентуалното неспазване на някакъв наръчник ПУЛСС, издаден по европейска програма на МЗ, т.е. че този наръчник може да вмени задължение за извършване на конкретно диагностично-терапевтични дейности на пациент, а съдът въобще не съобразил, че лекарят няма качеството на работещ в Отделение по спешна помощ, респективно няма задължение да спазва наръчник в тази насока. Неправилно е приложен от съда чл.6 от Закона за лечебните заведения, както и останалите законови разпоредби- чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.79 от

Закона за здраветокакви допълнителни изследвания не са назначени от лекаря. Съдът не е приложил и чл.80 от ЗЗ, както и чл.81 от ЗЗ.

Тези цитирани норми указвали, че за да се приеме оказаната медицинска помощ за „некачествена“, същата следва да противоречи на нормативно установени задължения за качество, които са регламентирани в медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. Липсвал и субективният елемент- вина, изискуем за осъществяване състав на административно нарушение, което също е абсолютно основание за отмяна на НП. В хода на производството са допуснати и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви. Счита, че актът не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Съдът изобщо не обсъдил и наличието на съществено нарушение, изразяващо се в съставяне на акта в присъствието само на един свидетел. В акта липсвало описание на съставомерни признаци. В акта изобщо не било описано къде са вменени задължения за конкретни изследвания, които да се извършат на 16 март при осъщественият преглед от д-р Ч., дали въобще имало медицински стандарти указващи подобни задължителни изследвания, както и кои от тях са „основни“, съответно кои са „допълнителни“.Сочи се, че с тези пороци на акта е нарушено правото на защита на подведеният под отговорност лекар.Изтъква се и че съдът е направил опит да мотивира приложението на чл.28 от ЗАНН, като се изразява несъгласие с направената от решаващият състав преценка за неприложимост на този институт. Съдът неправилно е изложил в съдебният си акт несъществуващи и неверни твърдения преписвайки ги на вещото лице, въпреки, че такива липсвали в приетото и неоспорено заключение на вещото лице. Описват се и факти относно начина на призоваването на жалбоподателя, подадени молби, които въобще не били приети и обсъдени от съдебния състав, както и се отрича наличието на призоваване по телефона, които са изтъкват в подкрепа на упрека за „повърхностния подход на съда и нарушеното право на защита“, но не се твърди, че за конкретно съдебно заседание жалбоподателя не е била редовно уведомена, по предвидения процесуален ред. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като касаторът не е извършила административно нарушение.

Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на атакуваното наказателно постановление.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмена молба депозирана преди съдебното заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и се иска решението на съда да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на РС-гр.Бургас е неправилно, поради което следва да се отмени. Сочи, че било постановено не въз основа на установените по делото факти, доколкото д-р Ч. не е била дежурен лекар и не е работила в спешното отделение на съответната болница в деня на прегледа, както приел съдът. На следващо място, не било доказано безспорно извършеното административно нарушение, тъй като е налице предположение, че с действията си не е спазила необходимите медицински стандарти, не е провела необходимото допълнително лечение и консултации, а според прокурора от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че поставената диагноза не е била правилна, защото и съдебно-медицинската експертиза не била категорична по този въпрос.

Административен съд –гр.Бургас намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като постановеният съдебен акт е неблагоприятен за тази страна.

При разглеждане на касационната жалба по същество, съдът съобрази следното:

Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с Решение № 682 от 17.06.2020г. на Административен съд-Бургас по КАНД № 447 от 2020г. е отменено Решение № 1451 от 26.11.2019г. по НАХД № 3099 от 2019г. на РС-гр.Бургас и е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане, а именно назначаване на съдебно-медицинска експертиза, доколкото за преценката относно съставомерността на деянието са необходими специални знания от областта на медицината.

Образувано е АНД № 2386 от 2020г. по описа на РС-гр.Бургас, в хода на което е назначена изискуемата експертиза, с протоколно определение от 10.08.2020г. В първото проведено заседание са присъствали пълномощниците и на двете страни, които са редовно призовани, а и видно от съставения протокол не са имали възражения по хода на делото. С определение от о.з. на 05.10.2020г. съдът е отменил частично постановеното предходно определение за назначаване на СМЕ, досежно указанието за внасяне на депозит от страна на жалбоподателя.

На

09.11.2020г. по делото е постъпило писменото заключение на вещото лице д-р Ф.Ф..

На 12.11.2020г. не е даден ход на делото, поради нередовно призоваване на вещото лице. Страните са били редовно призовани за това заседание, а видно от съставения протокол съдът е докладвал постъпилите писмо от представителя на АНО, вкл. молба от адвокат П., подадена по ел. поща, в която моли да се даде ход на делото. Изрично се заявява, че страната няма възражения относно неспазения срок за депозиране на заключението преди съдебно заседание, заявява, че няма възражение по изслушване на експерта, няма въпроси към вещото лице и моли да се приеме изготвената експертиза. Изрично се сочи, че няма да сочи други доказателства и няма искания за събиране на нови доказателства. В молбата е обективирано и становище по съществото на спора. Същото е прието по делото в открито заседание на 04.03.2021г.

Въпреки така направените изявления, в о.з. на 12.11.2020г. не е даден ход на делото, поради нередовното призоваване на вещото лице д-р Фархат, която и не се е явила.

На 07.12.2020г. отново не е даден ход на делото, въпреки явяването на вещото лице. На страните е указано да депозират писмено до датата на следващо заседание евентуални въпроси към вещото лице, което работи в Ковид-отделение и не може да се яви в съдебното заседание, съответно разглеждането на делото е отложено за 21.01.2021г., за която дата жалбоподателят е призован редовно.