Решение № 291 от 21.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Русе, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520103792 по описа за 2024 година

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. с чл.124, ал.2 от ГПК.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: 175074752 моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. Г. Р. с ЕГН:********** да им заплати сумите: 1134.84 лева- договорна лихва за периода 15.12.2018 год.- 23.12.2022 год., 335.41 лева- лихва за забава от 16.01.2016 до 15.12.2018 год., 687,59 лева - законна лихва от 15.12.2018 год.датата на изтичане на погасителния план до 03.07.2024г. и законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

В срока по чл.131 о т ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.М. Д. е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. с чл.124, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с 1 потребител. Приложеният към заявлението Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3004275858 от 03.12.2015г. попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК.

В конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК, а именно: - според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора ГПР е неверен. Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото 1 в споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва 2 съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: “Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора.

Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума, представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от длъжника. Това възнаграждение е свързано с извършването на плащанията по договора, макар и отделно уговорено, не се включва в размера на годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради което за него принципно не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на 3 законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с който се уговаря възнаграждение не може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Съдът намира, че това възнаграждение на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно договорът би бил нищожен на основание чл. 19, ал. 5 от същия закон. Договорът за заем е нищожен и на още едно основание. Договорения лихвен процент в размер на 41.17 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието със закона, като основание за нищожност п о чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава четирикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение страна по нея.

При съобразяване на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, ответникът дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит, то в случая искането може да се уважи само в частта за главницата, но тъй като такава не се претендира, предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.

По разноските.

При този изход на делото в тежест на ищеца са разноските направени от 4 ответника в размер на 500,00 лева за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявенит е от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК:175074752 със седалище и адрес на регистрация гр.София срещу С. Г. Р. с ЕГН:********** искове за сумата в общ размер на 2158,21 лева, от която:

1134,84 лева - договорно възнаграждение за периода 15.12.2018 год.23.12.2022 год., 335,78 лева - лихва за забава от 16.01.2016г. до 15.12.2018г. и 687,59 лева - законна лихва от 15.12.2018г. - датата на изтичане на погасителния план до 03.07.2024г., ведно със з аконната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК:175074752 със седалище и адрес на регистрация гр.София да заплати на С. Г. Р. с ЕГН:********** сумата от 500,00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5