Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 684 от 01.11.2024, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 282/2024
Вид
Определение № 684
Подписан
01.11.2024
В сила
06.12.2024
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Радомир, 01.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100282 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с решение № 148/04.11.2022 г. по гр. д. № 668/2022 г. на РС – Радомир, потвърдено с решение № 176/13.04.2023 г. по в. гр. д. № 91/2023 г. на ОС – Перник, ответната Община Земен е била осъдена да заплати на ищцовото дружество „К. и .“ ООД по предявен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 15 951,58 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.12.2021 г. до 29.06.2022 г., изчислена върху дължимия размер на главницата от 278 765,32 лева по договор № Д3/11.01.2021 г., сключен между Община Земен и „.. и .“ ООД, Срещу постановеното решение на ОС – Перник била подадена касационна жалба от Община Земен с вх. № 3484 от 07.06.2023 г. В срока по чл. 287 ГПК от страна на „.. и .“ ООД бил подаден отговор на касационната жалба, след което делото било изпратено на ВКС, където било образувано гр. д. № 1308/2023 г. на ТК, I т. о., насрочено за 14.03.2024 г.

По делото пред ВКС упълномощеният от „.. и .“ ООД процесуален представител представил от името на дружеството договор за правна защита и съдействие, придружен с банков документ за извършено плащане, както и списък на разноските, заверен с електронен подпис.

Впоследствие, с определение № 829/20.10.2023 г. по гр. д. № 1308/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., касационната жалба била оставена без разглеждане.

Сочи, че с подаването на касационната жалба и образуване на касационно производство, на ищцовото дружество „.. и .“ ООД били причинени щети в размер на заплатения адвокатски хонорар от 1650 лева.

Във връзка с гореизложеното, след приключване на делото във ВКС, ищцовото дружество чрез свой представител отправило покана до Община Земен да заплати претендираната сума, но получило отговор под формата на отказ.

С оглед изложеното, моли ответната Община Земен да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество „.. и .“ ООД сумата в размер на 1650 лева, представляваща причинена 1 имуществена вреда, изразяваща се в дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022 г., сключен между „.. и .“ ООД и адв. П. Б. от САК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответната Община Земен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От изисканото и приложено към настоящото дело гр. д. № 668/2022 г. на РС – Радомир се установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба от „.. и .“ ООД срещу Община Земен, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата от 15 952,85 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.12.2021 г. до 29.06.2022 г., изчислена върху дължимия размер на главницата от 278 765,32 лева по договор № Д3/11.01.2021 г., сключен между Община Земен и „.. и .“ ООД. С решение № 148/04.11.2022 г. по гр. д. № 668/2022 г. на РС – Радомир съдът е уважил предявения иск за сумата в размер на 15 951,58 лева, като за разликата до пълния предявен размер го е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Решението на първостепенния съд е било потвърдено с решение № 176/13.04.2023 г. по в. гр. д. № 91/2023 г. на ОС – Перник, срещу което в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Община Земен. Въз основа на подадената касационна жалба е било образувано т. д. № 1308/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от „.. и .“ ООД чрез представител по пълномощие – адв. П. Б. от САК, с приложен към отговора договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1650,00 лева, с отразяване в договора, че същото е било заплатено в брой. С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на направените пред ВКС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г.

С определение № 829/20.10.2023 г. по т. д. № 1308/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. подадената от Община Земен касационна жалба срещу решение № 176/13.04.2023 г. по в. гр. д. № 91/2023 г. на ОС – Перник е оставена без разглеждане, като в същото липсва произнасяне по искането на „.. и .“ ООД за присъждане на направените по делото разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдебните разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в едно гражданско производство.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноски по извършените процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея или от нея съдебен процес и подлежи на овъзмездяване именно и само в рамките на водения процес. Аргумент в тази насока е и трайно установената съдебна практика, според която искането за разноски трябва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответното производство и ако такова не е заявено – разноски не се присъждат, още помалко допустимо е тяхното присъждане в рамките на друг самостоятелен процес. В този смисъл е и предвидената в закона процесуална възможност по чл. 248 ГПК за изменение или допълнение на решението в частта за разноските. Ако законодателят бе предвидил и друг ред за присъждане на разноски (в самостоятелно производство), то същият не би обвързал процесуалната възможност за изменение и допълнение на решението в частта за разноските с преклузивни срокове. Предвид изложеното, и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, в систематичната ú връзка с чл. 80 ГПК, чл. 78 ГПК и чл. 248 ГПК, направените от страните разноски в друго производство, не подлежат на присъждане в самостоятелно (друго) производство, различно от това, по което са направени и при наличие/липса на искане от страната в тази посока. В случая няма данни определение № 829/20.10.2023 г. по т. д. № 1308/2023 г. по описа на ВКС да е било връчено на ищцовото дружество, от което следва, че срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за същото не е започнал да тече. Дори да се приеме противното, дружеството е разполагало с възможност да поиска допълване на така посоченото определение по реда на чл. 248 ГПК, от което следва, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД явява недопустим, поради лиса на правен интерес, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2024 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „.. и .“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „М.“, ул. „П.“ № ., ет. ., офис . срещу Община Земен, с адрес: гр. Земен, ул. „Христо Ботев“ № 3, представлявана от кмета М. Г. З., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 282/2024 г. по описа на РС - Радомир.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4