Определение № 1610 от 16.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610 гр. Пловдив, 16.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502957 по описа за 2021 година Постъпила е частна жал б а вх.№15229/16.11.2021 г. о т „АСВ“-ЕАД, ЕИК:203670940,със седалище- гр. София, р.Люлин,бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №21418/ 22.10.2021 по ч.гр.д.№15541/2021 на ПРС, 7 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх. № 56270/1.10.2021 г.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се произнесе въззивния съд по същество за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени оплаквания, че в заявлението си ясно е посочено основанието на вземането, неговия размер и начина на определяне, посочени са конкретните договорни основания, какви са били уговорките за заплащане на задълженията,както и че с подадената уточнителна молба указанията на съда по разпореждане от 04.10.2021 г. са изпълнени в цялост. Счита, че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК във р. с чл.127 ГПК.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

Съобщението за изготвения акт няма данни да е получено от АСВ, а ЧЖ е подадена на 1.11.2021 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

1

Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ срещу длъжника С. С. Б. с ЕГН:********** на изпълнително основание по чл.410 ГПК. Със заявлението са представени процесните договори на длъжника с БТК-ЕАД за предоставяне на телекомуникационни услуги, предмет на заявлението, съгласно чл.410,ал.3 ГПК. С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2ГПК – не е описана точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му периода, за който се отнася; с разпореждане от 4.10.2021 г. РС е оставил същото без движение като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение заявителят да посочи какви суми като вид и размер се претендират и по кои договори, с дата на сключване и вида на предоставените услуги, тъй като от заявлението не може да се установи какви са претендираните вземания по всеки договор и да се формулира конкретно искане за съответните суми – с основание, размер и периоди за всяко отделно вземане. С обжалваното разпореждане РС е констатирал, че заявителят е посочил сключените договори, но не и сумите, които се дължат по всеки от тях и поради неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено.

ПОС констатира, че с молбата си за отстраняване на нередовностите заявителят е посочил, че претендира незаплатени суми в общ размер 1738,09 лв. по договори за предоставяне на мобилни услуги с длъжника - месечни абонаментни такси, телевизионни услуги и интернет исулги за периода от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г., за което са издадени 4 бр.фактури – от 01.12.2018 г., от 02.01.2019 г., от 01.02.2019 г. и от 01.03.2019 г.

Правилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, тъй като заявителят не е посочил какви суми се дължат и по кой от представените договора, тъй като всеки договор формира отделно задължение за плащане на съответните услуги по конкретния договор.

ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до 2 степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането.

Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил законосъобразен акт, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№15229/16.11.2021 г. от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище- гр. София, р.Люлин, бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №21418/ 22.10.2021 по ч.гр.д.№15541/2021 на ПРС, 7 гр.с., с което е отхвърлено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх. № 56270/1.10.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3