Решение № 154 от 16.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500257 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. С. К. против Решение № 382/ 20.03.2026 г. по гр. д. № 635/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения срещу С. Г. К. и Г. А. К. иск за разваляне на договор от 12.09.2022 г., обективиран в НА № 198, том I, н. д. № 193/ 2022 г. на нотариус К. Б., рег.

№ ***, вписан в СВ - А. с вх. рег. № 4008 от 12.09.2022 г., акт № 32, том 15, д.

№ 2489/2022 г., с който Б. С. К., е прехвърлила на С. Г. К., по време на брака му с Г. А. К. срещу положени до този момент грижи и срещу задължението да полага такива грижи и в бъдеще до края на живота й, собствеността върху 4/ 6 ид.ч. от следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***; 22/55 ид.ч. от сграда с идентификатор *** и 672/3230 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. А..

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се извода на окръжния съд, че вина за невъзможността на ответниците да изпълняват задълженията си по договора има ищцата поради неоказване на дължимото съдействие. Излагат се съображения, че неизпълнението на договора се дължи единствено на отказа на ответниците да полагат дължимите грижи, с оглед на което се иска да се 1 отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемите С. Г. К. и Г. А. К. чрез пълномощника си оспорват жалбата искат да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Б. С. К. е предявила против С. Г. К. и Г. А. К. иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения НА № 198, том I, н. д. № 193/ 2022 г. на нотариус К. Б., рег. № *** договор, по силата на който ищцата е прехвърлила на ответниците свои недвижими имоти срещу задължението им да се грижат за нея до края на живота й.

Договорът за издръжка и гледане е алеаторен, тъй като задължението на приобритателя да престира грижи и издръжка по своя обем и съдържание не е отнапред определено в договора, а зависи от нуждите на прехвърлителя. В съдебната практика последователно се поддържа разбирането, че когато в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора.

Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари – длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. За разлика от задължението за издръжка задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава (неоправдано не приема изпълнение или не оказва съдействие), то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. С оглед естеството на поетото от приобретателя задължение за гледане то не може да бъде изпълнявано без съдействието на кредитора. Затова, ако кредиторът е в забава, изпълнението му става невъзможно по причина, за която длъжникът не отговаря. В този случай, за да бъде изправен по задължението си да приеме предложеното му от длъжника изпълнение или да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, кредиторът следва да установи, че е налице обективна причина, поради която временно не може да приеме предложеното му изпълнение, респ. че е 2 преустановил състоянието на липсващо оказване на необходимо съдействие за изпълнение. Във всички случаи изпълнението на задължението за гледане предполага съдействие /изправност/ на кредитора (в т. см. цитираното от първоинстанционния съд Решение № 550/ 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 880/ 2025 г., III г. о.).

В настоящия случай предявеният иск се основава на твърдения за пълно неизпълнение от страна на ответниците на сключения между страните договор. Поетото от ответниците задължение е единствено за гледане на прехвърлителката Б. К., което, както се отбеляза, може да бъде изпълнявано само в натура и не може да се трансформира в задължение в плащане на парична сума. По делото се установи, че ищцата страда от заболяване на опорно – двигателния апарат, както и от заболявания, произтичащи от напредналата й възраст (на ** години към датата на сключване на договора), които значително я затрудняват в нейното ежедневие и й пречат да задоволява адекватно потребностите си – да пазарува, да си приготвя храна, да поддържа лична хигиена, да подържа домакинството си, с оглед на което е сключен процесния договор. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че ответниците са неизправна страна по договора, което да обуслови неговото разваляне. От разпитаните по делото свидетели се установява, че след прибирането си от с. З. през 2022 г. ищцата се преместила да живее при сина си С. К. и съпругата му Г. К. в прехвърленото им жилище в гр. *, на което направили ремонт. Първоначално отношенията между тях били топли и сърдечни - ответниците я водели на лекар, пазарували, приготвяли й храна, поддържали домакинството, заедно правили зимнина. Горното се установява от показанията на св. Т. Г., който като близък приятел на ответника С. К. има преки впечатления от тяхното съжителство, както и от разпита на св.

А. И. – съсед на страните, който също има преки и непосредствени впечатления от отношенията между страните. Показанията на посочените свидетели се отнасят за отделни изолирани събития, но следва да се приемат за достатъчни, като се има предвид, че се касае за лични отношения, които преимуществено се развиват между страните. Не са налице данни, които да установяват отказ на ответниците да изпълняват поетото задължение.

Показанията на тези свидетели не се опровергават от ангажираните от ищцата свидетели К. К. и В. Р.. Св. К. К. – син на ищцата – няма преки впечатления за отношенията между майка му и брат му, но от нея знаел, че първата половин година след сключване на договора отношенията им били нормални, но след това се влошили. Св. В. Р. също няма преки впечатления от отношенията им, като единствено възпроизвежда оплакванията на ищцата, че ответниците не се държали добре с нея, влизали в стаята й, слагали различни вещи в мебелите й, но липсват оплаквания за това, че не са се грижели за нея.

Установява се също така, че известен период след сключване на договора отношенията между страните силно се обтегнали, тъй като ищцата започнала да обвинява ответниците, че влизали в стаята й, ровели и крадяли вещите й, искали да я отровят, включили електроуредите си към нейния електромер, 3 вследствие на което се изолирала от тях, спряла да ги допуска до нейната стая, а през м. май 2025 г. се преместила да живее самостоятелно в апартамент на св. К. К., като посещавала жилището на сина си С. К. единствено да получава доставяната от социалния патронаж храна.

Както се отбеляза, изпълнението на приобритателя е предпоставено от съдействието на длъжника, без което то е невъзможно. Кредиторът може да се освободи от задължението за съдействие – да приеме предложеното му изпълнение – само при наличие на уважителни причини. Договорът за прехвърляне на собственост срещу задължението за издръжка и/ или гледане се сключва с оглед личността на длъжника, което предполага съществуването на отношения на доверие и уважение между страните. В тази връзка изпълнението на договора, характеризиращо се с ежедневен, постоянен и непрекъснат контакт между прехвърлителя и приобритателя, винаги е свързано с проява на уважение и разбирателство, липсата на което следва да се приеме за основателна причина кредиторът да откаже предлаганата му помощ и да потърси подкрепа от други близки хора. В настоящия случай независимо от оплакванията на ищцата не се установи ответниците да са проявявали обидно и неуважително отношение и да са упражнявали някаква форма на психически тормоз върху нея. Нито св. К. К., нито св. Св. В. Р. са били очевидци на случаи, при които ищцата е била обект на тормоз от страна на приобритателите, а единствено пресъздават нейните оплаквания.

Отправените от нея обвинения – за влизане в стаята й, кражба на вещи, опити за отравяне, се опровергават от св. Т. Г. и А. И., които отричат ответниците да са имали обидно и унизително отношение. Косвено те се опровергават и от св.

К. К., който след опасенията на майка му, че ответниците влизали в стаята й без нейно разрешение, инсталирал камера, но не установил някой да влиза там. Неоснователността на подозренията на ищцата прозират и от нелогичните й оплаквания пред св. В. Р., че синът й С. К. я закарал на лекар в П., но не я изчакал и я оставил да се прибере сама, за поставянето на „чушки и блузки в чекмеджето на кревата“, както и от сигналите, които е подавала до полицията и енергото за кражба на вещи и нерегламентирано свързване към нейния електромер (св. А. И.). С оглед така събраните доказателства следва да се приеме, че настъпилият разрив в отношения между страните не са провокирани от приобритателите, а се дължат на неоснователните самовнушения и опасения на ищцата, вследствие на което се изолирала от тях, започнала да заключва стаята си (св. А. И.), да отказва да приема предлаганите й грижи (св. Т. Г.), а накрая и до самоволното напускане на общото жилище и преместването й през май 2025 г. в апартамент на другия й син – св. К. К..

С оглед запазеното пожизнено право на ползване върху прехвърления имот и поетото от ответниците задължение да осигуряват хигиената на дома, приготвяне на храна, медицинска помощ и лекарства и текущ ремонт на жилището, уговореното място на изпълнение на задължението за гледане е съвместно обитаваното жилище, предмет на процесния договор.

Изпълнението на посоченото задължение е предпоставено от активно 4 поведение на длъжника, което да позволи на кредитора да престира дължимия резултат (полагането на грижи) - да му осигури достъп до жилището, да приеме закупените продукти, приготвената му храна и пр. Съдействието на длъжника е необходимо условие за изпълнението на задължението за гледане, а в случая с прекъсване на контактите с ответниците и напускане на жилището ищцата неоправдано е създала пречки за неговото изпълнение. Неоказването на необходимото съдействие поставя длъжника в забава и освобождава кредитора от последиците на неговото неизпълнение (чл. 96 ЗЗД). По споразумение между страните задължението за гледане може да бъде изпълнявано и по новото местоживеене на прехвърлителя, но в случая липсва изразено желание за това от ищцата въпреки заявената с отговора на исковата молба готовност от страна на ответниците. Поради изложеното, като е приел, че ищцата е неизправна страна по процесния договор поради неоказване на необходимото съдействие за неговото изпълнение, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът