Решение № 33 от 18.04.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Габрово, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Венкова в присъствието на прокурора Ж.Х.Ш. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600333 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Л.Й.Л. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. Д.Ц. от АК Габрово против Присъда № 67/30.11.2022 г. по НОХД № 726/2022 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.Й.Л., роден на ***, ****, за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2021 г. в къща в с. Р., общ. Габрово, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество - марихуана /коноп/ с нетно тегло 6,57 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 12,7 % на стойност 39,42 лева - престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година лишаване от свобода" и „Глоба" от 2000 лв. /две хиляди лева/.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.Й.Л. за 1

ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на м. юни 2021 г. до 16.09.2021 г. засял и отглеждал в землището К., общ. Габрово, в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ общо 57 бр. растения от рода на конопа /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 3,3 % тегл. до 6 % тегл. с нетно тегло след изсушаване 1 047,95 грама на обща стойност 6 287,88 лева - престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Две години и шест месеца лишаване от свобода" и „Глоба" от 6000 лв. /шест хиляди лева/.

Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Л.Й.Л. общо, по-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно „Две години и шест месеца лишаване от свобода", което на основание на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, както и „Глоба" от 6000 лв. /шест хиляди лева/.

Съдът е отнел на основание чл. 5 3 , ал. 1, б. "а" от НК в полза на държавата следното веществено доказателство по делото - марихуана /коноп/, находяща се на съхранение в ЦМУ - гр. София и описана в приемо предавателен протокол № 83008/06.12.2021 г., както и тази с тегло от 981,16 гр., съхранявана в ОД на МВР - Габрово.

Съдът е постановил, след влизане в сила на присъдата останалите веществени доказателства по делото - 11 бр. пластмасови туби, ножица за арматура и празни опаковки, да бъдат унищожени.

Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Л.Й.Л. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените разноски в досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 485,70 лв., както и сумата от 5 лева по сметка на PC - Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие. Няма конституирани граждански ищци и частни обвинители.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в 2 срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Не били съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 от НК.

Претендира се съдът да измени присъдата на ГРС, като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи наказание под предвидения в закона минимум. Пледира се и алтернативно – ако съдът намери, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, да определи наказание в минималния размер, което да намали с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК.

От въззивната жалба е видно, че се поддържа единствено твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения на процесуалния закон.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитата представи писмени доказателства – експертно решение на ТЕЛК и регистрационна карта на земеделски стопанин, които съдът прие с протоколно определение.

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г. жалбоподателят Л.Л. и неговият договорен защитник адв. Д.Ц. от АК Габрово поддържат жалбата и направените искания. При последната си дума пред настоящата инстанция подс. Л. моли размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде намален, за да може по-бързо да излезе от затвора.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л.Й.Л. е роден на **** г., ******.

Марихуаната /конопа/ е включена в списък I по Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, и за 3 държането му Л.Л. не е разполагал към 2021 г. с изискуемото се разрешение.

Подсъдимият притежава наследствена къща в с. К., общ. Габрово, в близост до която през м. юни 2021 г. решил да засее и отглежда семена от рода на конопа. В изпълнение на взетото решение в посочения период в място с GPS координати **** Л.Л. засял в празни кофички от кисело мляко и в земята 33 бр. растения от рода на конопа, а в съседно място с GPS координати **** - още 24 бр. След засяването им подсъдимият полагал грижи за тях, като ги поливал между 3 и 5 пъти седмично, а до някои от растенията поставил колчета.

Въз основа получена оперативна информация, сутринта на 16.09.2021 г. полицейски служители от РУ - Габрово, включително и свидетелите П.П. и И.И., установили пост в близост до процесиите растения и около 08,30 ч. възприели лек автомобил "Пежо". След спирането на автомобила от него слязъл Л.Л., който се отправил към отглежданите растения, носейки туби с вода. След като започнал да ги полива, полицейските служители го задържали. При осъществените на място огледи в имот с GPS координати **** са установени и иззети 2 691 гр. отделени връхчета и листа от конопени растения, а от имот с GPS координати **** - 1 038 гр. отделени връхчета и листа от конопени растения.

От заключението по изготвената физико-химическа експертиза се установило, че се касае за 57 бр. растения от рода на конопа /марихуана/, чието нетно тегло след изсушаване възлиза на 1047,95 грама, има съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 3,3 % тегл. до 6 % тегл. и е на обща стойност 6287,88 лева.

На 16.09.2021 г. в обитаваната от подсъдимия къща в с. Р., общ.

Габрово, били извършени претърсване и изземване, при което на маса в хола е намерена опаковка със суха зелена листна маса. Същата била иззета по надлежния ред и след физико-химическа експертиза се установило, че се касае за марихуана /коноп/ с нетно тегло 6,57 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 12,7 % на стойност 39,42 лева.

Горната фактическа обстановка е установена от районния съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното производство, на основание 4 чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия Л.Й.Л. самопризнание се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и експертиза, съдържащи се в материалите по ДП № 424/2021 година по описа на РУ Габрово. Няма данни, които да навеждат съмнения, че престъпленията не са извършени или не са извършени от подсъдимия.

Пред настоящата инстанция подс. Л.Л. не оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаните в обвинителния акт престъпления и правната им квалификация. Счита, че смекчаващите вината обстоятелства не са оценени в цялост, а наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ следвало да се намали.

Относно престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. За да извърши индивидуализация на наказанието на подсъдимия Л.Л., районният съд е отчел смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства са ценени съдействието при разследването, изначалното самопризнание и декларираното съжаление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е взето предвид единствено обремененото съдебно минало на подсъдимия, което обаче няма водеща роля и не е пречка наказанието да е ориентирано близо до законовия минимум.

При така изложеното, районният съд е установил превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че подходящото наказание за подсъдимия Л.Л. е малко над минималния размер, предвиден в чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК , а именно – една година и шест месеца 5 лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с една трета, като съдът е постановил подс. Л.Л. да изтърпи наказание – една година лишаване от свобода.

Наказанието глоба е в минималния размер, предвиден от закона и е съобразено с имотното и семейното положение на подсъдимия.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че за това престъпление по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Случаят не е такъв. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Оказаното от подсъдимия съдействие по време на ДП и изразеното съжаление за стореното са отчетени в мотивите на атакуваната присъда. Правилно районният съд не е ценил самопризнанието пред съда, като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е предпоставка за реализиране на диференцираното производство по Глава двадесет и седма от НК и се премира с намаляване на наказанието при условията на чл. 58а от НК, което е сторено. Фактът, че подсъдимият е регистриран като земеделски стопанин не е нито необичаен, нито изключителен, за да доведе до приложението на чл. 55 от НК.

Преобладаващата част от българските граждани полагат обществено полезен труд. Регистрацията на Л. като земеделски стопанин, във връзка с която не е ясно развива ли се реална дейност, не е основание за неглижиране на нуждата от справедливо наказание. От представеното решене на ТЕЛК е видно, че майката на подсъдимия – С.Л. е с оценка на работоспособността – 95 % и чужда помощ. Страда от заболяване, за което е проведено оперативно лечение. В случай, че близки на Л. имат специфични социални нужди, на територията на страната има съответни държавни служби, които могат да реагират за закрила по предвидения в закона ред. Това обстоятелство също не е необичайно или изключително и не може да доведе до отпадане на необходимостта от налагане на справедливо наказание. Подсъдимият Л.Л. е лице с утвърдени криминални навици. Налице са осем осъждания за извършени престъпления от общ характер. Повечето от тях са за кражби, като има такива, извършени и при условията на повторност. Л. е изтърпявал 6 ефективни наказания „лишаване от свобода“, като най-продължителното е било за срок от три години. Последните три осъждания са отново за държане на наркотични вещества. С последното споразумение по НОХД № 1601/2018 г. на ГРС е определено общо наказание – шест месеца лишаване от свобода за държане на високорисково наркотично вещество и управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Освободен е от затвора на 08.06.2019 г. поради изтърпяване. Настоящото престъпление е извършено около две години след като Л. е бил освободен от затвора. Видно е, че наложените до момента ефективни наказания „лишаване от свобода“ не са мотивирали подсъдимия към законосъобразно поведение, а целите на чл. 36 от НК не са постигнати, включително и чрез изтърпяването на по-строги наказания.