Решение № 17693 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17693 гр. С.., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110124371 по описа за 2024 година

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „П. К. С” № ... от 25.06.2022 г., сключен между Д. В. С. в качеството й на кредитополучател и „П. К. Б“ ЕООД в качеството му на кредитодател.

В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват обективно съединени: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Ф..“ и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно възнаградителната лихва.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили процесния Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г., за сумата от 5000 лв. със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,60 %, а ГЛП е в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на 8765,02 лв., страните са уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1750 лв., която услуга е уредена в чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ. Ищцата твърди, че след закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е 13265,02 лв., общият размер на вноската - 368,48 лв., при дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като таксите за услуги „Фаст“ и „Ф..“ не са включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че неправилно е отразен размерът на ГПР , тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Ф..“ погрешно не били включени в него, а същите представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т.

1

1 от ДР на ЗПК. Намира, че тъй като отразеният размер на ГП не е реално прилагания в отношенията между страните, то целия договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Поради тези и останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор е недействителен.

В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен, предявява два кумулативно съединени иска за обявяване недействителността на отделни клаузи от договора. Ищцата навежда, че клаузата (чл. 6 от договора), предвиждаща допълнителни възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „Ф..“ е нищожна, доколкото е договорена в нарушение на материалния закон - ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в нарушение на ЗЗП. Счита, че атакуваната клауза от договора е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита. Същевременно заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. На следващо място твърди, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като договорената между страните лихва в размер на 41 % годишно надхвърля повече от 4 пъти законната лихва за забава, с което е и в разрез с принципа за добросъвестност. Предвид тези и други доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на целия договор за кредит, а при условията на евентуалност - клаузата на чл. 6 от него, в която са уговорени такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Ф..“ и възнаградителна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 5000 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора. Счита, че всички императивни изисквания на закона (ЗПК) са спазени, поради което сключеният договор е действителен. Твърди, че не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя. Счита, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен неправилно, то това не би довело до недействителност на целия договор за кредит. Посочва, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Твърди, че услугата „Фаст“ осигурява приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, поради което потребителят се е възползвал от нея при сключването на кредита и възнаграждението за тази услуга не следва да се включва при изчисляване на ГПР, който е уговорен в размер, който не надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на размера на възнаградителната лихва счита, че той не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Посочва, че доколкото е небанкова институция, възнаградителните лихви са по-високи от тези в банковите институции. В допълнение посочва, че ищцата се е възползвала и от услугата „Възможност за отлагане на 2 определен брой погасителни вноски“, включена в предоставената допълнителна услуга „Ф..“, като съгласно Анекс № 1 и № 2 към договора за кредит, по волята на последната, вноска № 2 и вноска № 4, 5, 6 съгласно Погасителния план към договора за заем е отложена и съгласно ОУ към ДПК ще бъде дължима едва в края на погасителния план. Навежда твърдения, че по този начин ищцата е била добре информирана за вида, условията и параметрите на предоставените допълнителни услуги, поради което и сама е изявила желание да се ползва от тях, а необходимостта от анексиране на промените не следва от самоцелната воля на кредитора, а следва от ЗЗП, който изисква всяка промяна на срока да се уговаря писмено между страните.

Твърди, че възникналото между страните правоотношение отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищцата, че целият договор за потребителски кредит, както и че отделни негови клаузи са недействителни, са неоснователни, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г. и Анекс № 1 към него, с посочената в исковата молба съдържание. Не е спорно по делото, че в ГПР на същия е включена само уговорената възнаградителна лихва, но не и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Ф..“.

Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит „П. К. С“ № ... от 25.06.2022 г. Със същия ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 5000 лв. със задължение за връщането му на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,60 %, а ГЛП е в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на 8765,02 лв. Страните са уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1750 лв., която услуга е уредена в чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ. Ищцата твърди, че след закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е 13265,02 лв., общият размер на вноската - 368,48 лв., при дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- Ф..- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

3

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговореното възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги „Фаст и Ф..“, разписани детайлно и в сключеното между страните споразумение се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. . В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за 4 потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „Фаст“ и по пакет „Ф..“ е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.