Решение № 4784 от 08.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В.а Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100508857 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 12110 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 28493 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 158 -ми състав изменя, на основание чл. 150, вр. чл.

143, ал. 2 СК, размера на дължимата издръжка, опредЕ. с Решение № 499554 от 02.10.2018 г., постановено по гр. дело № 29943/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав и Решение № 5108 от 24.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 9096/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав. Осъжда Г. В. Г., ЕГН **********, да заплаща на А. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Е. Н. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 277.00 лева, считано от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба), до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Отхвърля иска за разликата над уважения размер от 277.00 лева до пълния претендиран от 400.00 лева месечно.

Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Г. Г. да заплати на адвокат Ц. М. Г. – САК, личен № ******* сума в размер на 115.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Осъжда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г. Г. да заплати по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на 110.88 лева – държавна такса по увеличения размер на издръжката. Допуска, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, 1 предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдената издръжка.

Ищецът А. Г. В. (въззивник в настоящото производство), действащ лично и със съгласието на неговата майка Е. Н., е останал недоволен от Решението и го обжалва с въззивна жалба, вх. № 267907 от 02.12.2022 г. по описа на СРС, в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 277.00 лева до предявения размер от 400.00 лева месечна издръжка. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, които по същество се свеждат до оплаквания за неправилна преценка от първата инстанция на нуждите на ищеца и възможностите на ответника да плаща претендираната издръжка, които въззивният съд ще обсъди в мотивите на настоящото Решение. Заява претенция за присъждане на разноски за настоящото производство и за първата инстанция.

Ответникът Г. В. Г. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, наименован “молба”, вх. № 291393 от 30.12.2022 г. по описа на СРС, в който оспорва същата като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа, че по делото се представят от ищеца документи за разходи с невярно съдържание. Не заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в частта, в която е увеличена издръжката на детето, както и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, установи следното:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, като не е и спорно в отношенията между страните, че ищецът А. В., роден на 08.05.2009 г., е син на ответника Г. В. Г.; както и че с Решение № 499554 от 02.10.2018 г., постановено по гр. дело № 29943 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав и Решение № 5108 от 24.08.2020 г. по в.гр.д. № 9096/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, е осъден бащата Г. Г. да заплаща на малолетното му дете А. В. месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 24.08.2020 г. Въз основа на писмени доказателства на л. 11 – л. 15 от първоинстанционното дело (удостоверение от Т.И.

– преподавател по български език и литература, и 4 броя платежни нареждания за сумите от по 192.00 лева), е установено, че ищецът посещава курсове по български език и литература, математика и спортни занимания по плуване (л. 50 от първ. дело).

Доходите на майката не са установени по делото, тъй като няма данни за действащ трудов договор и за подавана декларация като самоосигуряващо се лице, съгласно Писмо, 2 изх. № 10-00-4174#1/11.08.2022 г. на ТД на НАП - София (л. 48 от първ. дело). За ответника е установено, че същият е страна по трудово правоотношение с ЕТ” К.-Р.- В. Г.”, при основна заплата от 455.00 лева, като няма данни за подавани осигурителни декларации по Образец № 1 в периода 01.01.2021 г. – 11.08.2022 г., както няма данни за действаща декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.

Ответникът Г. е доказал по делото, че заплаща присъдената по съдебен ред издръжка (платежни нареждания на л. 31 - л. 33 от първ. дело).

За да присъди издръжка в размер от 277.00 лева месечно първата инстанция е обосновала, че издръжката се дължи от двамата родители, като отглеждащият родител следва да поеме по – малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместно живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза на детето. Размерът на издръжката се определя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.

Нуждите на ищеца са установени да са обичайните за дете на неговата възраст – за храна, за дрехи, за училищни нужди, занимания и пр. По отношение на възможностите на ответника са изложени мотиви, че месечният му доход е по – нисък от минималната работна заплата за страната. Предвид нуждите на ищеца, възрастта му, възможностите на ответника, признанието му с депозирания по делото писмен отговор, че не оспорва иска до сумата от 277.00 лева, първостепенният съд е определил месечен размер на издръжката именно до посочената сума.

Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства, ангажираните от въззивника преводно нареждане от 17.10.2022 г. за сумата от 227.40 лева с основание за плащане “абонамент за Уча се“ (л. 5 от въззивното дело) и документ, представляващ “детайли за трансакция“ (“неофициална банкова референция“) от дата 21.11.2022 г. за сумата от 320.00 лева, наредени от Е. Н. с получател “М.*1“ЕООД за детето А. Г. В. (л. 6 от въззивното дело) и удостоверение от дата 30.06.2023 г. (л. 60 от въззивното дело), издадено от Т.И. – преподавател по български език и литература, видно от което детето А. Г. В. посещавал уроци по посочения предмет през учебната 2022/2023 г., като цената на курса е 270.00 лева месечно, а майката Е. Н. за периода м.09.2002 г. – м.06.2023 г. е заплатила общо сума от 2 700.00 лева.

Други относими доказателства, извън обсъдените, на които въззивният съд да основе изводите си, не са ангажирани по делото.

Съобразно с фактическата установеност по делото и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба на ищеца е частично основателна.

Правилно е прието е първата инстанция, че нуждата от издръжка при подрастващите се предполага, както и че ищецът не установява да има нужда от издръжка в пълния претендиран размер от 400.00 лева месечно. Макар и нуждата от издръжка да не се нуждае 3 от нарочно обосноваване в процеса, то конкретният й размер подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. Предвид обсъдената доказателствена съвкупност по делото, включително и ангажираните в хода на въззивното съдебното дирене писмени доказателства, настоящият състав на въззивния съд намира, че присъдената от първата инстанция издръжка е недостатъчна да покрива увеличените нужди на въззивника, особено с оглед неговата възраст. Същият пораства, с което дефинитивно нарастват и потребностите от средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такива); за образование (доколкото ищецът е ученик и се налагат доста допълнителни средства за образование, които са и доказани по делото) и за социално – културно развитие (всеки човек има нужда от такова).

Ето защо опредЕ.та в размер на 277.00 лева месечна издръжка би покривала единствено базисните нужди на детето А., тъй като не надвишава с много минималната издръжка по чл.

142, ал. 2 СК. Издръжката ще следва да задоволява нужди на въззивника и за период след влизане в сила на решението, когато въззивникът ще учи вече в гимназиален клас и средствата за образование се увеличават, поради което на въззивника следва да се присъдят още 53.00 лева над сумата от 277.00 лева месечно, или общо 330.00 лева месечна издръжка, дължима от въззиваемия.

За пълнота настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че въззиваемият – ответник Г. Г. не е оборил истинността на представените от въззивника – ищец писмени доказателства по надлежния процесуален ред, поради което същите се ползват с доказателствената им сила и установяват нуждите на детето А. от издръжка до приетия по – горе размер. Същевременно, не са доказани по делото и възраженията, наведени от ответника с депозирания по делото писмен отговор, че бащата закупувал за ищеца стоки, извън превежданата по банков път издръжка.

Увеличението следва да се поеме от въззиваемия, на когото е изцяло във възможностите да заплаща месечна издръжка от 330.00 лева. Съгласно ППВС № 5/1970 г. на преценка подлежат конкретно установените по делото доходи на лицето, дължащо издръжката, неговото имуществено състояние, квалификация и други обстоятелства, имащи значение за възможностите му да заплаща увеличения размер на издръжката. Действително доходите на въззиваемия по делото са установени в размер от 455.00 лева, като същите ги получава в качеството му на ЕТ” К.-Р.- В. Г.“, или в размер, определен от самия него. Касае се за осигурителен доход, а не за реално получаван такъв, тъй като от писмо на ТД на НАП – София (л. 48 от първоинстанционното дело) е видно, че за бащата няма данни за подавани осигурителни декларации по Образец № 1 в периода 01.01.2021 г. – 11.08.2022 г., както няма данни за действаща декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Подаването на посочените декларации също е задължение на самоосигуряващия се, което при неизпълнение води до липса на данни за настъпило основание за осигуряване.

Ответникът е в активна трудоспособна възраст, не страда от заболяване, което да намалява неговата работоспособност, и поради това може да реализира доход възлизащ поне на средната за страната работна заплата, а и няма други алиментни задължения. Съобразно изложеното се налага извода, че е в състояние да заплаща месечна издръжка на 4 непълнолетния му син в размер на 330.00 лева.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК и трайната съдебна практика задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени. Предвид което, каквито и материални затруднения да има дължащият издръжката работоспособен родител, последните не следва да бъдат в ущърб на децата му.

Съобразно изложеното предявеният иск по чл. 150 СК е основателен и доказан до размера на сумата от 330.00 лева, като първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата над 277.00 лева до 330.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.