Протокол № 1649 от 17.08.2022, Районен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ

№ 1649 гр. *** 12.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – *** III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430103016 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът М. Т. ЦВ., редовно призован, явява се лично.

Ответницата Н. Г. ЦВ., редовно призована, явява се лично и с адв. *** – АК – *** с пълномощно от днес.

За *** – *** отдел *** се явява социален работник ***.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за констатация личните карти на страните по делото, с оглед установяване на тяхната самоличност.

М. Т. ЦВ., ЕГН **********, адрес: ***, л.к.№ ***г. от МВР-*** Н. Г. ЦВ., ЕГН **********, адрес: гр. *** ***, л.к.№ *** г. от МВР-*** След като съдът се увери в тяхната самоличност,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА личните карти на същите.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Да се даде ход на делото.

АДВ. ***: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ДОКЛАДВА постъпил социален доклад, постъпил на 11.08.2022 година.

ПРИЕМА представения писмен социален доклад от *** –*** ПОДДЪРЖА изготвения проект за доклад с Определение на съда от 19.07.2022г.

ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Нямам възражения по проекто-доклада. Моля да се обяви за окончателен.

АДВ. ***: Нямам възражения по проекто-доклада. Моля да се обяви за окончателен. Поддържаме депозирания писмен отговор и ще моля, ако съда прецени, водим двама свидетели при режим на довеждане *** и *** съпрузи са, *** е брат на ответницата.

Съдът намира, че следва да обяви изготвения проект за доклад за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад за окончателен.

ПРИСТЪПВА към изслушване на страните.

ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Няма пречка да се допуснат свидетелите. Не съм внесъл депозит за вещо лице, нямам финансова възможност. Плащам издръжка на съпругата си. Искам да гледам децата. Адвоката не ми е казал за какво става дума за тази експертиза. Адвоката ми не ми е казал за това нещо.

По-голямото дете живя три месеца при мен като, към момента на подаване на ИМ детето беше при мен и няколко дни след това то отиде да живее при майка си. Искам родителските права, защото по думите на децата са оставяни многократно сами по цяла нощ. Големият ми син, който избяга при мен, са му нанесени побои. В два през нощта ми звъни и казва: „Ние сме сами, тя я няма“ и това е. Големият е на 14 години, малкият е на 9 навършени. Това, което се случва често, почти всяка вечер, по думите на децата, майката преспива на друго място. Завръща се сутрин, буди ги за училище, а те са сами. Много пъти не са ходили на училище, защото не са вдигали телефоните и не се събуждат и тя взима бележка от личния лекар. Това се случва доста често. Виждам, че не полага нужните грижи за отглеждането на децата. По 2 отношение на медицинското, представено по делото, по този случай аз заведох детето при съдебен лекар, на 13.05 късно вечерта се е случила случката. Детето ми се обади на следващия ден в 7:30 часа някъде и помоли да го взема и беше някъде в градинката пред блока. Отидох, взех го и ми показа следите от инцидента. Показа ми ръката подута, одраскана, по лицето и каза, че след скандал с майка си, скарали се и тя му нанесла побой с точилка, по негови думи, и с ръце. Майката не поддържаше контакти с мен.

Потърсих я, те не вдигна телефона си, не проведох разговор с нея. Малкото дете е било свидетел на това нещо. Разговарях с него и потвърди думите на брат си.

ВЪПРОС НА СЪДА: Често ли се случва или е инцидент

ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.:Не са ми казвали да е често.

ВЪПРОС НА СЪДА: Децата, когато разговаряте с тях, желаят ди да живеят с вас?

ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.:Последно малкият син беше преди три дни в къщи по график и ми каза, че иска да си дойде при мен, а големият не мога да кажа.

Тези неща се случват заради неговите искания и в един момент избяга при майка си, като усети, че няма да му минават номерата, не може да си прави, каквото иска. На 14 години е и е в такава възраст, ако му позволя, иска да закъснява вечер, излизания до късно. Определил съм му час, когато да се прибере. Предполагам, че иска след този час. Комуникирал съм с малкия син.

Няма да представям доказателства и свидетели. Само искам да кажа, че преди около две-три седмици майката, без да се консултира с мен, е отписала малкия син от *** и го е записала в друго училище. Живея сам в *** Родителите ми са починали. Работя в *** във фирма *** с нормално работно време от 8:00 до16:30 часа.

ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: знам за какво е делото. Оспорвам ИМ. За тази точилка, конфликт имаше между мен и ***, възможно е да има по ръцете нещо, аз съм го спирала да си тръгне, защото когато има противоречие, той знае, че може да отиде при баща си. От негова страна, баща му не се обажда да пита това ли е. Аз работя оставям пари сутрин да се пазарува. Този чипс, с по-голямата част от парите е купен чипс, който *** е изял сам, защо не е купен на ***.. *** казва: „аз съм му купил от 40 ст.“ *** е изял този чипс, не мога да кажа точно думите, но главно за това нещо. Не искам да правя 3 разлика между децата. Купен е от голямото дете и той го изяжда, малкия казва, че за него няма. Това е един конфликт, няма бой, просто той казва: „аз си отивам“. Това става вечер късно, казва: „излизам“ и аз казвам: „Няма да излизаш, утре ще излезеш“. В това време гладя, защото се грижа за тях .Казвам: „Няма да ходиш, късно е, ще те спрат, ще те питат къде отиваш“. Не го пускам. „Утре прави, каквото искаш“. Той казва: „Не. Аз излизам“.

Оставям си дъската и казвам: „Няма да излезеш“. Заставам пред него, той ме хваща малкия син ни вижда и казва на батко си: „Остави мама“. Никога няма да го причиня, на което и да е дете, да гледа кавга с другото. Аз съм си решила ако има някакви назидания, ще бъде само с детето. Малкия казва:

„Остави мама, не я удряй“.Грозна работа. След това той ме изблъска. Казвам:

„Няма да излизаш“. Казвам на малкия син: „***е, ела да ти купя чипс“.

Излизам с малкия, било е преди 9 часа, отиваме да купим чипс. *** се обадил на баща си, ние се връщаме, аз съм му сърдита и не искам да говоря с него.

Отиваме в кухнята, започвам да си оправям багажа, чувам телефона на *** и той казва: „Аз слизам“. Може да го е извикал да каже мама ми се кара. Питам го къде отива, без отговор, все едно изчезва за секунда. През терасата виждаме как се качва в колата, това става вечерта, при положение, че той ще сподели, баща му знае какъв човек съм, казвал ми е: „скарай му се“. Няма случай с точилка, не знам за какво говорите.

АДВ. ***: Искам въпрос по чл.176 към бащата.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ***: За точилката, всичко е по информация на цялото семейство. Разпитани са всички поотделно. Детето ми го каза това за точилката, *** един-два пъти.

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Вие удряли ли сте сина си с точилка?

ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Не, единствено съпротивление, че към го хванала за ръцете и малкия син вижда това нещо.

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Позволявала ли сте си да ударите детето?

ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Не. Единственото нещо да го хвана за ръце и да му кажа, че няма да излиза. При положение,че знам какво съм направила, няма нищо вярно в това, не съм използвала точилка. Изслушайте детето. След скандала за чипса детето отиде при баща си. Съответно мога да кажа, че това 4 нещо е, докато детето е при баща си от март месец. Аз е виждах с него.

Писала съм му постоянно. Детето не се прибираше в дома ми, но съм го виждала, когато ходеше до училище. *** се обаждаше на баща си и казваше:

„Аз съм с мама“. Виждала съм го частично. Той е идвал в къщи, не е преспивал, не мисля, че ще му позволи баща му. От месец март, когато детето си е отишло при баща си, не е идвал. Виждала съм се с *** до училище на 14 юни. След матурата мисля, че беше, случайно беше. Минавах от там и той излизаше, отиваше към гарата да се прибира и аз го видях, случайно стана.

Целенасочено не сме се виждали.

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Може ли да приемем, че ви е бил сърдит?

ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: По моя преценка, мисля, че се е държал дистанцирано заради баща си.

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Кога се върна да живее при вас ?

ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Юни месец, малко след като се видяхме случайно с него, сам се върна. Видях го, чухме се тогава, той каза, че иска да си дойде на *** иска да си живее на ***и аз му казах, че той е достатъчно голям, на 14 години е, може да си взима решения каза, че иска да живее при мен и дойде, видяхме се и му казах да каже на баща си, че иска да си дойде и *** каза, че го е страх, защото са имали разговор с *** и той му е казал, че е предател, че ще му струва много пари на баща му това, което е пуснал като иск, а той съответно иска да си дойде при мен. Ще го доведе, по думите на детето: „ще ме доведеш да съм като просяк, да нямам пари да платя на майка ти“. Аз му звъня на *** и му казвам: Децата искат да са при мен“. Неговите думи, няма да ги цитирам, защото са грозни. „Ще ти еба майката, махай се от тук, не ме занимай с глупости, деца няма да видиш никога“. Моята комуникация имам в телефона, точно в неговия стил, с обиди, псувни. Той ме биеше, за това съм се развела, той ме биеше пред децата. *** е детето, което идваше при мен и казваше: „пак ли те би?“. Аз съм предприела тази крачка и не съжалявам, аз единственото нещо, което искам, е спокойствие, за мен и за децата. Той не ме интересува вече, но това нещо, което е имало като конфликт, където има почти всеки ден с тийнейджъри, са чисто битови неща.

Забранявам да си използват телефоните, докато учат и т.н., чисто битови 5 неща, но никога, пак казвам никога, заплащам телефоните, вадя ключове, за тях има много повече неща, отколкото за мен. Всеки ден ги питам: „Чувахте ли се с татко ви“ и никога не съм казвала да не му вдигат телефона или да не го търсят. Това, което казва той, че съм ги затваряла и не съм разрешавала те да ходят, когато искат, не по решението на съда. Те ходят от петък и се връщат в неделя в 9 часа.

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Това, което съобщава ищеца, че излизате често и ги оставяте сами, така ли е?