Решение № 1492 от 23.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско П. А. Гражданско дело № 20245300102999 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 108 ЗС, предявени от Б. Р. П. и Г. Г.П.- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на родителя си М. Х., срещу А. С. К..

Ищците твърдят, че са наследници по закон на П. Г. Й., починала на ****** г. Тя притежавала правото на собственост върху СОС с идентификатор *** по КК, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части и върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. *******. С нотариален акт от 30.03.2016 г.

П. Й. прехвърлила на А. К. имотите срещу задължение за издръжка и гледане. Поради неизпълнение на това задължение ищците предявили иск за разваляне на договор, който бил уважен с решение по гр. д. № 359/2020 г. на ПОС. След като това решение влязло в сила ищците установили, че на 15.03.2023 г. е вписан препис от завещание на П. Й. от ****** г., с което тя завещавала на А. К. своето жилище и дворно място.

Междувременно ответникът установил владение и предприел ремонтни работи в имота от 2024 г. Твърдят, че завещанието не е съставено и подписано от П. Й., поради което било нищожно. Искат да бъде обявена нищожността на саморъчното завещание, да се отмени издадения въз основа на него констативен нотариален акт, да се признае правото на собственост на ищците върху имотите и да се осъди ответникът да им предаде владението. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва, че договорът за прехвърляне на имота срещу 1 издръжка и гледане е развален с решение и на съда. Твърди, че е станал единствен и изключителен собственик на имуществото на основание завещателно разпореждане от ****** г. след смъртта на П. Й.. Изтъква, че е намерил документа затворен в плик с надпис, като разпознал нейния почерк и решил да изпълни волята й. Прави възражение за придобИ.е на имуществото на основание давностно владение от ****** г., като се позовава, че е упражнявал фактическата власт на две основания завещанието и договора за издръжка и гледане. На последно място прави възражение за право на задържане върху имотите. Твърди, че е добросъвестен владелец на имота и през периода от юли 2020 г. до ноември 2024 г. извършил редица СМР, които увеличили неговата стойност със сумата от 20080.97 лева. Поради това иска да му бъде признато право на задържане спрямо ищците до плащането на сумата.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нотариален акт № *** от ****г. ****** в с. ****** при храм св.

****** продава на П.В.Й. и Т. П.а Т. църковно дворно място, празен парцел от 1418 кв.м. в с. ******, съставляващ парцел III-128 от кв. 26. В нотариалния акт е посочено, че имотът се продава в съотношение 2/3 ид.ч. за П.Й. и 1/3 ид.ч. за Т. Т..

От протокол за делба от ***** г. се установява, че в имота е била построена двуетажна жилищна сграда, като е извършена делба и в дял на П.В.Й. е поставен целият първи етаж, а в дял на Т. П.а Т. поставен целият втори етаж.

Съгласно нотариален акт № ** от **** г. П.В.Й., със съгласието на съпругата си М.С. Й., дарява на сина си С. П. Й. 2/9 ид.ч. от дворното място, без сградите в него.

С нотариален акт № *** от ****г. г. П.В.Й., със съгласието на съпругата си М.С.

Й., дарява на сина си С. П. Й. 1/3 ид.ч. от първия етаж на жилищната сграда, без дворното място и подобренията в него.

С протокол за делба от ****** г. С. Й. и П.Й. извършват делба имота като в дял на първия е предоставен целият първи етаж, заедно с 2/9 ид.ч. от дворното място, а в дял на втория са поставени 4/9 ид.ч. от дворното място, правото на строеж на трети етаж и право на ползване върху стая и кухня на етажа.

С нотариален акт № ** от **** г. П.В.Й., със съгласието на съпругата си М.С.

Й., дарява на внука си П. С.ов Й. 4/9 ид.ч. от дворното място, както и правото да надстрои трети етаж на съществуващата сграда.

С. П. Й. е починал на ****** г. като е оставил за свои наследници съпругата си П. Й. и двете си деца- П.Й. и Ц. Й.. След смъртта на синовете му, П. Й. се легитимира като единствен техен наследник.

2

Така с оглед последователността на описаните нотариални актове след 2015 г. П.

Й. се легитимира като единствени собственик на първия етаж от къщата и на 2/3 ид.ч. от дворното място.

На ****** г. П. Й. съставя саморъчно завещание, с което завещава на А. С. К. собственото си жилище и дворно място. Между страните няма спор, че в документа се отнася за процесните имоти, като от никоя не са ангажирани доказателства тя да е разполагала с друго имущество.

С нотариален акт № ** от ****** г. П. Г. Й. прехвърля на А. С. К. етажът от къщата представляващ СОС с идентификатор ***, ведно в 2/3 ид.ч. от дворното място представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

*******, срещу задължение за издръжка и гледане.

П. Й. умира на ****** г. и оставя за свои наследници децата на починалата преди нея нейна сестра- Г. Р. П. и Б. Р. П..

С решение от 01.11.2021 г. по гр.д. № 359/2020 г. на ПОС договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е развален по иск на наследниците на П. Й., като съдебният акт е влязъл в сила на 05.12.2022 г.

От удостоверението за наследници намиращо се в приложеното гр.д. № 359/2020 г. на ПОС се установява, че след смъртта на Г. Р. П. на ****** г. като единствен негов наследник се легитимира ищцата Г. Г. П..

След това на 15.03.2023 г. е обявено процесното завещание, а на 29.03.2023 г. е съставен констативен нотариален акт за процесните имоти в полза на ответника.

За установяване на авторството на подписа и текста бяха допуснати основана и тройна СПочЕ. И двете дават заключение, че завещанието е написано и подписано от П. Г. Й., като за това използват представения по делото сравнителен материал. Вещите лица са извършили сравнително изследване на ръкописния текст и подписа и представения сравнителен материал, като установяват пълни съвпадения, както по общи признаци, така и по частни идентификационни признаци. Заключенията са обосновани и следва да бъдат кредитирани.

Изложените от ищците съображение за неправилност за заключенията не могат да бъдат споделени. Извършената в досъдебното производство експертиза не може да бъде използвана като доказателство по настоящото дело. Следва да се отбележи, че изводите в това изследване се основават само на сравнителен анализ между завещанието и образците от нотариален акт № ** от ****** г. Приетите по делото заключения разширяват обема на изследваните сравнителни образци, като използват останалите документи по нотариалното дело, подписани от П. Й., а също така и данните за нейния почерк и подпис от БДС.

За опровергаване на изводите на вещите лица не могат да послужат и събраните по делото главни доказателствени средства. Направените от свидетелите изявления за грамотността на П. Й. не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Налице 3 са данни за множество подписани от нея документи при съставянето на нотариалния акт от 2016 г., както и данни за почерка й в изписването на собствените си имена. Те, съгласно експертизите, са достатъчни за сравнителен анализ на процесното завещание.

Предвид горното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява автентичността на процесното завещание. Поради това предявеният иск за прогласяване на неговата нищожност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид действителността на завещанието, за да се реши въпросът относно правото на собственост на върху имота следва да се прецени дали приложение в настоящия случай намира разпоредбата на чл. 41 ЗН, предвиждаща, че отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. За да се отговори на този въпрос следва да се извърши преценка на това дали представеното завещание е общо или представлява завет.

От дадените в чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗН легални определения на понятията "общо завещателно разпореждане" и "завет" е видно, че разграничителният критерий е обхватът на разпореденото със завещанието имущество. В тази насока в практиката си ВКС приема, че законът не поставя изискване при съставяне на универсалното завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество.

Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретно имущество, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделни предмети от него, които счита, че формират съвкупността. При преценка относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието. В този смисъл са Решение № 14 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г., II г. о.; Решение № 184 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2013 г., II г. о. и Решение № 268 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 410/2011 г., I г. о.

Видно от съдържанието на саморъчното завещание, приложено на лист 5 от делото, в същото изрично е посочено от завещателя, че прави "следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята смърт, завещавам на …“ Никоя от страните не посочва П. Й. да е притежавала и други имущества, като данни за токова няма в представените по делото справки, както и в кориците на приложеното предходно производство. При тези данни следва да се приеме, че към момента на смъртта си П. Й. се е разпоредила с единственото имущество, за което има данни, че е притежавала. От това следва, че волята на завещателя, изразена в направеното саморъчно завещание в полза на ответника, се отнася до цялото имуществото, което притежава към момента на смъртта. Ето защо, завещателното 4 разпореждане по своя характер се явява общо /универсално/ такова.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗН, когато една завещана вещ със завет се отчужди изцяло или отчасти счита се, че е отменен заветът за това, което е отчуждено. В конкретния случай, завещанието е общо, а не е завет и понеже, след като е съставено, завещателката не го е отменила по някой от предвидените за това начини в чл. 38, 39 и 40 ЗН, е произвело правно действие. (Решение № 1490 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д.

№ 458/2008 г. Решение № 223 от 27.03.1998 г. на ВКС по гр. д. № 68/1995 г., I г. о.

Решение № 1025 от 1.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 519/98 г., I г. о.) Предвид изложеното, въпросът за принадлежността на правото на собственост следва да бъде разрешен според правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, според който развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Развалянето означава, че имотът се счита част от наследството и с извършеното на ****** г. завещателно разпореждане правата са придобити от ответника. (Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4395/2008 г., IV г. о.)

Ето защо ищците не се легитимират като собственици на имота и претенцията по чл. 108 ЗС следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора по чл. 108 ЗС не се е сбъднало условието за разглеждане на направеното от ответника възражение за право на задържане.

Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 3510 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к.