Решение № 106 от 17.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Петрич, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101614 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 9710/03.11.2025 г., подадена от Д. К. Б., ЕГН **********, действаща чрез адвокат М. В. М., АК Пл. която молба обективира искови претенции срещу:

"Кр." ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ищцата сумата в размер на 30 /тридесет/ лева, недължимо платени по недействителен договор за кредит №2851287/13.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

"А. Тр." ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищцата сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2023г ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Ищцата претендира сторените по делото разноски. Ищецът заявява, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК, като счита, че в случая няма реална възможност за решаване на спора чрез медиация. Моли да не бъде назначавана такава среща от съда.

Представя пълномощно и доказателство за платена държавна такса. Прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски.

1

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит №2851287/13.10.2023 г., сключен с "Кр." ЕАД, последното е предоставило на молителя, като по банков път, сумата от 1021.40 лева.

Сочи, че съгласно постигнатите договорености / чл.4 ал. 1 от договора/ ищцата се задължила да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Тр.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен договора за кредит.

Твърди, че договорът за поръчителство е сключен на 13.10.2023 г. Съгласно същият ищцата се задължила да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1 500 лева.

Твърди, че по договор за кредит №2851287/13.10.2023 г. е заплатила сума в размер на 30 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сума в размер на 120 лева.

Ищцата релевира конкретни доводи, с които обосновава становище, че договорът за кредит №2851287 / 13.10.2023 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди, че в договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

С горното обосновава извода си, че договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира 2 чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.

Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че такива разходи следва да са включени в годишния процент на разходите.

Посочва, чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Ищецът твърди, че ответните дружества са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А. Тр." ЕООД е "Кр." АД. Твърди, че със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Счита за приложима в случая разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2023г., сключен с дружеството „А. Тр." ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Релевира подробни съображения, цитира съдебна практика.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на основание чл.143 ал. 1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.

С горното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

Ответникът "Кр." ЕАД оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Признава факта на сключване на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, със съдържание, релевирано в исковата 3 молба. Твърди, че кредитът е усвоен. Сочи, че страните са уговорили срок на договора 18 месеца, ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48,21 %. Сочи, че общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 2 301,15 лева, от която сума: 1700.00 лева главница и 601.15 лв. - договорна възнаградителна лихва. Твърди, че същият е погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което и съгласно уговореното между страните, ищецът не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради несъобразяването на изискванията на чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Тр." ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Твърди, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи подробни съображения в тази насока. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Не оспорва, че „Кр." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Тр." ЕАД. Сочи, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А.

Тр." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Счита, че дори и да бъдат споделени доводите на ищцата за свързаност на 4 двете дружества - ответници по производството и наличие на негово скрито обогатяване, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „А. Тр." ЕООД. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете. Претендира съдебни разноски. Оспорва претенцията на пълномощника на ищеца за разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Алтернативно, на процесуалния представител на ищеца да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството.

Сочи съдебна практика в тази насока.

Ответникът "А. Тр." ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва ищцовите твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство със съдържание, описано в исковата молба. Не оспорва и твърдението за сключване на договор за кредит между ищеца и първия ответник, за нуждите на който, с цел обезпечение е сключен договора за предоставяне на поръчителство. Сочи механизма на сключване на двата договора. Твърди, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено, поради което на него не е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер. Моли, посочените обстоятелства да бъдат обявени за безспорни по делото. С изложеното обосновава теза, че уговореното възнаграждение за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР, като неотговарящо на дефиницията на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Сочи, че сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че кредитодателят не е имал предварително знание за възнаграждението като размер на поръчителя. Счита, че процесният договор за поръчителство не може да бъде квалифицирано като "заблуждаваща търговска практика". Релевира подробни аргументи. оспорва ищцовото твърдение, че свързаността между ответниците не води само по себе си до оскъпяване на кредита. Релевира подробни съображения. С изложеното прави искане за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни.

Претендира съдебни разноски. Оспорва искането на пълномощника на ищеца за разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Алтернативно, на процесуалния представител на ищеца да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството.

5

Сочи съдебна практика в тази насока.

С определение по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване възникването и съществуването на релевираните в исковата молба две облигационни правоотношения, по силата на Договор за потребителски кредит № 2851287 от 13.10.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2023 г., със съдържанието, описано в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за: разглеждане на делото в отсъствие на страната; поддържа предявените искове и сторените с исковата молба доказателствени искания. Оспорва отговорите на ответниците.

Прави искане за уважаване на претенциите като доказани и основателни, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства към него.

Ответникът „Кр.“ ЕАД не се представлява в открито с.з. Депозира писмено становище, обективиращо воля за следното: разглеждане на делото в отсъствие на страната; заявява, че няма възражения относно проекта на доклад по делото; няма да сочи доказателства; поддържа отговора на исковата молба; отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен; претендира съдебни разноски –юрисконсултско възнаграждение; заявява възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар.