Решение № 526 от 06.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. В.Т., 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500388 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. Г.

Л. въззивна жалба против Решение № 472/24.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 2478/2022г. на Районен съд- В.Т., с което е прекратен с развод бракът между В. Г. Л. с ЕГН: ********** и С. Т. Л. с ЕГН: **********, сключен на 11.08.2007г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга В. Г.

Л., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Г. В.ова Л. и И. В.ова Л. на майката С. Т. Л., определено е те да живеят при майката, определен е режим на лични отношения между бащата и двете деца, подробно описан и е присъдено заплащането от бащата на месечна издръжка от по 500 лв. за всяко едно от децата, считано от постановяване на съдебното решение - 24.03.2023г., до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, предоставено е ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. В. Т., ул. „С.Р.” №..., ет..., ап. 7, на С. Т. Л. и е постановено след развода С. Т. Л. да възстанови предбрачното си фамилно име - М..

Решението се обжалва в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предоставянето на ползването на семейното жилище, упражняването на родителските права по отношение на двете деца, при условията на евентуалност – в частта му относно режима на лични отношения между бащата и децата и размера на присъдената издръжка.

1

Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, както следва :

Решението е неправилно поради съществено нарушение насъдопроизводствените правила, като почива на неустановени факти – какви са задълженията на управляваните от ответницата фирми и какви средства жалбоподателят е отделил за почивка на децата в чужбина. Решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон.

-мотивите на решението не отговарят на изискванията на чл. 235 от ГПК, като съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателя защо е по – пригодният от двамата родители, приемайки единствено пола на децата и че майката полага грижи за тях,за да предостави упражняването на родителските права на нея. Необосновано съдът е приел, че жалбоподателят разполага с финансови средства за заплаща издръжка в размер на по 500 лв. за всяко дете.

Необоснован е изводът на съда, че жалбоподателят е нарушил принципа на чл. 14 от СК. Според жалбоподателя в закона няма разпоредба, че взаимното уважение между съпрузите изключва извънбрачна връзка. Съдът е кредитирал единствено показанията на св. Д., с която жалбоподателят бил в лоши отношения. Брачните отношения между страните били разстроени поради необосновано проявената ревност от страна на ответницата. Липсва цялостна преценка на доказателствата и не са обсъдени направените възражения относно доказателствената стойност на свидетелските показания.

Отправя се молба към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части .

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Намира, че са налице доказателства за наличието на извънбрачна връзка на ищеца и че тази връзка е причината за трайното влошаване на съпружеските отношения между страните . Не е била налице ревност у съпругата, а тя е предоставила втори шанс на съпруга за запазване на брачната връзка. Сочи, че съдът е направил правилна преценка относно пригодността на страните като родители и въз основа на нея правилно е предоставил упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца на майката.Според ответника по жалба правилно е определен и размерът на дължимата издръжка. Навеждат се подробни доводи по оплакванията в жалбата и се отправя искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в 2 обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението в обжалваните му части отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните му части за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

Ищецът В. Г. Л. с исковата си молба твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.08.2007г., от който имат две деца – Г. В.ова Л. и И. В.ова Л.. След сключване на брака съпрузите са придобили жилище в гр. В. Т., ул. „С.Р.” №..., ет..., ап. 7, в което се установили да живеят и да отглеждат децата си. Твърди, че при съвместното съжителство съпругата му започнала да проявява необоснована ревност към него и това, заедно със споровете между тях относно възпитанието на децата, довело до отчуждаване между тях и до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Предвид това се отправя молба до съда да постанови решение, с което бракът да бъде прекратен с развод по вина на съпругата, като упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца и ползването на семейното жилище бъдат предоставени на бащата, а на майката се определи подходящ режим на лични отношения и същата бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата не се противопоставя бракът й с ищеца да бъде прекратен, но твърди, че дълбокото и непоправимио разстройство на брака е настъпило по вина на ищеца. Твърди, че съпругът е установил извънбрачна връзка, която е довела до фактическа раздяла между страните и до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Заявява, че желае да продължи да полага грижи за отглеждане и възпитание на родените от брака деца, като с тях е установила силна емоционална връзка. Моли съда да постанови решение, с което бракът да бъде прекратен с развод по вина на съпруга, да възстанови предбрачното си фамилно име на съпругата , като на нея се предоставят упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище, да се определи режим на лични отношения между децата и бащата и да се присъди издръжка.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви 3 факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани по въпросите, предмет на въззивната жалба, въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни.

Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска за прекратяване на брака и по въпросите, които следва задължително да бъдат разрешени при неговото разглеждане.

По оплакванията в жалбата :

Оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът се е позовал на неустановени по делото факти – какви са задълженията на управляваните от ответницата фирми и какви средства жалбоподателят е отделил за почивка на децата в чужбина, е несъстоятелно. Финансовите задължения на управлявани от единия съпруг юридически лица не са относими към спора за прекратяване на брака и към въпроса за размера на дължимата за родените от брака деца издръжка. Тези обстоятелства са посочени от ответницата при дадените от нея обяснения пред първоинстанционния съд относно това с каква цел ищецът й е предал крупна парична сума от 100000 евро. Така тя е оспорила твърденията му, че сумата й е предадена за издръжка на двете им деца.

Оплакването, че съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателя защо е по-пригодният от двамата родители, приемайки единствено пола на децата и че майката полага грижи за тях,за да предостави упражняването на родителските права на нея също е неоснователно. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете родени от брака на страните деца,е установено, че и двамата родители разполагат с висок родителски капацитет и се отнасят отговорно към задълженията си спрямо своите деца. Това обстоятелство е установено по делото от показанията на всички разпитани свидетели и от изготвения социален доклад. Съдът го е отчел, но с оглед интереса на двете деца правилно, според настоящия състав, е предоставил упражняването на родителските права спрямо тях на майката.

Двете деца са изслушани пред първоинстанционния съд и самите те са заявили желанието да останат да живеят със своята майка в град В.Т..

Фактически след раздялата на двамата съпрузи децата са живеели при майката, като учат в град В.Т., установили са своя среда от близки и приятели, имат възможност и контактуват с баба си по бащина линия, която също живее в града и се чувстват комфортно. Не е без значение и техният пол, както е отчел и съдът. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на синдром на родителско отчуждение по 4 отношение на бащата. Установено е, че те контактуват редовно с него, че майката не препятства комуникацията помежду им, че между тях е изградена пълноценна връзка. Предоставянето на родителските права на майката ще е изцяло в интерес на децата, като по този начин им се осигурява сигурна и спокойна среда на живот, без да се възпрепятства по какъвто и да било начин пълноценното общуване с бащата. В този смисъл въззивният съд намира и че определеният от първата инстанция режим на лични отношения между бащата и двете деца е подходящ.

По оплакването, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателят разполага с финансови средства за заплаща издръжка в размер на по 500 лв. за всяко дете, съдът намира следното :

От събраните по делото доказателства – показанията на всички разпитани свидетели - се установява, че жалбоподателят разполага с финансови възможности, които му позволяват да заплаща присъдената от първата инстанция издръжка от по 500 лв. за всяко едно от двете му деца.

Установено е, че при раздялата със съпругата си той й е предоставил крупна сума (между 100 000 и 150 000 евро) , което дава основание да се приеме, че той има източници на доходи, далеч надвишаващи получаваното от него трудово възнаграждение към момента.

Относно предназначението на предадената от жалбоподателя на ответницата сума, която според свидетелите е 150 000 евро, а според ответницата 100 000 евро, действително липсват доказателства, че тя е предадена за издръжка на двете деца на страните. Твърденията на свидетелите в тази насока са всъщност възприети от тях твърдения на самия жалбоподател. Освен това по делото е установено, че жалбоподателят не е преставал да полага грижи за двете си деца и че предоставя на майката издръжка за тях ежемесечно. Той не е оспорил и наведеното от нея твърдение, че всеки месец предоставя сума около хиляда лева за двете деца . Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е във възможност да заплаща тази сума и занапред, като тя съответства на нуждите на двете деца , установени по делото.