Определение № 467 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600639 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на адв. Л. Б. – служебен защитник на осъдения П.

К., срещу определение от 17.04.2026г. на СГС, НО, 11-ти състав, по нчд № 1700/2026 на СГС, с което е оставена без уважение молба на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по нохд № 18471/2019 по описа на СРС.

С жалбата се поддържа, че определението е неправилно и са налице предпоставките за предсрочно освобождаване на молителя. Прави се искане определението да се отмени и молителят бъде условно предсрочно освободен.

Съдът, като съобрази доводите на жалбата, данните по делото и сам провери правилността на определението, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Молителят П. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на три години, наложено с присъда от 09.05.2023г. на СРС,94 –ти състав, по нохд № 18471/2019г., и изменена в частта на наказанието с Решение № 349/02.06.2024 г. на СГС, НО, 5-ти въззивен състав по внохд № 584/2024, за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (вещно укривателство в големи размери).

Молителят е постъпил в Затвора – гр. София за изтърпяване на 1 наказанието на 06.08.2024г.

Към 17.04.2026г. (датата на съдебното заседание на СГС) молителят е изтърпял от така наложеното му наказание: фактически – 1 година, 8 месеца и 11 дни, от работа – 5 месеца и 27 дни, всичко 2 години, 2 месеца и 8 дни, остатък – 9 месеца и 22 дни.

Правилно, при така установеното, първостепенният съд е приел, че е изпълнено първото условие на закона на чл. 70, ал. 1 НК за предсрочно освобождаване.

Верен е и следващият извод на съда - че не е налице второто законово условие – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. За да състави извода, съдът е съобразил всички данни за лишения от свобода.

Становището на началника на Затвора София за предсрочно освобождаване на молителя е отрицателно. Мотивирано е с това, че не са налице данни за поправяне на осъдения в рамките на затвора, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, дефицитите по проблемните зони не са преодолени, рискът от рецидив не е достатъчно намален, рискът от вреди е с непроменени стойност и прогресивната пенитенциарна система (за постепенно преминаване към полек режим на изпълнение на наказанието след период на добро поведение с цел подготовка за ресоциализиране) не е изпълнена.

Действително данните по делото – доклад на инспектор СДВР и инспектор НС-ЗО Казичене, текущ доклад, първоначален доклад, заповеди за награждаване, заповеди за възлагане на работа, позволяват извод за цялостно добро поведение на молителя в рамките на затвора. Той спазва определения ред, придържа се към вътрешните правила и е трудово ангажиран, награждаван е многократно, не е наказван.

Независимо от положителните данни, правилно първият съд е приел, че на тях противостоят все още рискът от рецидив, който не е намален в достатъчна степен. Той е намален от 54 на 48 т., но продължава да е в средни стойности. Незначително е намален рискът по отношение проблемната зона „Отношение към правонарушението“ (от 8 на 7т.), рискът от вреди за обществото остава среден.

Заключението на доклада ИСДВР и инспектор НС ЗО е, че към момента все още не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието - режимът на изтърпяване не е заменен с „лек“.

Целите на наказанието по чл. 36 НК не са постигнати, корекционната работа следва да продължи.

Ирелевантни са аргументите на жалбата, че са налице основанията за условно предсрочно освобождаване, защото става въпрос за инцидентна 2 престъпна дейност, че молителят е реабилитиран, че е семеен, с деца. Тези обстоятелства са от значение за определяне на наказателната отговорност на осъдения, а предметът на разглеждане в това производство е различен и той е дали целите на наказанието, така както е наложено, са постигнати. В случая се установява, че не са постигнати.

Неоснователен е и доводът, че е налице нисък риск от рецидив, тъй като той е опроверган от доклада ИСДВР и инспектор НС ЗО, както и становище на началника на Затвора гр. София, според които рискът от рецидив продължава да е среден. Неоснователен е и доводът, че осъденият има критичност към извършеното, тъй като в доклада ИСДВР се отбелязва, че спадът на риска в зоната „Отношение към правонарушението“ е незначителен – от 8 на 7 т.

Също ирелевантни за предпоставките за условно предсрочно освобождаване са и обстоятелствата на здравословното състояние на молителя, което се посочва като влошено, и което състояние е въпрос, който следва да се отнесе към специализираните медицински служби към затвора, вкл. и към болнични заведения извън него, при необходимост.

По повод съответно възражение не жалбата следва да се отбележи, че действително мотивите на първостепенният съд са лаконични, но не и бланкетни, тъй като съответстват на данните по делото за личността на молителя. Тяхната лаконичност не засяга яснотата на волята на съда.

Този съд се съгласява с възражението на жалбата за невярност на довода на първия съд за голям остатък от наказанието, тъй като девет месеца не се явява такъв, нито в абсолютен, нито в относителен размер. Само въпросът за размера на остатъка обаче не се отразява на верността на останалите доводи на определението.

Ирелевантно е и възражението на защитника, че ако дотук планът на присъдата не е изпълнен, едва ли може да се очаква, че ще бъде изпълнен за времето на остатъка на наказанието. Възражението почива на хипотетични допускания и няма отношение към това, че към момента няма доказателства за изискуемото поправяне на молителя, независимо от доброто му поведение в рамките на затвора. Изводът е верен, тъй като между доброто поведение на осъдения в затвора, каквото наистина се наблюдава, от една страна, и други изисквания, на които той трябва също да отговаря, за да се приеме, че се е поправил, от друга страна, няма вътрешно противоречие. Доброто поведение в рамките на контролираната среда на затвора не води непременно до извод за поправяне, тъй като осъденият следва да покрива и специфични други критерии на корекционния процес. В случая това са специфичните задачи за преодоляване на дефицитите в проблемните зони и риска от рецидив.

Ирелевантно е и възражението, че затворническата администрация по 3 правило представя отрицателни становища за целите на предсрочното освобождаване.

При така изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията на закона за условно предсрочно освобождаване на молителя. Определението, като правилно, следва да се потвърди Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2026г. на СГС, НО, 11-ти състав, по нчд № 1700/2026 на СГС, с което е оставена без уважение молба на осъдения П. Б. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по нохд № 18471/2019 по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4