Решение № 5 от 20.02.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Шумен, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900091 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н. С. С., ЕГН**********, от с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра, със съдебен адрес - гр. София, ул.

„.....” №2, четвърти полуетаж, оф.4 - адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. против ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, гр. София, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 08.12.2020 г. около 16:50 часа на път 1-7, км 58+500 настъпва ПТП, в което участват три МПС, както следва: 1).Л.а. „Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от виновния водач Ф.А.Х. 2).ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван от украинския гражданин В.Т. 3).ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван от украинския гражданин В.Г. Механизмът на ПТП бил следният: Водачът на лекия автомобил поради двиЖ.е с несъобразена скорост на дясна крива от пътя, излиза вляво и се удря странично в ТИР с рег. №...... като вследствие на това навлиза челно в лява лента и се удря челно в ТИР с рег. №....... По време на ПТП ищцата Н. С. С. пътува на предната дясна седалка на лекия автомобил. При удара последната получава следните телесни увреждания: дифузна черепно-мозъчна травма на главния мозък, контузия на лявата раменна става и фрактури на 5, 6, 7, 8 и 9 ребрени дъги в ляво аксиларно, водещи до контузионен паренхим в левите средни и долни белодробни полета. След произшествието ищцата е хоспитализирана в МБАЛ Шумен в тежко състояние, неконтактна, без реакции на болка, на спонтанно дишане, в кома, със спрегнат поглед на дясно и бледа кожа. Получената контузия на окципиталния дял на мозъка предизвиква зрителни нарушения, свързани с почти пълна неяснота в образа. Във връзка с това ПТП било образувано ДП №372 ЗМ 175/08.12.2020 г. по описа на ОД на МВР Шумен и пр. пр. №2017/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Шумен. Твърди, че вина за нарушаване на правилата за двиЖ.е има водачът на л.а.

1

„Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от Ф.А.Х. Намира, че двиЖ.ето с несъобразена скорост и излиза наляво извън своята лента за двиЖ.е. Именно вследствие на това поведение са и щетите настъпили за ищцата. сочи, че от данните публикувани на страницата на Информационният център към Гаранционен фонд може да се установи, че ответника - ЗК „Лев инс” АД е застраховател по застраховка ГО на процесното МПС, предизвикало ПТП, като срокът на застрахователно покритие обхващал периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г.

Твърди, че ищцата има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че още на 04.01.2021 г. пред ответника е предявена застрахователна претенция. Последният завел щета №0000-1000-02-21-7418. С допълнителна молба на 13.07.2021 г. били представени допълнителни медицински документи. Сочи, че 7 месеца (изминали от подаване на заявлението за щетата до момента на подаване на ИМ) нямало произнасяне по заявената претенция. Намира, че е налице отказ от определяне на изплащане на застрахователно обезщетение. Намира, че непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалото лице има за поледица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, но не е пречка за последния да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение. В тази връзка цитира относима съдебна практика. Сочи, че от датата на предявяване за плащане на претенцията пред застрахователя се дължи и законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение - чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Намира, че в случая застрахователя дължи и законна лихва, дължима от виновния водач (застрахования) и отделно законна лихва за собствената си забава - Решение №167/30.01.2020 г. по к.т.д.

№2273/2018 г. по описа на ВКС II ТО. Твърди, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са в прука причинна връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че непосредствено след инцидента от 8.12.2021 г. ищцата Н. С. е постъпила по спешност в МБАЛ Шумен в тежко състояние, неконтактна, без реакция на болка, на спонтанно дишане, в кома, със спрегнат поглед надясно и бледа кожа. Вследствие на допълнителни медицински изследвания и прегледи били установени впоследствие и счупвания на 5,6,7,8 и 9 ребрени дъги в ляво аксиларно, фрактура на леви ребрени дъги с контузионен паренхим в ляво, средно и долно белодробни полета, плеврална колекция в ляво наддиафрагмално, плеврален излив вляво, плеврален дренаж, малък частичен пневмоторакс в ляво срядно белодробно поле аксиларно с напречен размер 3 мм. Установено е и нехомогенно засенчен белодробен паренхим на ляво средно белодробно поле в съседство с контузионен паренхим. на 09.12.2021 г. е извършена оперативна интервенция при която е извършена плеврална пункция и е от плевралната кухина са евакуирани 200 мл. кръв. След 22 дни болничен престой ищцата е била изписана на 29.12.2020 г., като е продължила лечението в домашни условия. по време на домашния престой е установено, че ищцата е претърпяла мозъчен инсулт и са налице мъртви клетки и кисти в задната част на мозъка, които влияят на зрението. Това наложило нова хоспитализация на 19.02.2021 г. в Неврологично отделение на МБАЛ Дулово за период от 5 дни. Била установена радикулопатия на ниво С5-С6, с окончателна диагноза цервикалгия в шийната област. На 20.04.2021 г. ищцата отново постъпила в Неврологично отделение на МБАЛ Дулово за период от 5 дни с оплаквания от болки в дясната шийно-раменна област, 2 съпътствани с тръпнене и слабост на дясната ръка. Вследствие на процесното ПТП ищцата изживяла сериозни шок и ужас. Имала проблеми с паметта, силно главоболие и изживявала граничещ с параноя страх за живота □ и за семейството □. Преди инцидента пострадалата била жизнена, дейна, дообронамерена, отзивчива, инициативна и изпълнена с желание да живее. Била ценена от близки и приятели помагала на всички, грижела се за семейството. работела като работник спомагателни и шивашки дейности в „Арас-текстил“ ООД, като се ползвала с името на изключителен и уважаван професионалист. Към момента нямало „ ... и следа от този човек“. След инцидента и към настоящият момент пострадалата С. не можела да се обслужва сама и била напълно зависима от своя съпруг. налагало се последният да придружава ищцата постойнно, тъй като тя получавала световъртежи, имала пробеми със зрението, бързо се изморявала и не можела да се движи. Кръвното й налягане било променливо, горната му граница се повишавала бързо. Въпреки, че пиела болкоуспокояващи пострадалата не можела да спи заради болките и можела да лежи само по гръб. По данни на лекарите, обективното състояние, свързано с констатираните мъртви клетки, в мозъка, които причинявали проблемите със зрението не можело да бъде повлияно. Констатира, че е невъзможно пълното възстановяване на ищцата от претърпените физически травми. освен това ищцата търпяла и сериозни последици за психиката си. Те включвали загубата на памет, липса на ясен спомен за лица и събития от преди катастрофата, посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност, постоянен страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на семейството □ , бързо разстройване и засилена емоционалност и депресия проявяваща се постоянно. Намира, е тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, които определя като частичен иск от общата сума на увредата, която намира, че е в размер на 200 000 лв., както и законна лихва върху присъдените като главници суми от 04.01.2021 г. - датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция до окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 26.01.2021 г. - датата на която изтича срокът от 15 раб. дни, който е определен чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Моли да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски за образуване и водене на производството.

От страна на ответника ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-121130788, гр. София е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че не оспорва наличието на валидна застрахователна полица ГО №...../120003035083, сключена с „Арес текстил“ ООД, издадена на 29.10.2020 г. за период от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г. Оспорва основателността на иска, както и всички твърдения в ИМ касаещи основателността. Сочи, че предвид данните за водени по случая досъдебни производства е налице основание за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до решаване на наказателното производство, решението по което имало правно значение по спора. Сочи, че е налице 3 константна съдебна практика за спиране на производствата по дела, в които се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка ГО спрямо пострадалото лице.

Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП излоЖ. в ИМ. Твърди, че оспорва обстоятелство, че делинквента е единственият причинител на деликта. Сочи, че няма данни дали ищцата по време на инцидента е била с поставен предпазен колан. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Намира, че предявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е прекомерен и е в противоречие с нормата на чл.45 от ЗЗД, както и с принципа на справедливост при обезщетяването - чл.52 от ЗЗД. Сочи, че според установената от ВКС практика, при определяне на дължимото обезщетение съдът е длъжен да изследва задълбочено общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страданията и емоционалните преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението да се съобрази общественото приемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитието на обществото и държавата. Намира, че като база за паричното обезщетение следва да се отчита и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на възникване на увреждането, като сочи, че в частният случай този момент е преди повече от 5 години. Подкрепя твърдението си с практика на ВКС, както следва Решение №95/24.10.2012 г. по т.д.

№916/2011 г. на I ТО на ВКС, Решение №179/29.01.2016 г. по т.д. №2143/2014 г. на I ТО на ВКС, решение №207/03.09.2013 г. по т.д. №207/2011 г. на II ТО на ВКС, решение №83/06.07.2012 г. по т.д. №795/2008 г. на II ТО на ВКС, решение №1/26.03.2012 г. по ТД №299/2011 г. на II ТО на ВКС. Намира, че сумата от 200 000 лв., която е посочена като общ размер за репариране на настъпили за ищцата вреди е завишена. Твърди, че искането за присъждане на изтекли лихви върху лихви е недопустимо и нищожно. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователна.

Препис от отговорът е изпратен на ищеца. В даденият по закон срок последният е депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се сочи, че не са налице предпоставки за спиране на производството, тъй като на първо място липсват доказателства за наличието на наказателно производство, разглеждано от съд вследствие на внесен обвинителен акт, а и е налице практика на съдилищата граждански производства да се спират единствено при наличие на образувано НОХД - в тази насока Определение от 17.10.2019 г. по ч.т.д. №635/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна. по отношение на оспорването на вината за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, а също, че в настоящият случай е съставен Констативен протокол за ПТП, от който се установяват участниците в настъпилото ПТП, както и самият му механизъм. Ето защо счита, че доказателствената тежест за установяване на факти различни от тези в протокола е за ответника. Сочи, че във връзка с оспорванията на ответника и преди всичко относно причинно-следствената връзка на ПТП с претърпените от ищцата болки и 4 страдания уточнява, че последната е загубила съзнание по време на настъпване на катастрофата. За кратко е дошла в съзнание, но след това отново го е загубила за период от 12 часа, до съвземането □ в МБАЛ Шумен. Поправя твърденията си от ИМ, че ищцата е имала декубитални рани, като сочи, че има увреди на телесната цялост вследствие на извършената плеврална пункция, но не и от залежаване. Описва ред документи, които представя с допълнителната ИМ, касаещи здравословното състояние на ищцата. Поддържа претенциите си за лихва, независимо от оспорването на ответника. Излага аргументи, подкрепени с основания в закона и установената съдебна практика защо тези суми се дължат.