Определение № 2859 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2859 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100501307 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. В. А. против Определение № 6260/03.06.2024 г. по гр.дело № 1638/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 34846/29.04.2024 г. за изменение на решение № 1222/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1638/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVI състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като са предявени два иска с идентично предвидено възнаграждение.

Ответникът Областна администрация - Варна депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1638/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав е образувано по иск на В. В. А. против Областна администрация - Варна с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна уволнението на ищеца и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ в Областна администрация – Варна.

Ответникът Областна администрация – Варна депозира в срока по чл. 131 от ГП отговор на исковата молба, с който оспорва същата като недопустима и в евентуалност като неоснователна.

С Решение № 1222/10.04.2024 г. се признава за незаконно и се отмяна уволнението на ищеца и същият се възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ в Областна администрация – Варна.

Работодателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 933 лева, представляваща заплатено в 1 производството адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и редуциране по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С молба с вх. № 34846/29.04.2024 г. А. отправя искане за изменение на горното решение в частта за разноските като му се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1866 лева.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Въззивният съд е постановил атакуваното определение в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, според която по дела за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа адвокатското възнаграждение е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Тази разпоредба, отнасяща се само до дела по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, има специален характер спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно. С оглед на това и тъй като в случая предмет на делото са обективно съединените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа на ищеца, приложима е специалната разпоредба. Размерът на минималната работна заплата към релевантния момент е 933 лева, каквато сума е присъдена от въззивния съд с решението.

В конкретния случай не се касае до определяне от съда на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА поради оказано безплатно процесуално представителство на материално затруднена страна. Видно от договор за правна защита и съдействие /лист 44/ договореният хонорар е изцяло заплатен в брой от доверителя.

Настоящият състав намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е приел наличието на предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за присъждане на по-нисък размер адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и предвид извършената пред ВРС от процесуалния представител на ищеца дейност - изготвил е исковата молба, депозирал е писмена молба със становище по хода на делото, доказателствата, съществото на правния спор и разноските преди единственото проведено от районния съд открито съдебно заседание, в което същият не се е явил и в което са събрани само представените от страните писмени доказателства, като други не са събирани и искания за такива не са заявени от страните.

Минималният размер на дължимото се на жалбоподателя възнаграждение за адвокат за първа инстанция, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е общо сумата от 933 лева по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, присъден след редуциране поради прекомерност, тъй като заплатеното от ищеца е 1866 лева - значително над минимума.

С оглед изложеното обжалваното Определение № 6260/03.06.2024 г. по гр.дело № 1638/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6260/03.06.2024 г. по гр.дело № 1638/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3