Определение № 335 от 05.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20235001000508 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 6692/23.08.2023 г. от „П.А.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез процесуалния му представител адв. Н. Ш., със съдебен адрес: **** против определение № 795 от 07.07.2023 г., постановено по т. д. № 179/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., с която е уважено направено възражение за местна неподсъдност на спора, производството по т.д. №179/2023г. по описа на Окръжен съд – П. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на С. градски съд. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на обжалваното определение. Те почиват на твърдението, че ищецът е увредено лице по смисъла на чл.115 ал.2 от ГПК, тъй като с плащането на обезщетение на третото лице, спрямо което той отговаря за него е възникнала вреда, която подлежи на обезщетение от неговия застраховател. С оглед на това счита, че спрямо него следва да се приложат особените правила относно местната подсъдност, въведени с нормата на чл.115 ал.2 от ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне за разглеждане от Окръжен съд – П., спрямо който е упражнено правото на избор от ищеца като съда по седалището на същия - в съответствие с правилото на чл.115 ал.2 от ГПК.

Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ АД – **** – чрез адв. М. К., със съдебен адрес: **** с писмен отговор от 17.08.2023г. е взел становище за неоснователност на частната жалба.

Счита, че подсъдността по чл.115 ал.2 от ГПК касае искове за непозволено увреждане, предявени от увредено лице по чл.478 ал.2 от КЗ срещу застраховател, Г.Ф. или сдружение Н., какъвто настоящият случай не е. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 795 от 07.07.2023 г., постановено по т. д. № 179/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., е намерено за основателно направеното в срок възражение за местна неподсъдност на спора и е постановено прекратяване на производството по т.д.

№179/2023г. по описа на Окръжен съд – П. и изпращане на делото по подсъдност на С. градски съд.

Първоинстанционният съд се е позовал на няколко обстоятелства: че ищецът няма качеството на увредено лице по смисъла на чл.115 ал.2 от ГПК, за да се ползва от правото на избор на подсъдност, уредено в посочената разпоредба, както и че той няма качеството на потребител на застрахователна услуга, поради което спрямо него не са налице и предпоставките за прилагане на специална подсъдност по чл.113 от ГПК. Същевременно е приел и че не са налице данни ответникът да има клон или поделение в гр. П., което да е трайно установено на конкретен административен адрес, а и не се касае за правен спор, произтичащ от преки отношения с такова икономически обособено образувание на търговското дружество, поради което е неприложима и хипотезата на чл.108 ал.1 изр. 2-ро от ГПК. Затова е уважил направеното в срок от ответника възражение за местна неподсъдност и е приел, че делото следва да се разгледа от СГС като родово и местно компетентен, на който е постановил да се изпрати делото.

Видно от изложеното в исковата молба ищецът „П.А.Б.“ ЕООД се е позовал на сключен между него и ЗАД „А.Б.“ АД застрахователен договор с предмет „Отговорност на превозвача на товари по шосе, съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/ от 1956г.“, обективиран в посочена застрахователна полица от 08.04.2020г. Застрахователното покритие включва отговорността на превозвача на товари по шосе за липса и/или повреда на товари, превозвани с возила, собственост на застрахования или наети от него, съгласно Общи условия. Твърди се настъпване на застрахователно събитие – на 20.10.2020г. част от превозвания товар е откраднат от товарен автомобил, собственост на ищцовото дружество, паркиран на паркинг в Белгия, докато шофьорът си почивал през нощта. Ищецът твърди, че е бил осъден да заплати и на 16.11.2022г. е заплатил обезщетение на превъзложилия му превоза, който от своя страна е обезщетил дружеството – изпращач. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „А.Б.“ АД по повод настъпилото застрахователно събитие – кражба на превозван товар, за който „П.А.Б.“ ЕООД носи отговорност като превозвач.

Искът е предявен в Окръжен съд – П., в района на който се намира седалището на ищеца.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като същото е юридическо лице със седалище в гр. С. и ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на чл.113 от ГПК.

С допълнителната искова молба ищецът посочва, че е упражнил правото си на избор по отношение на местната подсъдност на основание чл.108 ал.1 изр. 2-ро от ГПК, тъй като 2 спорът е възникнал от преки отношения с клон / поделение в гр. П. на ответното дружество.

В подкрепа на този свой извод сочи, че полицата е издадена в гр. П.. На второ място – излага доводи за това, че спрямо него като увредено лице следва да се приложат особените правила относно местната подсъдност, въведени с нормата на чл.115 ал.2 от ГПК – т.е. би могъл да предяви иска в съда по местонастъпване на застрахователното събитие или в съда, в района на който се намира седалището на ищеца.

Видно от представената застрахователна полица № ************* тя е сключена със самия застраховател „А.Б.“ – застрахователно акционерно дружество, а не с негов клон или поделение. За сключването са използвани услугите на застрахователен посредник – „Г.Д.Б.П.“ ООД – гр. П., което обяснява мястото на издаване на полицата в гр. П.. Няма никакви доказателства ответното застрахователно дружество да има регистриран клон в гр.

П.. Такъв не се установява и при справка по партидата на дружеството в Търговския регистър. Ето защо не маже да се приеме, че спорът е възникнал от преки отношения с клон / поделение в гр. П. на ответното дружество, за да намери приложение правилото на чл.108 ал.1 от ГПК.

С изменението на ГПК, обнародвано в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., е създадена нова алинея 2 към разпоредбата на чл. 115 от ГПК, предвиждаща, че прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния адрес или седалище на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Същата е изменена / изм. обн. в ДВ бр. 65/2018 г./ и предвижда, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Г.Ф. и Н. се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Релевантно за определяне на местната подсъдност е не качеството на ищеца на потребител на застрахователна услуга по смисъла на пар.2 ал.2 от КЗ /изм. ДВ, бр.101/2018г./, а качеството му на увредено лице, предявило иск по КЗ срещу застраховател. От наличието на такова качество произтича правото на избор на местна подсъдност по чл.115 ГПК. Тълкуване на нормата на чл.115, ал.2 ГПК във връзка с приложимостта й по отношение на задължения на застрахователя, произтичащи от сключен договор, а не от непозволено увреждане е направено в редица актове, формиращи съдебна практика по въпроса. „Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане“. /Определение №87/21.02.2020г. по ч.т.д. № 2870/2019г. на ВКС, ТК/.

Приложението на нормата на чл.115 ал.2 от ГПК изисква установяване на фактически състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане. В случая е налице имуществена застраховка с предмет „Отговорност на превозвача на товари по шосе, съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/ от 1956г.“ и спорът произтича от неизпълнение на задължения по този договор. Макар че застрахователното събитие може да е реализирано като непозволено увреждане, исковата 3 претенция има за предмет установяване отговорността на превозвача и дали тя е покрита от сключената между страните застрахователна полица. Ето защо особените правила относно местната подсъдност, въведени с нормата на чл.115 ал.2 от ГПК, са неприложими в конкретния казус.

Не се поддържат твърдения за наличие на предпоставки за приложение на нормата на чл.113 от ГПК, а и ищецът като търговско дружество не отговаря на характеристиката на „потребител“ според легалната дефиниция, дадена в пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.

Гореизложеното води до извод за основателност на направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - П..

В случая следва да намери приложение нормата на чл.108 ал.1 от ГПК. С. градски съд се явява местно компетентен да разгледа спора като съд по седалището на ответника.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 6692/23.08.2023 г. от „П.А.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез процесуалния му представител адв. Н. Ш., със съдебен адрес: **** против определение № 795 от 07.07.2023 г., постановено по т. д. № 179/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., с която е уважено направено възражение за местна неподсъдност на спора, производството по т.д. №179/2023г. по описа на Окръжен съд – П. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на С. градски съд, като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4