Определение № 535 от 12.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 11.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500347 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Ж. П. против определение № 492/23.06.2023г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 725/2020г., с което е оставена без уважение молбата й да бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неоснователност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че от данните, съдържащи се в попълнената от молителката декларация относно обстоятелствата визирани в чл.83, ал.2 ГПК и приложените към нея доказателства по категоричен начин се установява, че П. не разполага с финансова възможност да заплати дължимата държавна такса в размер на 8000 лева за разглеждане на исковата й претенция и разноски по делото.

Счита, че съдът следва да извърши преценка относно наличието на предпоставките за освобождаване на молителя от задължението за заплащане на държавна такса и разноски въз основа на декларация и доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащане на държавна такса, след което да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Твърди, че съставът на ОС – Добрич не е извършил задълбочен анализ на представените като доказателства документи, което е мотивирало направата на грешен извод досежно имущественото състояние на страната и възможността й да заплати държавна такса за разглеждане на 1 исковата молба. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. № 725/2020г. по описа на ОС – Добрич са предявени от К. Ж. П., Ж.С.Т. и Д.С.Т. против Р.К.П. искове за заплащане на сумите от по 200 000 лева на всеки от ищците /или общо 600 000 лева/, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в преживени тъга, безпокойство, чувства на празнота и безнадеждност от настъпилата на 02.10.2016 г. смърт на техния възходящ – Ж. Т.П. /баща на първата ищца и дядо на втория и третия ищци/, вследствие на настъпило на 07.09.2016 г. ПТП, на основание чл.45 ЗЗД.

По повод дадени от съда указания за внасяне на следващата се държавна такса ищците са поискали да бъдат освободени от такси и разноски, на основание чл.83, ал.2 ГПК. За целта са представили декларации за семейно положение и имотно състояние. Искането им е било оставено без уважение, като към настоящия момент предмет на инстанционен контрол е определението на първоинстанционния съд в частта относно освобождаването на жалбоподателката К. П..

Дължимата обща държавна такса от нея, изчислена въз основа на цената на иска й /размерът на търсената сума, съгласно изричната разпоредба на чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ е в размер на 8 000 лв. Отчитайки предмета на спора по делото е безспорно, че освен тази сума по всяка вероятност жалбоподателката ще следва да направи и разноски по доказателствата /провеждане на съответни съдебни експертизи вр. установяване причините за настъпилото ПТП и евентуално вр. претендираните неимуществени вреди/.

С представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК К. П. е посочила получаван месечен доход в размер на 1300 лева, както и притеЖ.ие на жилище в гр.Добрич. Не е заявено семейното положение, брой на членовете на домакинството й и евентуалните доходи/имущество на семейството.

Приложеното към така подадената декларация удостоверение от дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, съобразно което жалбоподателката не фигурира в базата данни на същата дирекция не спомага за изясняването на посочените в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства.

С цел изясняване на действителното имуществено състояние на молителката, настоящата инстанция, съобразно правомощията си предвидени в чл.278, ал.2, изр. второ ГПК е изискала събирането на допълнителна информация относно релевантни за произнасяне по молбата за освобождаване обстоятелства – данни за регистрирани трудови договори, вписвания в СВ, наличности по банкови сметки, семейно положение.

2

От съвкупния анализ на материалите по делото, декларираното от жалбоподателката и постъпилите справки се установява, че същата е на 64 години, разведена, без данни за увреждания, заболявания и задължения за предоставяне на издръжка на трети лица. Притежава недвижим имот с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект - жилище в сграда, с площ по док. – 59.240 кв. м., с адрес: гр. ***, който не обитава. По нейно признание и деклариран постоянен адрес живее в гр.София повече от 10 години, без да са налични данни, че заплаща наем.

Видно от изготвената от Българска народна банка справка и получени писма от „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД П. е титуляр на три разплащателни сметки и един депозит с наличности към м.09.2023г. в общ размер на сумата от 1 606.29 лева.

От справката относно трудовите договори на молителката става ясно, че същата към настоящия момент не работи по регистриран трудов договор.

Освобождаването на страната от задължението за заплащане на дължимите от нея такси и разноски е обусловено не само от размера на конкретното задължение, а доколко същата разполага с достатъчно средства, за да се натовари с тяхното заплащане. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, за които въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства може да приеме, че нямат имущество и не реализират, респ. не са в състояние да реализират доходи над необходимите средства за издръжката им и което би ги поставило в затруднено положение при упражняване съдебната защита на правата им. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на онези физически лица, които действително не са в състояние да заплатят дължимите от тях държавни такси и разноски по делото. Когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски /Определение № 16 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о./.

В случая е безспорно, че с оглед декларирания месечен доход и установените наличности по банковите й сметки, жалбоподателката не разполага с необходимата сума за заплащането на следващата се държавна такса от 8 000 лева. Независимо от това обаче, с оглед на обстоятелството, че притежава недвижимо имущество, от което може да реализира доход чрез отдаването му под наем, респ. същото да послужи като обезпечение, липсата на задължения за издръжка към други лица, съответно данни за влошено здравословно състояние, изискващо направата на допълнителни разходи над обичайните, съдът намира, че същата би могла да заплати част от нея, а именно до размер на сумата от 4 000 лева, както и бъдещите разноски в процеса.

3

Ето защо искането за освобождаване на К. П. от заплащането на такси и разноски е основателно само до този размер.

С оглед на така направените изводи обжалваното определение следва да бъде частично отменено като жалбоподателката бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса до размер на сумата от 4 000 лева. В останалата му част същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 492/23.06.2023г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 725/2020г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на К.

Ж. П. за освобождаване от такси и разноски ДО РАЗМЕР на сумата от 4 000 лева, представляваща част от дължимата държавна такса за предявения от нея иск И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА К. Ж. П., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса до размер на сумата от 4 000 лева, представляваща ½ от дължимата от нея държавна такса в производството по гр. д. № 725/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

ОСТАВЯ в сила определение № 492/23.06.2023г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 725/2020г. в частта, в която е оставено без уважение искането на К. Ж. П. за освобождаване от такси и разноски за горницата над сумата от 4 000 лева.

Определението може да се обжалва само в частта, в която обжалваният съдебен акт е потвърден, при условията на чл. 280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4