Решение № 115 от 02.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кърджали, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200281 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-00011-СЗ/ 19.02.2024г. издадено от заместник кмета на Община Кърджали, с което е наложено наказание по чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали глоба в размер на 50лв. на Й. А. Х. от *** с ЕГН ********** за извършено нарушение в гр.Кърджали на 15.11.2023г. на чл.25 ал.2 т.1 от НОТДБДТОК.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя Х., които обжалва наказателното постановление като го счита за незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалните норми. Сочи, че обстоятелствената част на АУАН и НП е абсолютно неясна, неточна и многозначителна, водеща до объркване от негова страна какво нарушение му е вменено и срещу какво да се защитава. Счита, че не може да разбере дали автомобилът му бил паркиран на място, където превозното средство създава опасност или където бил пречка за движението или бил паркиран на място, където закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Сочи, че правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията съм пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мери, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, са предмет на уредба от Закона за движението по пътищата- чл. 1 ал. 1 от ЗДвП. Този закон делегира на 1 общинския съвет компетентност на детайлизиране на конкретни правила за поведение визирани в чл.80а, чл.99 и чл.132 от ЗДвП, но те не предвиждат компетентност за общинския съвет или други общински служители налагане на наказания за маловажни случаи на нарушения, установени в момента на извършването им или в отсъствие на нарушителя, нито регламентират процедура по налагане на глоба с фиш, неговите реквизити, последици от оспорването на нарушението или размера на наказанието от санкционираното лице. Настоява още, че липсвало и точно описание на местонарушението, тъй като било записано, че нарушението е извършено в гр. Кърджали, на ул.

„Кубрат“, без да е посочено кой номер, в близост до коя сграда или друг идентификатор. Липсвал ориентир, по който може да се определи точното място на нарушението. Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, която урежда съдържанието на акт за установяване на административно нарушение. Твърди още, че било нарушено правото му на защита. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление, ведно с всички законови последици от него и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител, с които моли съда да отмени наказателното постановление като излага подробни съображения за това.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като я счита за неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че то е издадено от компетентен орган, при спазване на всички процесуални правила, няма допуснати съществени нарушение и правилно е приложен материалния закон. Представя и писмени бележки, в които претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 15.11.2023г. свидетелят M.M.A. автоконтрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие „Паркинг, гаражи и зони за паркиране“- Кърджали, бил на работа. По този повод около 11.35ч. по време на изпълнение на служебните си задължения видял лек автомобил сив на цвят марка „***“ с рег.№ ****, който бил паркиран неправилно на ул. „Кубрат“ в гр.Кърджали, тъй като имало поставен знак „Престоя и паркирането“ забранено“. По това време МПС- то нямало водач, поради което свидетелят М. съставил в отсъствието на водача Уведомление за съставяне на глоба с фиш за неправилно паркиране, което закрепил към чистачките на автомобила. След това направил и снимков материал със служебния телефон, за което съставил 2 протокол за изготвяне на снимковия материал и попълнил формуляр за глоба с фиш по повод констатираното от него на 15.11.2023г., срещу който възразил нарушителят Й. Х.. Поради това свидетелят К. К., след като се запознал с цялата преписка, изпратил покана с изх.№ 94-00-178/10.01.2024г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 22.01.2024г. в 15.00ч. до жалбоподателя Х., която била връчена лично на 15.01.2024г.

Въпреки това той не се явил на посочената дата и час, поради което свидетелят К. К. в присъствието на колегите си В. А. и С. А. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Й. Х. в негово отсъствие. Поради това съставеният акт за установяване на административно нарушение бил изпратен с по пощата с обратна разписка и получен лично на 26.01.2024г. На тази база на 19.02.2024г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите К. К., В. А. С. А. и М. М., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- АУАН № 00011-СЗ от 22.01.2024г., Уведомление от 15.11.2023г., Глоба с фиш серия А № 001846 и Възражение вх.№ 189 от 16.11.2023г., Протокол за изготвен снимков материал и 3 броя снимки, Покана за съставяне на АУАН изх.№ 9400-178/ 10.01.2024г. и разписка за връчването й. Всички тези доказателства са еднопосочни, а и не бяха представени други оборващи ги.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 15.03.2024г. до административно- наказващия орган, т.е. спазен е законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 06.03.2024г. съгласно известие за доставяне. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно връчени според задължителните реквизити на ЗАНН. Посоченият за нарушен текст на чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали, който забранява престой и паркиране върху тротоарите и зелени площи. А санкционна норма на чл.58 т.4 от цитираната Наредба казва, че при нарушения на забраните по чл.25 ал.2 от Наредбата, се налага глоба в размер от 50 до 200лв. Безспорно се доказа от събраните по делото доказателства, че лек автомобил марка „***“ с рег. № **** на датата 15.11.2023г. е паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата уредени с чл.25 ал.2 от НОТДБДТОК. При тези обективирани данни и липсата на установяване, че на посоченото място- ул. „Кубрат“ в гр.Кърджали, към датата на деянието не е нарушил посочената разпоредба, за което обстоятелство тежестта да го докаже лежи върху жалбоподателя, то издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно, тъй като е извършено описаното административно нарушение. При определяне на наказанието са взети всички относими към деянието и дееца обстоятелства, 3 поради което е наложено наказание в абсолютния минимум.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Видно от текста на цитираната наредба, чл. 25, ал.1, т.1 се забранява паркирането и престоя на ППС на места, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Видно от текста на посочената за нарушена в АУАН и НП норма, изпълнителното деяние би могло да се осъществи чрез „паркиране” или чрез „престояване”. В случая в АУАН и НП е посочено че изпълнителното деяние осъществено от наказаното лице е „паркиране с лек автомобил”. Дали жалбоподателя е осъществил описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление изпълнително деяние на вмененото му нарушение, респективно намирал ли се е посочения в санкционният акт лек автомобил в състояние на

„паркиране”.

Съгласно чл. 93, ал.2 от ЗДВП е налице „паркиране” на превозното средство. В конкретния случай, при установяване на нарушението водача на автомобила не се е намирал във или в непосредствена близост до същия, а не е спорно, като такива доводи не се и навеждат, поради което жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние.

Настоящата инстанция не приема доводите на жалбоподателя, поради следните съображения: Наказващият орган разполага с материална и териториална компетентност, тъй като съгласно чл.167 ал.2 т.1 от ЗДвП службите за контрол, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. В конкретният случай в съответствие с тази норма, предвид, че деянието е извършено в гр.Кърджали, засяга 4 правилата за паркиране, нарушението е установено от служител на Общината, за което е съставен фиш, срещу който е подадено възражение, и е издаден АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление. Правната квалификация на нарушението е коректна, а наложената глоба в минимално установения размер. Посочените за нарушени норми и санкционната такава от НОТДБДТОК са част от действащата подзаконова нормативна уредба и не са отменени. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, а и актът за установяване на административно нарушение е предявен на нарушителя, който е бил поканен за съставянето му, но не се е явил на посочения ден и час. Твърдението, че липсва точно описание на местонарушението, не се подкрепя от приетите писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя К. К., който в съдебно заседание подробно обясни как се установява точния адрес на нарушението. Мястото на нарушението се установява от мобилното устройство, което се използва от служителите – инспектори и контрольори, същото чрез G P S връзка снема точния адрес, където се намира съставителят на фиша. Причините, поради които мобилното устройство не може да извлече точните данни, като конкретен № на улица, са следните: техническа, високи блокове, много бетон, много желязобетон. От приетите по делото 3 (три) броя снимки (стр.27-29 по делото) се установява точното местоположение на паркирания в нарушение на Наредбата лек автомобил. Възражението, че в съставения Фиш № 001846 от 15.11.2023г. е записано, че за нарушението е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева, а с НП-00011-СЗ/19.02.2024г. е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, настоящата инстанция, намира, че това не е съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционирания, тъй като нарушената разпоредба - чл. 25, ал.2, т. 1 от НОТДБДТОК, е посочена, както във фиша, така и в АУАН и НП. Освен това следва да се отбележи, че съставянето на фиша и последвалият го акт за установяване на административно нарушение, са две различни производства, които макар да касаят едно и също нарушение, са с различен процесуален ред.