Решение № 675 от 06.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500241 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 119 от 14.11.2022г., постановено по т. д. № 239/2021г. Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 КЗ, ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на М. С. Д. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие смъртта на нейния син Б. Е. С. настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021г. около 18.00 часа, на един км от гр. Елин Пелин, в посока с. Петково, по вина на И. Г. И. - водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020г. до 24.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2021г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск по чл. 409 КЗ в частта му за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 12.08.2021г. до 02.09.2021г. С решението Софийски окръжен съд е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на Й. Е. С. непълнолетна, действаща лично и чрез съгласието на майка си и неин законен представител М. С. Д. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на нейния брат Б. Е. С., настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021г. около 18.00 часа, на един км от гр. Елин Пелин, в посока с. Петково, по вина на И. Г. И. - водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020г. до 24.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2021г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск по чл. 409 КЗ в частта му за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 12.08.2021г. до 02.09.2021г. С решението 1

Софийски окръжен съд е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 11 000 лева, представляваща дължима за производството държавна такса и направените разноски от бюджета на съда. С решението Софийски окръжен съд е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“, с ЕИК 121130788 да заплати на адв. Г. Й. Й. от САК сумата от 18 900.00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Срещу решението в осъдителната част, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на ищцата М. Д. сумата над 120 000 лв. до присъдените 180 000 лв. и изцяло за присъдената сума от 80 000 лв. в полза на ищцата Й. С., и за двете като обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението от 80 000лв. и върху разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв., е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Прави се оплакване, че направените възражения за съпричиняване са били доказани, но неправилно са били отхвърлени изцяло. Излага се становище, че първостепенният съд е отхвърлил иска поради недоказаност на твърдения, за които страната не е сочила доказателства и съдът не й е указал, че съгласно разпределението на доказателствената тежест не сочи доказателства за факти, които тя би следвало да установи. В жалбата се твърди, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер по отношение на ищцата М. Д., несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и неотговарящ на трайно установената съдебна практика за обезщетяване на подобен род вреди. Излага се становище, че в полза на ищцата Й. С. неоснователно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в конкретния случай не се установявало между починалия и сестра му да е била изградена изключително близка и емоционална връзка така, както се приема в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Релевира се възражение, че първоинстанционният съд не е отчел и установеното в разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ. Поддържа се довод, че в настоящия случай по отношение на ищцата Й. С. не се касае за лимит на отговорност по застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг родственица на загинал в ПТП и сумата за обезщетение не може да надхвърля 5 000 лв. Излага се становище, че в мотивите на първоинстанционното решение съдът се е позовал на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2021г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, която не е относима към конкретния правен спор. Твърди се, че тази директива не се прилага за обезщетения при ПТП, макар те също да са вид престъпления. Поддържа се становище, че изискванията на директивата нямат за цел да обслужват гражданските отношения по повод на деликт, дори когато се покрива от състав на престъпление. Във въззивната жалба се релевират оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и в тази връзка се правят доказателствени искания по реда на чл. 266, ал.3 ГПК. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части за главница, както и в частта за присъдената законна лихва и разноски. Предявява се претенция за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ищците не са подали отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемите- ищци, представлявани от пълномощника си, молят съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените при условията 2 на активно субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Б. Е. С., настъпила на 06.07.2021г. при пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, Софийски окръжен съд е уважил изцяло предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е приел за неоснователно възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от ищцата – М. С. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 120 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2021г. до окончателното заплащане.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху активната материално-правно легитимация на ищцата Й. С. да претендира обезщетение за неимуществени вреди, по отношение приложението на чл. 52 ЗЗД, както и по отношение на възражението за съпричиняване от страна на починалия за настъпването на вредоносния резултат.

По възражението в жалбата, свързано с активната материално-правно легитимация на ищцата Й. С. да претендира обезщетение за неимуществени вреди, както и по отношение приложението на чл. 52 ЗЗД въззивният съд, в настоящия си състав, приема следното:

Съгласно тълкувателно решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.

„материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия 3 морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия“.

С оглед тези задължителни разяснения, съдът приема следното: В процесния случай претърпените от ищците – М. С. Д. /на 41 г. към момента на смъртта/ и Й. Е. С. /на 15 г. към момента на смъртта/, съответно майка и сестра на починалия Б. Е. С. /на 23 г./ се установяват от показанията на свидетелката М. С.. От показанията на същата се установи, че в последните 4 години тя и Б. С. са живеели заедно и са поддържали изключително добри отношения с неговото семейство. От показанията на свидетелката се установи, че Б. не е бил семеен и след като баща му напуснал семейството, когато Й. била много малка - на 3 г., той станал за нея едновременно и брат, и баща. Й. се превърнала в най-важния човек в живота на брат си, той се грижел за нея, като я закрилял и й помагал. Двамата обсъждали заедно проблеми и неща, които тревожели Й.. След като научили новината за смъртта на Б. майката и сестрата изпаднали в много тежко психическо състояние – майката била в шок, останала безмълвна, а сестра му била „неадекватна“. На погребението двете били като „вцепенени“, стояли до ковчега с празни погледи, в пълен шок. На погребението имало много хора, от цяла България, тъй като Б. бил ценен от всички, които го познават, бил изключителен човек.

Разпечатката съдържа 26 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38df14bf-0574-4394-a685-ae13351344df