Решение № 881 от 14.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100902748 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2748 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Образувано е по искова молба на Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****, предявена срещу НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, за установяване несъществуването на прието от синдика вземане в размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, като възражението на длъжника срещу приемане на вземането за удовлетворяване от масата на несъстоятелността 1 било оставено без уважение от съда.

С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ, като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3, каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването на процесуалната норма е наложило синдикът на Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК **** – И.А., да бъде конституирана като страна в настоящото производство, като след замяната ѝ с А.К., същият депозира становище за неоснователност на предявения иск.

Ищецът, Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****, твърди, че предявеното от кредитора вземане в размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, не било дължимо, тъй като уговореният в договора краен срок – 31.01.2019 г. бил продължен до 31.03.2020 г., но въпреки това през м. 02.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че срокът на договора бил изтекъл и предоставил 2-седмичен срок за представяне на краен отчет по проекта, който срок бил напълно произволен. Читалището представило краен отчет на 01.06.2020 г., в съответствие с продължения срок за изпълнение на договора, но ответникът не го приел, което препятствало признаването на извършените по проекта разходи, но нямало основание авансово получената сума да подлежи на връщане, след като проектът бил изпълняван.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва факта на сключване на договор № 2017-3-BG01-КА135-046918 и извършеното по същия на 29.01.2018 г. авансово плащане на сумата 169776 евро. Срокът на договора бил 31.01.2019 г. и ищецът следвало в рамките на 60 дни от крайната му дата да подаде краен отчет за изпълнението на проекта. Не оспорва и факта на постъпило от ищеца искане за продължаване срока на договора над максималния, но твърди, че процедурата за това продължаване не била завършена, тъй като не било валидно сключено между страните допълнително споразумение в този смисъл. Въпреки това на читалището бил предоставен срок за представяне на краен отчет до 02.03.2020 г. – много след изтичане на срока по договора. На ищеца бил предоставен и допълнителен 30-дневен срок, считано от 27.04.2020 г. за представяне на краен отчет. Представеният на 01.06.2020 г. краен отчет не следвало да бъде разглеждан, а от друга страна отчетът не бил подаден и в системата Mobility Tool+, което също съставлявало неизпълнение на договора, който бил прекратен. Затова и авансово преведената сума следвало да бъде възстановена. Евентуалната дължимост ответникът основава на възникнала отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа иска и твърди, че след като в системата било отразено продължаването на срока на договора, то е бил налице анекс за това.

В допълнителния отговор, ответникът поддържа фактическите твърдения и доводите, изложени в отговора, без да излага допълнителни такива.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е от Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****, отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието за удовлетворяване от масата на несъстоятелността вземане в размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, поради неговото разваляне от НА „Ц. ЗА Р. НА 2

Ч.Р.“.

По предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане принципно ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като ответникът като носител на отричаното материално право на вземане трябва да докаже възникването му в своята правна сфера.

В случая получаването на авансовото плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135046918 в размер на 169776 евро (с левова равностойност 332052,99 лева) е безспорен факт, а вземането на претендиращия кредитор - НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ се основава на отпаднало основание за задържане на получената престация от страна на Народно читалище „В. ****“, в резултат на разваляне на договора поради непредставен краен отчет от страна на бенефициента и неотразяването му в системата Mobility Tool+, поради което ищецът следва да докаже, че е представил краен отчет в уговорения, включително продължен срок, което означава да докаже продължаването на срока на договора, който факт е и основният спорен в производството. Фактът, че краен отчет от Народно читалище „В. - ****“ (н) е представен на 01.06.2020 г. също не е спорен в производството.

Видно от съдържанието на сключения между страните договор № 2017-3-BG01-КА135046918, ищецът в качеството на бенефициент се задължил да изпълни проект по програма „Еразъм+“ за срок от 12 месеца, между 01.02.2018 г. и 31.01.2019 г. (чл. I.2.2 от договора), за което имал право на безвъзмездни средства в максимален размер от 212220 евро - чл. I.3.1 от договора. В рамките на 60 календарни дни от крайната дата, посочена в чл. I.2.2 от договора, бенефициентът следвало да изготви и внесе краен отчет за изпълнението на проекта, който се считал и искане за балансово плащане на безвъзмездните средства – размерът му се определял чрез приспадане от общата сума на вече осъществените авансови и междинни плащания от окончателния размер на безвъзмездните средства.

В чл. I.9.1 от договора бенефициентът се задължил да използва уеб базираната система Mobility Tool+ за докладване на всяка информация, свързана с дейностите, предприети в изпълнение на проекта, както и за изготвяне и внасяне на отчета за напредъка, междинния отчет и крайния отчет.

В чл. I.13 от договора страните се съгласили, че промени на договора без сключване на допълнително споразумение били възможни само за промяна продължителността и потоците на мобилностите, но до не повече от 10 % от общия брой участници в проекта. По аргумент за обратното от така постигнатото общо съгласие, следва да се приеме, че продължаването на срока за изпълнение на проекта, предвиден в договора, изисква сключване на нарочно допълнително споразумение между страните.

С писмо, вх. № КА135-04#3/18.05.2018 г. Народно читалище „В. - ****“ (н) поискало продължаване (срока на действие) на договора, поради забава на административна процедура за получаване на дългосрочни визи на участници от Грузия. В отговор на искането от финансиращата институция е изразено съгласие за продължаване действието на договора до 31.03.2020 г., но в отговора, с изх. № КА135-04#4/19.07.2018 г. изрично е посочено, че ще бъде изготвено допълнително споразумение, отразяващо одобрената промяна.

Финансиращият орган с електронно писмо изпратил допълнително споразумение за продължаване срока на договора с указания, че същото следва да бъде разпечанато и подписано от представляващия бенефициента и предоставено на НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ до 01.08.2018 г., като едва след подписването му от изпълнителния директор на агенцията, споразумението щяло да породи действие. В писмо, вх. № КА135-04/9 от 22.01.2020 г.

3 ищецът твърди изпратеното му допълнително споразумение да е било подписано и предадено на служител на ответника, но не ангажира доказателства в тази насока. В исковата молба твърденията са, че даденото съгласие от ответника с предложеното от читалището продължаване на срока покрива характеристиката на сключено допълнително споразумение, поради което и съдът приема, че формално такъв двустранно подписан документ не е налице. Затова и с писмо, изх. № КА135-04/10 от 14.02.2020 г. НА „Ц. ЗА Р.

НА Ч.Р.“ изискала представянето на краен отчет от бенефициента в срок до 02.03.2020 г..

С последващо писмо от 28.04.2020 г. НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ поканило бенефициента да представи краен отчет в срок от 30 дни, считано от 27.04.2020 г., което писмо е получено от ищеца на 04.05.2020 г.. С ново писмо от 15.07.2020 г. ответникът уведомил Народно читалище „В. - ****“ (н), че представеният краен отчет от 01.06.2020 г. няма да бъде разглеждан поради неспазване на крайния срок за представянето му. С писмото бенефициентът е уведомен и за намерението (по терминологията на договора и общите условия) договорът да бъде прекратен и да се изиска възстановяване на извършеното авансово плащане в размер на 169776 евро. Възстановяване на сумата в срок до 31.03.2021 г. е поискано с ново писмо от 24.03.2021 г., като писмото е изпратено на електронни адреси [email protected] и [email protected] на 02.04.2021 г., като последният адрес е посочен като контакт с бенефициента в сключения договор.

Разпоредбата на чл. II.23 от приложение I – общи условия към договора предвижда, че при неспазване на задълженията за отчитане, комисията, но съгласно специфичните дерогации, предвидени в чл. I.19 от договора - НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, може да прекрати договора, ако бенефициентът не представи искане за междинно плащане или за плащане на баланса (т. е. краен отчет), придружено от документите по чл. I.4.3 и чл. I.4.4 от договора в срок от 60 календарни дни след края на съответния отчетен период (б. „а“) и не представи такова искане в срок от допълнителни 60 календарни дни след писмено напомняне от финансовия орган (б. „б“).

Предвиденото в чл. II.17.2 от общите условия, приложими към договора, прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на бенефициента на дейността или на друго съществено задължение, по същността си представлява разваляне на договора. Независимо от качеството на ответника да е административен орган, възникналото между страните правоотношение се подчинява на общите правила за реализиране на договорна отговорност при виновно неизпълнение на поети задължения, приложими за равнопоставени частноправни отношения.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.

290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят 4 други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.