Решение № 111 от 08.12.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. ******, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200367 по описа за 2024 година Делото се разглежда повторно от ПРС, след като с Решение №9907/03.10.2024 г. постановено по КНАХД № 1215/2024 г. по описа на ВнАдмС, е отменено Решение № 19/08.04.2024 г., постановено по ванд № 466/2023 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от „БД АГРИ“ЕООД, ЕИК 103960661 със седалище и адрес на управление гр.*****, бул.***** представлявано от И.Н.С.-управител, против Наказателно постановление № КГ-2511/14.11.2023 г. на Председателя на ДАМТН, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/, във вр. с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/НИКТГУРНТК/.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и налагащо наказание явяващо се несправедливо, за което се сочат подробни подкрепящи посоченото аргументи, възоснова на което се иска и същото да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа изцяло наведените с жалбата основания и доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-***** не изпращат представители в съдебно заседание, като в нарочна молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа 1 страна:

На 15.03.2023г. св. Г. П. и Ж.М.- служители на ДАМТН, извършили проверка на бензиностанция „Нафтопункт *****“, управлявана от „БД АГРИ“ ЕООД, находяща се в с.*****, Стопански двор, общ.******, на която присъствал и представител на дружеството - Р.Д.. След преглед на изисканите документи се пристъпило и към вземане на проби - шест такива, разпределени, като контролни и арбитражни. Същите били запечатани, етикетирани и пломбирани, като една от пробите останали във фирмата, а останалите изпратени в гр.****, което било отразено в съставения във връзка с проверката КП № В0034/15.03.2023г. След изпитване на контролната проба в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. ****, със сертификат за акредитация БСА per. № 35 ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.10.2024г, бил издаден Протокол от изпитване № С-0085/17.03.2023г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД "ККТГ" била извършена експертиза и съставен Констативен протокол № КП0146/17.03.20123г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, видно от който изследваното течното гориво за извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получените резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности, тъй като не съответствало на изискванията за качество по показателя "Гранична температура на филтруемост“. Полученият резултат от изпитването бил минус 12 ˚ С, при норма максимум минус 15 ˚ С, т.е отклонението било със 3 ˚ С над максимално допустимата стойност, доколкото и според БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над минус 13,7 ˚ С, продуктът не съответства на изискванията за качество.

Протоколите от изпитване и КП били връчени на представителя на „ БД АГРИ“ЕООД. На 02.06.2023г. След отправена покана, св. Г. П. съставила против дружеството АУАН, за това че на 15.03.2023г. на бензиностанция „Нафтопункт *****“, управлявана от „БД АГРИ“ ЕООД, находяща се в с.*****, Стопански двор, общ.******, обл.*****, в качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало течно гориво за извънпътна техника и трактори, за което на 17.12.2018г. с КП0146/ 17.03.2023г. е било установено несъответствие с изискванията на чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК.

При предявяване на акта възражения не били направени, като такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП№ КГ-2511/14.11.2023г. с което АНО изцяло възприел констатациите, описани в акта и правната квалификация на нарушението – по чл.8 ал.2 от ЗАЧВ във връзка с чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК, за което и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на БД АГРИ“ ЕООД ЕИК 103960661, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. и на дружеството било възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 310,00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.П. са 2 напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни органи. При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП, като същите съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, датата на осъществяването му и всички обстоятелства на установяването му, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за чистотата на атмосферния въздух - в портивовес на посоченото от страна на жалбоподателя. В този смисъл и съдът не съзира неясноти и противоречия които да са се отразили върху правото на защита на санкционираното дружество и възможността да се разбере за какво се ангажира отговорността му.

Всъщност в случая няма спор относно така установеното при извършената от страна на контролните органи проверка и в частност показателят на констатираното несъответствие на изследваната в последствие проба от течното гориво за извънпътна техника и трактори. Възразява се на първо място по отношение– адресата на описаното нарушение, доколкото се сочи, че същият няма качеството на краен разпространител, което възражение съдът не релевира по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух, "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5, а това са резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства.

Според § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствените моторни превозни средства.

В този смисъл и съобразно установеното по делото, дружествотожалбоподател има качеството на краен разпространител и попада в хипотезата на такъв по смисъла на цитираните разпоредби предвид извършваната от него дейност, независимо от изложените твърдения в подкрепа на противоното.

3

С разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност за лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. С чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата по ал. 1, каквато Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол е приета, с ПМС № 156/2003 г.

Съгласно § 1 т.5 „а” от ДР на НИКТГУРНТК „Горива за извънпътна техника и трактори“ са течни горива , получени от нефт, предназначени за двигатели с компресионно запалване за извънпътна техника и трактори, включени в тарифен номер 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл.6 т.6 от същата наредба е посочено, че тези горива, които са със съдържание на сяра до 10 mg/kg, следва да отговарят на техническите спецификации на производителите.

От приложената по преписката фирмена техническа спецификация е видно, че техническото изискване към горивото по показател „ гранична температура на филтруемост през студен филтър, CFPP за зима е минус 15.

В случая, от писмените и гласни доказателства по делото безспорно се установява, че горивото, което е било изследвано, не е съответствало на този показател, тъй като е било установено отклонение от 3 ˚ С - над максимално допустимата стойност.

Този факт е достатъчен за да се направи извод относно деятелност на жалбоподателя субсумираща се под правната норма на нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във вр. с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол./НИКТГУРНТК/, но в случая настоящият състав намира, че процесната деятелност представлява "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла, вложен от законодателя в текста на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят е създадал общи правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.

Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид дефиницията на "маловажен случай" регламентирана в § 1, ал.

1, т. 4 от ДР на ЗАНН, видно от която такъв „е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на 4 неизпълнение на задължение от съответния вид“.