Определение № 748 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500475 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК – 130460283, чрез адв. З. Ц., съдебен адрес - гр. ****, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № в Заповед № 660/25.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1205/2024г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК – 130460283, чрез адв. З. Ц., съдебен адрес - гр. ****, против С. Т. Т., ЕГН – **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на неустойка за номер ****, за което е издадена фактура № 7333112012/15.03.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 315,07 лв., както и за разноските над уважените размери. Моли да бъде отменено в тази обжалвана част като незаконосъобразно.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли частично заявлението по чл.410 от ГПК, Районният съд излага основни съображения, че претендираните суми за неустойки 1 противоречат на добрите нрави, тъй като са уговорени извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 11 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. С оглед начина, по който са уговорени тези процесни неустойки, размерът им и условията, при които те се дължат, налице е обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 от ЗЗП.

С частната жалба на „Йеттел България“ ЕАД са направени възражения, че в съответствие с уговореното между страните, размерът на неустойката за номер **** е в размер на 315,07 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера, без вкл. ДДС, /по 29,16 лв. всяка/, а именно 87,48 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 44,57 лв. и с добавена разликата в размер на 183,02 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат MOTOROLA Moto E6i 32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 11.08.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Кредиторът е претендирал заплащането на една неустойка, която включва в себе си три компонента: сборът от три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС; част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Така определени, и трите компонента на неустойката кореспондират на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Както дружеството - кредитор, така и С. Т. Т. са манифестирали двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда. Договореният от страните начин на формиране и размер на неустойката не противоречи на добрите нрави, изцяло съвместим е с общоприетите житейски норми за добросъвестност. Процесната клауза за неустойка е в пълно съответствие с принципа за справедливост, който в 2 гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Дружеството поддържа, че уговорената неустойка преследва и има за цел удовлетворяването на значим и допустим от закона интерес, обосноваващ размяната на престации, също така обезпечава изпълнението на поетото задължение и определя размера на вредите, конто, без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Поддържа се, че не е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неустоечната клауза, в частта й предвиждаща при прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между цената на мобилното устройство (без отстъпка) съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен Договора, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че устройството е било предоставено на лизинг. Стандартната цена на предоставените устройства, преференциалната им цена, както и размера на отстъпката са изначално определени в договора, като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора размерът на неустойката е определяем, поради което неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Не е налице кумулативност на предпоставките по чл.143 от ЗЗП. Мобилното устройство е предложено на преференциална цена на потребителя, в конкретния случай С.

Т. Т., поради изразеното от нея желание да използва мобилните услуги на „Йеттел България“ ЕАД чрез сключването на договор за мобилни услуги.

Размерът на процесната неустойка не е по-голям от размера на вредите (пропуснатите ползи от сигурното заплащане на месечна абонаментна такса), които обезпечава. Така уговорената неустойка има компенсаторен характер, не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора очакваната към момента на сключване на договора печалба.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. Съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК /редакция изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г. - съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 2/. искането е в противоречие със закона или с добрите 3 нрави. В конкретния случай, дружеството, от една страна, претендира неустойка в размер на 3 стандартни месечни вноски при прекратяването на договора, при положение, че след това за този същия процесен период няма да предоставя договорените услуги. Получава се така, че ще получи същата сума, която би била равна на цената, която доставчикът на услугите би получил и без да е прекратено правоотношението с потребителя. Съгл. чл.143 ал.1 от ЗЗП /ДВ, бр.100/2019г./– Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл.143 алинея 2 т. 5 - Неравноправна е клаузата, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Процесните уговорки за начисление 3 стандартни месечни вноски при прекратяването на договора попадат в този обхват, защото размерът е необосновано висок. Относно неустойката за дадена отстъпка, то същата не може да се търси отново, доколкото същата тази отстъпка вече е била предоставена към момента на закупуване на устройството на лизинг. В случай, че се допусне, би се достигнало до неправомерно заобикаляне на началната договорена цена.

Дължимостта е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Уговорената неустойка е противна на добрите нрави, защото излиза извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/предоставяне на услугата. С частната жалба дружеството се позовава на практика от постановени съдебни актове от 2020г., но същата вече е изоставена и не е актуална.

Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане,

4 инкорпорирано в

Заповед

№

660/25.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1205/2024г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК – 130460283, чрез адв. З. Ц., съдебен адрес - гр. ****, против С. Т. Т., ЕГН – **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на неустойка за номер ****, за което е издадена фактура № 7333112012/15.03.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 315,07 лв., както и за разноските над уважените размери.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5