Протокол № 330 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 330 гр. П., 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500303 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се явява юрк. Р. редовно упълномощен..

Ответникът Р. Н. П., редовно призован не се явява. За него се явява пълномощникът му адвокат А. Д. редовно упълномощена

Юрк. Р.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Д. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 1144 по описа за 2023 година по предявените от Р. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №116, ет.8, ап.15, чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град С., улица „Рикардо Вакарини“ №14 Б.

1 офис 2, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С., булевард „Генерал Николай Апостолов“ № 21 искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 200 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на Р. Н. П., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 230,42 лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./ ; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 1-во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./; 3-то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./ и 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 27,49 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 230,42 лева до претендирания размер от 1500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 27,49 лева до претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 39,32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е Р. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №116, ет.8, ап.15, да заплати, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190,96 лева.

2

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати, по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 11,30 лева.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. П., чрез процесуалния си представител адв. А. Д.в отхвърлителната част над размера от 230,42 лева до пълния претендирай размер от 1 500 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликата над 27.49 до претендирания размер от 200 лв.

Въззивната жалба на ищеца е оттеглена и с определение от 7.01.2025 година тя е върната на жалбоподателя. Определението е влязло в сила.

В срок решението е обжалвано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Решението било неправилно в осъдителните му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор.

До 2019 година ГДИН заплащал 12 часа за 12 часов наряд и 24 часа труд за 24 часов наряд. С оглед изхода на проведени дела работодателят се съобразил и издадал заповед, според която на всички надзиратели в България (Затвори и Арести) следва да се заплащат по допълнително 30 /тридесет/ минути към отработеното време за 12 и 24 часови наряди.

Съдът нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването му.

Позовават се на съдебна практика на ОС Бургас.

Съдът кредитирал показанията на свидетеля на ответника - Ф., а не съобразил показанията на свидетеля на ищеца - Д.. Съображенията му били неясни. Подържат ,че св.Д. също е заинтересован от изхода на спора ,тъй като е ищец по идентично дело и баща на адв.Д. , в какъвто смисъл било направено и възражение.

3

Считат още ,че важно значение за изясняване на спора имат предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда ,поради направеното оспорване от противната страна. Извършен бил оглед на записите от първоинстанционния съдия, но поради направеното оспорване от ищцовата страна и тъй като не е направено искане за възлагане на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, съдът счел, че те не следва да бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора.

В съдебното заседание на 04.10.23г. съдът не дал указания на ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.

Твърдят ,че относно видеофайловете има категорични данни за автентичността им и именно те потвърждават свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и опровергават показанията на свидетеля К. Д...

Първоинстанционният приел, че в отговора на исковата молба ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора гр. П.. Респективно не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя.

Детайлно било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед № Л2271/13.05.19 г. на Главен директор на ГДИН гл. комисар В.М., която е представена по делото.

Във връзка с експертизата бил поставен и въпросът, че края на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора П. са отчитали и смятали сумарно. Съдът дал превес насвидетелските покзания пред разпоредбата на закона , според 4 която: чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС:,,Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. “ Нямало задължение за по-ранно явяване. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Това, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време, като положен труд.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и иска – отхвърлен.

Претендират разноски.

Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на тази жалба от Радосав П. , представляван от адв.Д..

В отговора се твърди,че в жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилност на решението , а се излагат общи съждения.

Твърдят още,че съдебната практика ,цитирана в жалбата е неприложима , тъй като се касае за установяването и при различна фактическа обстановка.

Съдът в решението си изрично посочил ,че кредитира показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Дал превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна - инсп.Гр.Ф., приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени, поради което изводите на съда били правилни. Без правно основание били и възраженията на ответника, че свидетелят Д. е баща на процесуалния представител на ищеца и като такъв има интерес от изхода на спора.

5

Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази посока, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, били възпроизведени и прегледани предоставените 2 броя дискове,въпреки ,че за незапознатите с територията на затвора било трудно ориентирането.

Оспорване на представените веществени доказателства било направено от страна на ищеца, но ответната страна не се възползва от предоставената законова възможност и не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Обсъдена е по същество доказателствената стойност на видеозаписите от КПП1 като се приема, че те могат да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) става ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да влязат на територията на К1II1 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение от там не са представени и видеозаписи.

Молят решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

С определение от 18.11.2024 година е оставена без уважение въззивна жалба с вх. № 24559/07.10.2024 г. от ищеца по делото Р. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №116, ет.8, ап.15, чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, в която е инкорпорирана и молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Диспозитивът на това определени е некоректен , тъй като в правомощията на съда е да се произнесе само по молбата на страната по чл.248 от ГПК,но не и по въззивната жалба.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адв.Д. , процесуален представител на ищеца.