Определение № 516 от 13.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600254 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

Образувано е по частен протест от 15.11.2024 г., на прокурор при СРП, срещу разпореждане от 08.11.2024 г., постановено по нахд № 15401/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с което на основание чл. 377 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП, като първият съд е приел, че не са налице основанията за разглеждане на дело по реда на чл.

78а, ал. 1 НК.

Срещу разпореждането на първия съд е постъпил частен протест от прокурор при СРП. В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, изложени в протестираното разпореждане, за което подробно се излагат, от държавния обвинител, съображения за неговата неправилност. Прокурорът не споделя подробните аргументи, изложени от първия съд, а именно, че се касае за наличие на отрицателна предпоставка за прилагане на чл. 78а НК.

Според прокурора, за всяко извършено престъпление, следва да бъде наложено съответното към момента на неговото извършване наказание, поради което ако се приеме тезата на първия съд, би се стигнало до ограничаване прилагането на по-благоприятната за обвиняемия процедура въз основа на бъдещото поведение на дееца, спрямо момента на извършване на деянието. Прокурорът намира, че в случая са налице всички предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, за което излага подробни съображения. Намира, че с мотивите си първият съд интерпретира закона по 1 начин, с който се влошава положението на обвиняемия, ограничава се възможността му да бъде третиран по по-благоприятен начин, не заради обективни факти съществуващи към момента на престъплението, а заради последвали такива. Прокурорът намира, че в съставеното от него постановление са описани всички обективни белези на инкриминираното престъпление. Твърди, че в случая не е предвиден обективен критерии в престъпния състав на нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 , пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, който да препраща директно или имплицитно към някои от фактическите състави на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК или чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, а също така и не предвижда различна наказателна отговорност според двете букви на чл. 93, т. 1 НК. Посочва, че с неизписването на коя да е от двете букви не се ограничава правото на защита на обвиняемия, т.к. словесно е описано, както длъжностното качество на лицето, с което е осигурено правото на защита на обвиняемия. От друга страна прокурора намира, че се касае за обективен признак от състава на престъплението, който е свързан с предмета на доказване по делото и следва да бъде решен от съда с неговия краен съдебен акт. Моли протестираното разпореждане, постановено от районния съд, да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което делото бъде върнато на СРС за неговото насрочване по реда на глава 28 НПК.

Въззивният съд след като извърши служебно проверка, констатира, че протеста на прокурор при СРП срещу постановеното на 08.11.2024 г. разпореждане е преждевременно администриран на горния съд. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 377, ал. 2 НПК разпореждането по ал. 1 на чл. 377 НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора или съобразно чл. 341, ал. 2 НПК. При това положение и съдът, чрез който е постъпил частния протест, съобщава същия на обвиняемия, който в 7 дневен срок от съобщението може да направи възражение, с оглед чл. 342, ал. 2 НПК. Ето защо несъмнено заинтересована страна в това производство е обвиняемото лице, като самостоятелна страна в съдебната фаза на наказателното производство, съгласно разпоредбите на чл.

376, ал. 2 НПК и чл. 378, ал. 1 НПК. От друга страна обвиняемият, като самостоятелна правна фигура в наказателния процес разполага със свои самостоятелни права, съгласно разпоредбата на чл. 55 НК, които може при желание лично да упражни, съгласно посочената разпоредба на чл. 342, ал. 2 2

НПК или да ги упражни наред със своя защитник.

В конкретния случай разпореждането на съдията-докладчик от 08.11.2024 г., постановено по нахд № 15401/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с което е прекратено на основание чл. 377, ал. 2 НПК съдебното производство по делото не е съобщено на обвиняемия Е. К. К., което обстоятелство е видно от приложените по делото съобщения, изпратени от страна на първия съд, поради което се налага извода, че обвиняемият не е уведомен и не се е запознал с него. В тази насока първия съд не е положил процесуални усилия да издири подсъдимия и да му връчи своето разпореждане за запознаване. Ето защо, с неизпълнение на задълженията си визирани в разпоредбата на чл. 342, ал. 2 НПК, първоинстанционният съд е ограничил и нарушил правото на защита на обвиняемият, който е лишен от обективната възможност да се запознае с разпореждането на съда и при желание да изрази свое собствено и независимо становище по него. Обсъжданото разпореждане е връчено единствено на прокурора и на процесуален представител на обвиняемия, с което определено не може да се счете за довършена процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК.

Въззивният съд констатира също така, че частният протест срещу разпореждането на съдията-докладчик, по нахд № 15401/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, също не е съобщен на обвиняемия Е. К. К., а единствено на негов процесуален представител. Вярно е, че съобщения са изпратени до известния по делото адрес на обвиняемия К., от който същите са се върнали с отбелязване, от страна на призовкаря, че адресът е посещаван на различни дати, но лицето не е открито, но тази информация не изчерпва възможностите за откриване и/или издирване на обвиняемия още повече, когато в кориците на делото /досъдебното производство/ се съдържат и допълнителни данни за него, а именно данни за месторабота и мобилен телефонен номер, на които не е търсен. Тук е мястото да се посочи, че председателя на съдебния състав е длъжен да извърши необходимия за администрирането на делото контрол върху дейността на съдебния деловодител, преди делото да се изпрати на горната инстанция по компетентност. Така посоченото налага съдебното производство по делото да се прекрати, с цел изпълнение на надлежното уведомяване на всички страни, между които несъмнено е обвиняемият, за разпореждането на съдията-докладчик от 08.11.2024 г. и за частния протест на 3 прокурора от 15.11.2024 г.

В случая, председателят на първоинстанционния съдебен състав е администрирал делото по компетентност на въззивната инстанция, без да изпълни възложените му в цялост задължения по чл. 342, ал. 2 НПК и без да упражни контрол върху дейността на съдебния деловодител.

Това налага делото да се върне на първия съд, за да се изпълни в цялост процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, като се връчи препис от разпореждането на съдията-докладчик от 08.11.2024 г. и на частния протест на прокурора от 15.11.2024 г. на обвиняемият. Тази процедура е изцяло в правомощията на първата съдебна инстанция и въззивният съд не разполага с процесуалната възможност да я упражни за първи път.

Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по внчд № 254/2025 г. по описа на СГС, НО, ХIII въззивен състав.

Връща делото на Софийски районен съд, НО, 116 състав, за изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4