Решение № 212 от 19.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120204123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТЕО 65” ЕООД, ЕИК 204804285, срещу Наказателно постановление № 679604-F687085 от 20.12.2022 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Поддържа се тезата, че случаят е маловажен и следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН. Поддържа, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил и взел предвид доводите на жалбоподателя в подадено възражение в законоустановения срок след съставяне на АУАН.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомени, представлява се от адв. В.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно установено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.11.2022 г. в 13:58 часа е била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелят Т. М. – на длъжност инспектор по приходите, на търговски обект – магазин „пакетирани стоки“, находящ се в гр. *************** стопанисван от жалбоподателя. При проверката бил разпечатан дневен финансов отчет, от който се установило, че регистрираната касова наличност на фискалното устройство била 104.80 лева. Фактическата касова наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата, била в размер на 30.85 лева. Установила се е отрицателна разлика между двете наличности в размер на 73.95 лева. В обекта имало монтирано ФУ, което притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но в случая не е била използвана функцията „служебно изведени“, за да се отрази разликата от 73.95 лева. По време на проверката пред обекта бил и свидетелят З. К., който изчаквал своя ред за да влезе в магазина и да пазарува.

За констатираното нарушение бил съставен на 29.11.2022 г. АУАН, а впоследствие на 20.12.2022 г. било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели М. и К. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на 2 продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които оперират с фискални устройства да въвеждат и извеждат суми на фискалното устройство, когато настъпи промяна в касовата наличност.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка в търговски обект –магазин, находящ се в гр. Бургас, ул.

***************стопанисван от жалбоподателя, се установила отрицателна разлика във фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като наличността в касата била 73.95 лева по-малко от записаните. Същевременно във ФУ, което е работело в обекта, не са били направени записи за „служебно изведени” суми. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми, изведени от касата, служителят в обекта не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП. От показанията на свидетеля З. К. се установява, че непосредствено преди започване на проверката в обекта е имало повече клиенти, което е наложило той да изчака своя ред извън магазина. Същевременно свидетелят посочва, че обектът е бил посетен от доставчик, който е оставил стока, за която му е било заплатено от служителя в магазина. Веднага след това Кирилов посочва, че служителка на НАП е влязла в магазина и е извършила покупка, след което стартирала проверката от служителите на НАП.

При така установените по делото факти съдът намира, че случаят е маловажен и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) , „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. В случая е била установена отрицателна разлика в сравнително малък размер от 73.95лева при разчетена записана наличност във фискалното устройство 104.80 лева.

Нарушение от посочения вид не е предпоставка за ощетяването на фиска. На следващо място липсват данни за предходни нарушения на жалбоподателя.

Така установените обстоятелствата, при които е извършено нарушението дават основание за приемане на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в 3 сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Наложеното наказание в размер на 500 лева се явява несъразмерно тежко на извършеното нарушение, особено като се има предвид и обстоятелството, че се касае за малък търговски обект, в който се реализират дребни продажби на пакетирани стоки.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТЕМЕНЯ Наказателно постановление № 679604-F687085 от 20.12.2022 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „ТЕО 65” ЕООД, ЕИК 204804285 на основание чл.185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „ТЕО 65” ЕООД, ЕИК 204804285, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4