Решение № 98 от 26.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900074 по описа за 2024 година

Производството е по чл.237 от ГПК.

Ищецът „Ю.“ АД с ЕИК ., чрез адв. Х. И. от САК е предявил против М. И. Х. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата 30 630.48 лева – главница по договор за банков кредит от 03.09.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, на сумата от 1 263.42 лева – договорна лихва за периода от 03.10.2022г. до 18.04.2023г.; на сумата от 439,71 лева – мораторна лихва за периода от 03.10.2022г. до 22.05.2023г., както и на сумата от 24 лева – представляваща обезщетение за уведомяване.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разходи, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, сключен с ответника на 03.09.2021г. договор за банков потребителски кредит с определени, изложени в исковата молба параметри. Излага, че ответникът не заплащал дължимите месечни вноски по кредита, поради което банката му изпратила покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че кредита е обявен за предсрочно изискуем.

С уточняваща молба от 03.04.2024г. ищецът на основание чл.232 от ГПК е оттеглил частично искът за главница в размер на 3 790.21 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и иска за мораторна лихва за сумата от 265.49 лева. За това процесуално действие пълномощникът на ищеца е представил по делото изрично пълномощно с молба от 22.07.2024г.

1

С молба от 22.07.2024г. ответникът по делото - М. И. Х. е признал предявените от ищеца искове. В тази връзка ищецът по делото е изразил становище за прекратяване на съдебното дирене по чл.237, ал.1 от ГПК и за произнасяне на решение съобразно направеното признание на исковете. Претендират се и направените по делото разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наличието на предпоставките по чл.232 от ГПК досежно част от главницата и част от претендираната мораторна лихва – оттеглянето е извършено от ищеца /налице е по делото изрично пълномощно за това процесуално действие по отношение на адв.И./ и тъй като не е необходимо съгласие на ответника за оттеглянето – същото е извършено преди приключване на първото заседание по делото, съдът следва да прекрати производството по настоящото дело в частта му касаеща предявеният иск за главница в размер на 3 790.21 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и иска за мораторна лихва за сумата от 265.49 лева.

На основание чл.237, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови решение при признание на останалата част от исковете, с което да осъди ответника по делото да заплати на ищеца претендираните парични суми, а именно: сумата 26 840,27 лева – главница по договор за банков кредит от 03.09.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 263.42 лева – договорна лихва за периода от 03.10.2022г. до 18.04.2023г.; сумата от 174,22 лева – мораторна лихва за периода от 03.10.2022г. до 22.05.2023г., както и сумата от 24 лева – представляваща обезщетение за уведомяване.

Изложеното следва от обстоятелството, че в случая са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът направи признание на предявените искове, а ищецът поиска съдът да прекрати съдебното дирене и да се признесе с решение съобразно признанието. В случая не са налице и забраните на чл.237, ал.3 от ГПК – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с признатото право. В този смисъл настоящото решение следва да се основава само на признанието на предявените искове, поради което съдът не трябва да излага други мотиви – чл.237, ал.2 от ГПК.

Липсват данни по делото ответникът да е дал повод за завеждането му. В този смисъл и на основание чл.78, ал.2 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски, но такива не са направени.

Воден от горното и на основание чл.232 от ГПК и чл.237, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 74 по описа за 2024г. на Софийски окръжен съд в частта му касаеща предявените искове за главница в размер на 3 790.21 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното 2 изплащане на вземането, както и иска за мораторна лихва за сумата от 265.49 лева.

ОСЪЖДА М. И. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Ю.“ АД с ЕИК . по предявените от ищеца „Ю.“ АД с ЕИК . осъдителни, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, следните парични суми: сумата от 26 840,27 лева – главница по договор за банков кредит от 03.09.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1 263.42 лева – договорна лихва по договор за банков кредит от 03.09.2021г. за периода от 03.10.2022г. до 18.04.2023г.; сумата от 174,22 лева – мораторна лихва по договор за банков кредит от 03.09.2021г. за периода от 03.10.2022г. до 22.05.2023г., както и сумата от 24 лева – представляваща обезщетение за уведомяване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 27.09.2024г.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3