Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1386 от 01.10.2025, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 352/2025
Вид
Решение № 1386
Подписан
01.10.2025
В сила
01.10.2025
Състав
Росица Цветкова, Снежина Чолакова, Бистра Бойн

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1386

Шумен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГАЛИН КИРИЛОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20257270600352 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63в и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на "Екомедиана Рисайклинг" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Стара Загора, представлявано от управителите И. П. и А. А., чрез пълномощник адвокат Г. Я. от АК – Благоевград, срещу Решение №132/15.05.2025 г. по АНД №602/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че неправилно решаващият съд е тълкувал разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като в настоящата хипотеза нарушението нямало характеристиката на „екологично нарушение“, поради което не е приложим [възраст] давностен срок. Твърди се, че са налице съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в двата акта била дадена различна правна [жк], поради което било нарушено правото на защита на санкционираното лице, което не е отчетено от районния съд. Изложени са аргументи, че касаторът не е извършил вмененото му нарушение. На сочените основания е отправено искане къв настоящия съд да бъде отменено атакуваното Решение на РС [населено място] и постановено ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменено НП №4/20.02.2025 г. на Директора на РИОСВ [населено място], както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призована, за нея се явява Н. Г. – главен експерт с юридическо образование, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, но неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави в сила Решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил Наказателно постановление №4/20.02.2025 г. на Директора на РИОСВ [населено място], с което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.136 ал.2 т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в размера на 7 000.00 лв., за извършено нарушение на чл.136 ал.2 т.1 пр. второ във вр. с чл.7 ал.1 от ЗУО. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №СС-05/12.11.2024 г. от длъжностно лице при РИОСВ [населено място].

За да достигне до този правен резултат, решаващият съд е приел, въз основа на събраните пред него писмени и гласни доказателства, че касаторът е осъществил състава на нарушение по чл.136 ал.2 т.1 пр. второ във вр. с чл.7 ал.1 от ЗУО, тъй като в качеството на притежател на отпадъци с код 16 01 03 /излезли от употреба гуми/ на 26.04.2023 г. ги е предал за транспортиране в нарушение изискванията на чл.7 ал.1 от ЗУО на лице, което няма право да извършва тези дейности в съответствие със ЗУО, а именно на „Малпен-С-С. и Сие" СД [населено място], което дружество не притежавало необходимия документ за транспортиране на отпадъци с код 16 01 03.

Решаващият съд е приел, че правилно е наложена имуществена санкция на касатора на основание чл.136 ал.2 т.1 от ЗУО, както и в хода както на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.

Настоящият касационен състав приема, че районният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка по делото, въз основа на събраните по делото доказателства, които са ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и съответно е достигнал и до правилно приложение на процесуалния и материалния закон, включително и при тълкуване на разпоредбата на чл.136 ал.2 т.1 пр. второ във вр. с чл.7 ал.1 от ЗУО. Правилно е прието от решаващия съд, че касаторът е осъществил състава на процесното нарушение, тъй като в качеството на притежател на отпадъци с код 16 01 03 /излезли от употреба гуми/ на 26.04.2023 г. ги е предал за транспортиране на лице, което не притежава регистрационен документ по чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци от съответния код. В тази връзка всички наведени доводи пред касационната инстанция са били предмет на проверка от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни мотивите на РС в настоящото решение, а съдът препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК. Само следва да се посочи, че за процесното нарушение е достатъчен фактът, че касаторът е бил притежател на отпадъка, което е доказано по несъмнен начин, и го е предал за транспортиране на лице, което не притежава регистрационен документ по чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на този отпадък, което обстоятелство също е установено по категоричен начин от решаващия съд.

Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд и по отношение срока по чл.34 ал.1 от ЗАН и липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Законосъобразно съдът е приел, че в случая се касае за екологично нарушение, за което е приложим [възраст] срок за съставяне на АУАН от извършване на нарушението, като в случая този срок е спазен. Решаващият съд много обстойно в мотивите си е обосновал, че процесното нарушение е екологично нарушение, като е извел този извод от целите на ЗУО и защитата на обществените отношения в същия закон, поради което в тази връзка е неоснователно възражението на касатора.

Не са налице и твърдените в касационната жалба процесуални нарушения при издаване на НП, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП, обстойно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението и самото нарушение, поради което касаторът е бил наясно по отношение на вмененото му нарушение. Правилно решаващият съд е приел, че с чл.53 ал.2 от ЗАНН законодателят е дал възможност на административно наказващият орган да издаде НП дори и при нередовност на АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Констатираното несъответствие в АУАН, изразяващо се между описанието на установеното от актосъставителя нарушение и дадената правна [жк], е било правилно преодоляно в Наказателното постановление, поради което и в тази връзка е неоснователно възражението на касатора.

От така установеното фактическо и правно положение касационният съд приема, че Решение №132/15.05.2025 г. на Районен съд град Шумен по АНД №602/2025 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Районен съд град Шумен е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съдът определя в размер на 80.00 лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение №132 от 15.05.2025 г., постановено по АНД №602/2025 г. на Районен съд град Шумен.

Осъжда "Екомедиана Рисайклинг" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Стара Загора, представлявано от управителите И. П. и А. А., да заплати на РИОСВ [населено място] сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: