Акт от 12.02.2021, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 27 гр. Перник, 12.02.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря НАТАЛИЯ

СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 6/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.

86, ал. 4 от Семейния кодекс СК/.

Образувано е по жалба, подадена от

М.Б.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против заповед № ЗДОС/Д-РК-027/07.12.2020 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл. 86 от СК, във вр. с чл. 28 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистър на деца за пълно осиновяване на жалбоподателите е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

Изложени са подробно фактическите обстоятелства, на които жалбоподателите основават оплакването си за незаконосъобразност на оспорения акт. От тях се извеждат аргументите им за нарушаване на принципите за истинност и служебно начало, за неизпълнение на задълженията за изясняване на относимите факти и обстоятелства и за служебното събиране на доказателства за тях. Твърди се и материална незаконосъобразност на отказа, поради наличие на всички предвидени в закона предпоставки за вписване на жалбоподателите в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Искането към съда е да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържат жалбата по подробно изложени в нея и в писмени бележки съображения. Искането към съда е да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита за законосъобразен отказът за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване.

Искането към съда е да отхвърли оспорването.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата № РД-07-7/05.10.2010 г., с вх. № КО/Д-РК/10/09.07.2020 г. М.Б.Д. е поискала разрешение от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, тя и съпругът и К.В.Д. да бъдат вписани в регистъра на осиновяващи при пълно осиновяване. Като причина за желанието им е посочена невъзможността да имат собствено дете. Уточнено е, че двамата са сключили граждански брак през 2006 г., нямат деца, искат да осиновят момиче на възраст до 3-4 години.

Към заявлението са приложени документите, посочени в чл. 25, ал. 1 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. От представените два броя свидетелства за съдимост, издадени от Районен съд – Перник и два броя удостоверения, издадени от Окръжна прокуратура - Перник се установява, че жалбопоадателите не са осъждани и срещу тях не са образувани наказателни производство за умишлени престъпления от общ характер. Видно от удостоверения изх. № 1626/12.03.2020 г. и изх. № 1625/12.03.2020 г. по отношение на тях не са налагани правни ограничения. Представените два броя карти за предварителен медицински преглед и два броя лабораторни изследвания установяват, че М.Д. и К.Д. са психично и физически здрави, не страдат от тежки хронични и застрашаващи живота заболявания, включително сексуално предавани инфекции, туберколоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН.

Със служебна бележка изх. № 475/15.06.2020 г. е удостоверен доходът на семейството, състоящ се от получавано от жалбоподателя трудово възнаграждение в брутен размер за шестмесечие от 13202 лв., съответно чист доход от 11882 лв. Към заявлението са приложени и декларации от двамата заявители за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“, както и копие от нотариален акт № 13, том ХІХ, дело № 4709/1997 г., от който е видно, че К.Д. притежава собствено жилище – втори етаж от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 83 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от общите части и ½ ид. ч. от дворното място, представляващи парцел № ХІХ-46, кв. 11, цялото с площ от 1055 кв. м., находящи се в с. Л., общ. Перник. От приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 330/30.09.2006 г. е видно, че жалбоподателите са сключили граждански брак на 30.09.2006 г. Представени са и препоръки от общо пет лица, в които са основани на продължителни във времето и непосредствени впечатления за отношенията в семейството на заявителите, както и за желанието им да имат дете.

Във връзка с така подаденото заявление, със заповед № 1401-РД01-0346/10.07.2020 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник е определил социалните работници при ДСП – Перник - Д.Б. -Н.и Г.А.за извършване на социално проучване, изготвяне на доклад и даване на заключение, относно годността на лицата да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.

В хода на социалното проучване, социалните работници са провели три срещи с жалбоподателите, за които са съставили протоколи от 05.08.2020 г., от 14.08.2020 г. и от 25.09.2020 г. В тях са отразени данните за образованието и трудовия път на М. и К. Д., за кръга от близки роднини, за състоянието на дома им, отношенията в семейството и с близките, за причините, поради които искат да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Посочено е, че по данни на жалбоподателите, те поддържат добри и близки отношения роднините си – брат, сестра, майки. Бащите на двамата са починали. Констатирано е, че семейството живее в самостоятелно жилище – етаж от къща, като на друг етаж живее майката на жалбоподателя. Жилището се състои от всички необходими жилищни и санитарни помещения, чисто и подредено е, снабдено е с нужното обзавеждане и уреди.

Проведени са срещи с четири от лицата, дали препоръки за заявителите – Е.В., А.Б., В. Д., Р.И., като е изяснено, че всяко от тях познава един от жалбоподателите от детската му възраст, а семейството от времето на създаването му. От съставените протоколи от 05.10.2020 г., от 12.11.2020 г., от 13.11.2020 г. и от 13.11.2020 г. е видно, че всяко от тези лица има дългогодишно познанство и близки отношения с К. и М. Д.. Определят ги като отговорни, добри и възпитани хора, с добър подход към децата и много силно желание да отгледат собствено дете.

Видно от доклада за проведено обучение на кандидат – осиновители, приложен към административната преписка, на жалбоподателите е проведено обучение от Център за обществена подкрепа – Перник. Заключението на обучителите е, че семейството е готово да създаде емоционална връзка с осиновено дете и да полага грижи за него, като и при евентуално възникване на трудности при адаптацията, възпитанието и отглеждането му, трябва да бъдат подкрепяни от специалисти психолози и социални работници.

Въз основа на проведеното социално проучване и на основание чл. 27, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г., социалните работници при ДСП – Перник са изготвили социален доклад № ОС/Д-РК/10-002/07.12.2020 г., в който се съдържат данните по т. 1 – т. 9 на ал. 1 на чл. 27 от Наредбата, обективирани в съставените протоколи и удостоверени с приложените по преписката писмени доказателства.

Даденото на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата заключение е, че М. и К. Д. не са подходящи за осиновители. Мотивите за него са обособени в пет групи, както следва: пестеливост на сведенията предоставени от кандидат осиновителите относно личната им история и функционирането на семейството, които препятстват детайлното проучване на отношенията между тях; три годишен прием на антидепресант – „Золофт“ от М.Д., във връзка с преживян стрес при внезапната смърт на баща и, което поставя под съмнение нейната реакция при нова стресова ситуация, каквато е появата на нов член на семейството; отсъствие на заинтересованост към особеностите на детското развитие, създаването на емоционална връзка родител – дете, справяне с трудностите и промените в ежедневието във връзка с отглеждането и възпитанието на детето; отсъствие на заинтересованост и разговори с техните близки за отглеждането и грижите за децата им; пестеливостта в информацията за членовете на разширеното семейство, включително и за майката на К.Д., която живее в същата къща с кандидат осиновителите, представляваща препятствие за преценката за готовността за получаване и приемане на подкрепа и помощ при отглеждането на детето.

Така изложените от социалните работници мотиви изцяло са възприети от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, който със заповед № заповед № ЗДОС/Д-РК-027/07.12.2020 г. на основание чл. 86 от СК, във вр. с чл. 28 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистър на деца за пълно осиновяване е отказал да разреши вписване на К. и М.

Д. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

Административният акт е връчен на адресатите му на 10.12.2020 г. и е оспорен от тях пред съда с жалба вх. № 14-94М-00-1171/21.12.2020 г.

С жалбата са представени епикриза за АРТ процедура №

546/16.02.2019 г., издадена от ****, епикриза за АРТ процедура № 1491/23.04.2019 г., издадена от ****, епикриза за АРТ процедура № 1644/14.05.2019 г., издадена от ****, етапна епикриза от 30.08.2018 г. издадена от МК ****, клиника по АГРМ, заповед № РД-03-46542-41625/17.06.2019 г. и № РД – 03-33848-30402/12.05.2017 г., двете на Директора на Центъра за асистирана репродукция. От тях се установява, че през месец април 2018 г. и през месец юни 2018 г. по отношение на М.Д. са проведени две асистирани репродукции в МК **** – София, след които не е установена бременност. Жалбоподателите два пъти са одобрявани от Центъра за асистирана репродукция за организационно и финансово подпомагане. На М.Д. три пъти е извършвана манипулация „пункцио фоликули“, съответно на 16.02.2019 г., 23.04.2019 г. и 14.05.2019 г. в МЦ ****– София, без последващ ембриотрансфер.

За оборване извода на ответния административен орган за негодността им да бъдат осиновители, жалбоподателите са ангажирали писмени и гласни доказателства и експертно заключение на вещо лице – магистър психолог.

От представената карта за предварителен медицински преглед и амбулаторен лист № 1394/16.12.2020 г. се установява, че жалбоподателката е прегледана от лекар – психиатър, във връзка проведено през 2017 г. лечение със „Золофт“ – 25 мг/дневно. Констатирано е, че тревожният симптом с панически атаки е в ремисия. Пациентът се чуства добре и няма оплаквания. Предстои спиране на терапията при проследяване. Изводът лекаря – психиатър е, че М.Д. е психически здрава и не се води на отчет.

От събраните гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира, тъй като са ясни и последователни, съответстващи на останалия доказателствен материал, дадени са от свидетели с продължителни във времето и непосредствени наблюдения по отношение на относимите факти, се установява, че жалбоподателите от дълго време полагат усилия да имат дете и желанието си за това са споделили с близките си хора – роднини и приятели, които ги подкрепят морално във всеки опит да го осъществят. Установява се, че в годините, често се е случвало, грижите за децата си, на тях да поверяват, както братът на М. и сестрата на К., така и съседите им. Става ясно, че жалбоподателите имат силна емоционална връзка по между си и с разширения кръг на семейството си – братя, сестри, родители. Чести са гостуванията по между им. Налице са отношения за взаимопомощ, подкрепа и съпричастност. Нещо повече, от свидетелките показания се установява, че отсъстват каквито и да било съмнения за социална изолация на семейството. Те общуват с множество лица, извън кръга на най-близките им роднини – приятели, съседи, които са запознати и съпричастни с един твърде интимен момент за семейството – създаването, респективно осиновяването на дете.