Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4500 от 14.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6006/2023
Вид
Решение № 4500
Подписан
14.10.2024
В сила
21.02.2025
Състав
КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4500 гр. С., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20231110206006 по описа за 2023 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. П. против електронен фиш серия К № 5002464/ 2021г. на СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата си Б. П. оспорва издадения електронен фиш, като моли същият да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че същият е издаден при невярна и неизяснена фактическа обстановка, което нарушава правото му на защита. Излага и конкретни доводи в тази насока.

Претендира присъждането на разноски, без да сочи техния размер и да представя доказателства за това, че са направени такива.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, без да сочи уважителни причини.

Въззиваемата страна СДВР- ОПП, редовно призована, не се представлява. Депозира становище, с което моли издаденият електронен фиш 1 да бъде потвърден, като правилен юрисконсултско възнаграждение. и законосъобразен.

Претендира

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.04.2021г. в 11.42 часа в гр. С., към ул. „*** ***** *****“ по бул.

“******* *****“ се движи лек автомобил, марка „******“, модел „*******“ с рег. № *******, като срещу бл.495, с техническо средство ATCC TFR1-M е засечена неговата скорост на движение. Отчетена е скорост на движение 100 км/ч, при разрешена 50 км/ч за населено място или превишение с 50 км/ч.

Като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен Б. Г. П. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни е издаден електронен фиш от СДВР за налагане на глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева на собственика на автомобила за нарушение по чл. 21, ал.2,вр. с ал. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което съдът я приема за процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговоност на жалбоподателя ангажирана за нарушението на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1от ЗДвП. е

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:

Пътно превозно средство от: Населено място

Категория A

50

Категория B

50

Категории C, D

50

Обективната страна на нарушението включва превишаване на скоростта, определена в закона, като това изпълнява състава на нарушението, определено от горепосочената разпредба.

Законодателят в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП точно е определил 2 условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш. Цитираната разпоредба е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, визираща реквизитите на наказателното постановление и затова я дерогира. На това основание не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН по отношение на реквизитите на електронния фиш.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, което е изпълнено със Заповед № 8121з931 от 30.08.2016 г. Процесният електронен фиш е издаден в пълно съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, жалбоподателят не ангажира доказателства, за това че друг е извършил административното нарушение.

Съдът не приема възраженията на жалбоподателя и ги счита за неоснователни, поради следните съображения:

По преписката / л. 21 / е приложена разпечатка от клип №14323, заснет с Радар № 613, в който са посочени надлежно географските координати на нарушението. Видно от разпечатката по клипа, измерената скорост на лекия автомобил на жалбоподателя е 103км/ч., при ограничение 50км/ч. за населено място. След приспадане на приложения толеранс наказуемата за водача скорост е определена на 100 км/ч., която всъщност е била вписана в атакувания електронен фиш и за която жалбоподателят е бил санкциониран.

Използваното техническо средство е от одобрен тип, което се установява с удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г. /л.10 от преписката/. Вярно е, че посоченото удостоверение е със срок на валидност 24.02.2020г., но също така е вярно, че съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /какъвто е 3 настоящият случай/ „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“.

В конкретния случай по реда на чл.10 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата / е бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, рег. № 4332р-22756/ 26.04.2021г., чийто реквизити изчерпателно отговарят на изискванията в чл.10 от Наредбата, а протоколът изцяло съответства и на изискванията по параграф 1 от ЗР и Приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата към преписката е приложена снимка, сочеща разположението на техническото средство в процесния случай /л. 12- 13 от преписката/, а в самия протокол надлежно е обозначено точното местонахождение на техническото средство.

Видно от протокол № 6-38-20 / 12.11.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M към датата нарушението АТС е било техническо изправно /л. 9 от преписката/.

Съгласно паргр. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От представените материали по преписката е видно, че жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него нарушение на 31.10.2020г. по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което му е бил съставен електронен фиш серия К № 4227496 от ОДМВР Пловдив. От приложените към преписката справки /л.1617; л.19/ е видно, че същият е влязъл в сила на 01.03.2021г. Нарушението извършено от жалбоподателя е повторно, тъй като е извършено в едногодишен срок след влизане в сила на ел. фиш К №4227496, издаден от ОДМВР Пловдив.

С оглед горното съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни и като такива не ги взема предвид при формиране на своето вътрешно убеждение.

4

Предвид изложеното съдът намира издаденият електронен фиш за правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в депозиране на писмени бележки от името на въззиваемата страна, касателно законосъобразността на издадения електронен ф и ш и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева. Същевременно пак предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5002464/ 2021г. на СДВР, с който на Б. Г. П. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Б. Г. П. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Г. П. с ЕГН ********** да му 5 бъдат присъдени разноски по делото, възнаграждение, като неоснователно. включително и адвокатско

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд – С.-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6