Присъда № 164 от 27.06.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №164 от 27.06.2022 г. по НОХД №1300/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 121-ви състав

Подсъдимият ЙВИ е обвинен в това, че на 29.10.2019 г., в гр. София, бул. „Христо Ботев“ №92, от магазин за алкохол и цигари , отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон, марка„ H u a w e i Р 2 0 p r o “ с IMEI1:862454043150511 и с IMEI2: 862454043162524, на стойност 836,93 лв., от владението на Борислава Кръстанова Г, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои, като деянието е извършено повторно, /И е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление: по НОХД №10742/2018 г. на СРС, споразумение влязло в сила на 28.06.2018 г., с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК и му е билоналоженонаказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца при първоначален „строг“ режим; по НОХД №18283/2018 г. на СРС, споразумение, влязло в силана 18.09.2019 г., с което е признат за виновен в извършване напрестъплениепочл. 195 ал.1 т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК вр.чл. 55 ал.1 т.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца. С определение на СРС по НЧД №15186/2019 г., в сила от 30.11.2019 г. е определено най-тежко наказание, между наложените по НОХД №18283/2018 г. на СРС и НОХД №10742/2018 г. на СРС, в размер на 10 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг режим/ и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 вр.чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК.

Пострадалото лице БОРИСЛАВА КРЪСТАНОВА Г не е упражнила правата си по чл. 76 и чл. 84 НПК и не е поискала да се конституира като частен обвинител и граждански ищец в процеса.

Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие, като подсъдимият ЙВИ призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение от 27.06.2022 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че събраните на досъдебното производство доказателства, ведно с признанието на подсъдимия, по безспорен и категоричен начин установяват извършването 1 на инкриминираното деяние от страна на И. Прокурорът предлага на съда да определи наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 58а НК.

Служебният защитник на подсъдимия И - адв. Г излага доводи, че младата възраст и невисоката стойност на отнетата вещ са смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 НК.

Подсъдимият ЙВИ не депозира обяснения по обвинението.

В правото си на лична защита подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си.

В правото си на последна дума И заявява, че се признава за виновен и съжалява за случилото се.

Настоящият съдебен състав след анализ на доказателствата по делото и при отчитане направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обвинителния акт намери следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ЙВИ е роден на 29.08.1997 г. в гр. Варна с ЕГН **********. Същият е българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, осъждан, с адрес: с. АДРЕС. Понастоящем същият изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-София.

С определение на СРС по НЧД 15 186/2019 г., влязло в сила на 30.11.2019 г. на обвиняемия е определено най-тежко наказание, между наложените по НОХД №18283/2018 г. на СРС и НОХД №10742/2018 г. на СРС в размер на 10 /десет/ месеца при първоначален строг режим.

На 29.09.2019 г. И влязъл в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. София, бул. „Христо Ботев“ №92. На работа била свидетелката БКГ. И започнал разговор с нея, като я карал да му показва различни бутилки с алкохол, които се намирали на по-високи и по-труднодостъпни места в магазина.

Докато показвала бутилките, свидетелката Г оставила мобилния си телефон марка „Huawei Р 2 0 p r o “ с IMEI1: 862454043150511 и с IMEI2:

862454043162524 върху плота за работа с клиенти в магазина.

Подсъдимият се възползвал от това, че вниманието на Г било заето с това да сваля бутилки, които да му показва от рафтовете и успял незабелязано да вземе мобилния й телефон.

След това той заявил на Г, че трябва да се посъветва за покупката с приятел и излязъл от магазина носейки в себе си отнетия телефон.

Не след дълго, Г установила липсата на вещта, подала жалба в 03 РУСДВР и било образувано досъдебно производство № 184/2020 г. по описа на 03-РУ-СДВР пр. пр. № 4533/2020 г. по описа на СРП.

2

В хода на ДП била назначена СОЕ, от заключението на която се установява, че стойността на инкриминирания телефон е в размер на 836, 93 лв.

Въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, както и въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите БКГ, Павлик Димитров Георгиев, Стефан Георгиев Мачин , заключение по СОЕ и ВТЕ, протокол за извършено разпознаване, справка за съдимост на подсъдимия се установява горната фактическа обстановка.

Съдът намира, че между събраните по делото доказателства не се констатират съществени противоречия, същите са обективни и подкрепят направеното от подсъдимия признание. В подкрепа на направеното от подсъдимия признание на фактите са показанията на свидетелката БКГ, които са обективни, добросъвестно депозирани и информативни. От показанията на Г се изличат данни за времето, мястото на извършване на деянието и отнетите вещи. Свидетелката е разпознала подсъдимия като лицето, което е посетило магазина, в който работела и което я е карало да му показва различни видове алкохол и след чието напускане свидетелката установила липсата на телефона от плота, където го била оставила. От съдебно-оценителната експертиза се установи стойността на отнетата вещ.

С оглед реда, по който протече производството и направеното от подсъдимия И признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание съдът намери за подкрепено от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, то повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия се явява безспорно доказано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът намира, че подсъдимият ЙВИ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК.

За да бъде признат подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение е необходимо несъмнено да се установи осъществяването на следните елементи от състава на престъплението - отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице, последното да не е дало съгласие за това, а намерението на подсъдимия да е противозаконното присвояване на отнетите вещи. Следва да се установят и квалифициращите деянието признаци от обективна страна, а именно, че случаят е немаловажен, както и че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че на процесната дата – в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 92, от магазин за алкохол и цигари , той 3 е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон, марка „Huawei Р20 pro“ с IMEI1: 862454043150511 и с IMEI2: 862454043162524, на стойност 836,93 лева, от владението на БКГ, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да се присвои.

Изпълнителното деяние се е изразило в преустановяване на фактическата власт на досегашния владелец Г и установяване на собствена такава.

Деянието на подсъдимия е довършено с вземането на вещта и отдалечаването от магазина, тъй като в този момент фактическата власт на свидетелка Г върху вещта е била преустановена, а подсъдимият е установил своя такава и е могъл да се разпорежда безпрепятствено с нея.

От обективна страна процесното деяние не разкрива белезите на маловажност - касае се за отнети вещи на немалка стойност, надхвърляща минималната работна заплата за страната, а именно 836,93 лв.

Същото е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК, тъй като И е извършил процесното деяние след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление: по НОХД №10742/2018 г. на СРС, споразумение влязло в сила на 28.06.2018 г., с което е признат за виновен в извършване не престъпление по чл. 195 ал.1, т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца при първоначален „строг“ режим; по НОХД №18283/2018 г. на СРС, споразумение, влязло в сила на 18.09.2019 г., с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.

194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца. С определение на СРС по НЧД №15186/2019 г., влязло в сила на 30.11.2019 г. е определено най-тежко наказание, между наложените по НОХД №18283/2018 г. на СРС и НОХД №10742/2018 г. на СРС, в размер на 10 /десет месеца/ лишаване от свобода при първоначален „строг режим/ и случаят е немаловажен, т.е., не е приложима разпоредбата на чл. 30 ал.1 НК.

Съдът намира извършеното от подсъдимия за съставомерно и от субективна страна. Престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл с намерение за противозаконно присвояване на инкриминираната вещ.

Подсъдимият ясно е съзнавал, че вещта /мобилен телефон/, който е взел от плота в магазина, е чужда, принадлежи на БКГ и че няма право да я взема.

Предвиждал е, че прекъсва чуждата фактическа власт и с отдалечаването от магазина установява своя, както и че това се извършва без съгласието на досегашния владелец и с намерение за противозаконното й присвояване, като пряко е целял настъпването именно на този общественоопасен резултат.

На следващо място същият е съзнавал, че вече е бил осъждан за същото такова престъпление и то изключително кратък срок преди извършване на процесното.

4

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне размера на наказанието настоящият съдебен състав отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство относително високата стойност на вещта - 836,93 лв., както и многократните осъждания на подсъдимия, извън осъждането, обуславящо повторност, вкл. и с налагани и изтърпени ефективни наказания лишаване от свобода. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие изразеното съжаление за стореното и младата чу възраст – 25 години. Направеното признание на фактите от страна на подсъдимия е условие за разглеждане на делото по реда на чл. 371 т.2 НПК и същото не може да бъде отчитано отделно от това като смекчаващо отговорността на подсъдимия - в този смисъл е и т.7 на ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на вКс, ОСНК.

При превес на отегчаващите обстоятелства, предвид многократните му осъждания, съдът намери, че справедливото наказание, което следва да определи на подсъдимия И е лишаване от свобода в размер на 3 години.

Съдът прие, че посоченото наказание е справедливо, съответстващо на обществената опасност на подсъдимия и тази на извършеното деяние и е от естество да въздейства поправително и превъзпитателно върху ЙВИ и да го приучи към спазване на законите в страната.

С оглед диференцираната процедура, по която протече първоинстационното производство на основание чл. 58а ал.1 НК съдът редуцира определеното наказание от три години „лишаване от свобода” с 1/3 и наложи на подсъдимия ЙВИ наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.

Така наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс.