Решение № 1308 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 674/2024
- Вид
- Решение № 1308
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Велина Брайкова Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 289, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 80, ал.9 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 1308 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300100674 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Л. Р. Б., ЕГН **********, с адрес ****, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 189 800 лв. за неимуществени вреди и в размер на 300 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 108/ 2010г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР – ***, като за периода от 2012г. до 12.12.2023г. прокуратурата е внасяла 8 пъти обвинителен акт в РС – ****, образувани са наказателни дела пред РС- ****, последното от което е НОХД № 5851/ 2023г., приключило с определение от 12.12.2023г. за прекратяване на делото, поради изтекла „абсолютна давност“. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: през цялото време, докато траело 1 наказателното производство, изпитвал силен страх да не бъде невинен осъден, да не влезе в затвора и да преживее всички негативни неща, които бил чувал, че стават в затворите – посегателства върху личността и гаври от другите затворници; бил подложен на силен стрес; непрекъснато имал тревожни мисли как ще завърши процесът, не можел да спи от страх и тревоги; ограничил контактите си до минимум с близки и приятели. Претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание. Развива доводи, че наказателното производство е прекратено поради изтекла в хода на производството давност, с оглед на което не са налице представките за ангажиране отговорността на държавата, тъй като наказателното производство не е прекратено на някои от изрично посочените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ основания. Излага съображения за недоказаност на твърденията на ищеца за вида и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че за периода 2011г. – 2023г. срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, включително по две от тях са постановени осъдителни присъди, като ищецът е търпял и ефективна присъда. Досежно наказателните производства, прекратени поради недоказаност или приключили с оправдателна присъда ищецът е водел граждански дела за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че воденото и на други наказателни производства и изтърпяването на наложени наказания в инкриминирания период прави невъзможно разграничаването на търпените неимуществени вреди от процесното наказателно производство. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между процесното наказателно производство и сочените от ищеца негативни последици относно личния му и социален живот. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от триста лева за адвокатско възнаграждение, оспорва достоверността на датата на сключване на договора за правна помощ, като в тази връзка сочи, че оригиналът на договора, следва да е приложен по 2 наказателното производство, по което се твърди да е направен разходът.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ).
В случая не е налице никоя от посочените в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотези. По делото се установява, че наказателното производство е прекратено с определение, постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2023г., по НОХД № 5851/ 2023г. по описа на Районен съд – **** поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. От данните по наказателното дело също така се установява, че наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност. Последният обвинителен акт е внесен от Прокуратурата в съда за образуване на наказателно дело на 05.09.2023г., като в тази връзка е образувано НОХД № 5080/ 2023г. по описа на Районен съд – ****, производството по което е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на **** районен съд. Повдигната е препирня за подсъдност, като с определение № 451/ 17.10.2023г., постановено по ЧНД № 896/ 2023г. по описа на ВКС, за местно компетентен да разгледа наказателното дело е определен Районен съд – ****. При повторното постъпване на делото в Районен съд - ****, на основание чл. 80, ал.9 от Правилника за администрацията в съдилищата, 3 същото е образувано под нов номер 5851/ 2023г. по описа на Районен съд – ****. От данните по наказателното дело се установява, че абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК е изтекла на 12.09.2023г., но наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност, включително последният обвинителен акт против ищеца е внесен в съда на 05.09.2023г. и съответното е образувано наказателно дело от общ характер преди датата на изтичане на абсолютната давност.
Съгласно ТР №3 от 22.04.2005 г., т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС процесуалните действия извършени преди изтичане на давността или амнистиране на деянието не дават право на обезщетение, защото са били законни. Отговорът на въпроса дължи ли Прокуратурата на Република България по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8: искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава държавата отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. В случая, обезщетение на основание уредената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение– то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по давност или деянието – амнистирано преди образуване на наказателното производство. Следва да се посочи, че ищецът е имал възможност, но не се е възползвал от правото си да иска продължаване на наказателното производство или да обжалва постановлението за прекратяване.
Гореизложеното обосновава неоснователно на предявените искове за обезщетение за вреди от незаконно повдигнато обвинение и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
4
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора разноски в полза на ищеца не следва да се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л. Р. Б., ЕГН **********, с адрес ****, срещу Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, за заплащане на обезщетение в размер на 189 800 лв. за неимуществени вреди и в размер на 300 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 108/ 2010г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР – **** и НОХД № 5851/ 2023г. по описа на Районен съд – **** , ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5