Решение № 5015 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5015 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100514961 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8716 от 13.05.2024г., постановено по гр. дело № 10155/2022г. по описа на СРС, 30-ти състав е признато за установено по отношение на Х. И. Х., В. И. К., Н. Д. Н., Г. Д. К., Д. И. Д., Х. И. П., Й. И. Д., М. Н. Ф., по предявения от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Т. Д. Л., В. Й. Л., Р. Й.

Л., Т. Я. П., Е. Т. П., Ц. Т. П., С. Д. А. (конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.С. П.), И. П. Д., Ц. П. Б., не притежават право на собственост върху нива от 5,796 дка, пета категория, местност „Треснат гроб“, имот № 015131 по плана за земеразделяне в землището на с. Вердикал, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/05.09.2014г. на изпълнителния директор АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 10.05.2018г., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, Вердикал, местност „Треснат гроб“, с площ от 5794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория на земята, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 015131, със съседи:

***, ***, ***, ***, ***. С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. Л., В. Й. Л., Ро. Й. Л., Т. Я. П., Е.

Т. П., Ц. Т. П., С. Д. А. (конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.С. П.), И. П. Д. и Ц. П. Б., да заплатят разделно при равни квоти на Х. И. Х., В. И. К., Н. Д. Н., Г. Д. К., Д. И. Д., Х. И. П., Й. И. Д. и М. Н. Ф., сумата в 1 размер на 280 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустаноустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. Й. Л.. В жалбата са изложени съображения, че решението на СРС е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решението на СРС е и недопустимо, тъй като липсвало подадено от ищците или от тяхно име заявление за възстановяване собствеността на името на общия наследодател, на когото според ищците принадлежали спорните имоти. Твърди, че в хода на производството не били приложени доказателства в този смисъл като същото не се установявало и от приетата съдебно-техническа експертиза като на стр. 2 било посочено, че ответниците били подали до ПК Банкя заявление № 2336/05.11.1991г., а ищците не били подали заявление за възстановяване на процесния имот до ПК Банкя. Сочи, че ищците нямали правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото нито пред ПК Банкя, нито в последствие по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, били заявили искане за възстановяване собствеността на процесния имот с площ от 5,796 кв.м. Счита, че административната преписка по искането за реституция на ищците била образувана по заявление за възстановяване на други имоти като впоследствие било издадено погрешно решение на ПК, което давало основание на ищците да твърдят, че ответниците не били собственици на имота. Твърди, че общият им наследодател – Й. М., роден на 20.02.1870г. и починал на 12.02.1945г., притежавал съгласно нотариален акт за собственост от 18.03.1925г. на 4-ти нотариус при Софийски окръжен съд редица недвижими имоти /35 на брой/, част от които била и процесната нива. Към датата на внасяне на имота в ТКЗС същият бил оставил за наследници своята съпруга и двете си дъщери, а именно Д. М.а, Н. П. и Л.Б.. Твърди, че фактите за местоположение/идентичност на имотите останали недоказани. Искането към съда е да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Н. Ф., Х.

И. П., Д. И. Д., Г. Д. К., В. И. К., Х. И. Х. и Н. Д. Н., с който се оспорва същата. Изложени са твърдения, че исковата претенция се основава на твърдения за придобито от ищците право на собственост върху процесния имот чрез възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ- въз основа на решение на Поземлена комисия № 2082П от 27.01.1999г. на община Банкя, гр.

София, което се явявало накърнено от идентично претендираното от ответниците право на собственост върху същия имот въз основа на Решение на ПК № 41- 26/10.05.2002г., издадено от ПК- гр. Банкя. Считат, че било недопустимо и незаконосъобразно в Решение на ПК № 4126/10.05.2002г. на ПК- Банкя да било налице вписване на три различни лица в качеството им на собственици и праводатели като действителните наследници на Й. М. били Д. М.а, Н. П. и Л.Б.. Сочат, че в приложената по делото преписка от ПК в частта подадени заявление за наследниците на Н. Ц. Д. Д. Й.а нямало и не съществувало описан процесния имот нито като име, нито като площ. Считат, че не било вярно твърдението на жалбоподателя, че общият наследодател на ответниците- Й. М., притежавал съгласно нотариален акт за собственост от 18.03.1925г. редица недвижими имоти, част от които била и процесната нива.

2

Твърдят, че в проведеното съдебно заседание на 12.12.2023г. процесуалният представител на ответниците била заявила, че „само има предположения кой може да е имотът, който касае процесния имот, но не може да го заяви директно. Наследодателят на моя доверител е придобивал имоти и след 1925г., така че имотът дори и да не е включен в този нотариален акт, твърдението на всички ответници е че той е бил собственост на техните общи наследодатели“. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

С разпореждане от 21.12.2025г. съдът е разпоредил да се призоват за съдебното заседание и неподалите въззивна жалба ответници- Т. Д. Л., В. Й. Л., Т. Я. П., Е. Т. П., Ц. Т.

П., С. Д. А., И. П. Д., Ц. П. Б. с указания, че в срок до първото по делото съдебно заседание може да се присъединят към жалбата на Р. Й. Л. на основание чл. 265, ал. 1 ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 23.04.2026г. Т. Д. Л., В. Й. Л., Т. Я. П., Е. Т. П., Ц. Т. П., С. Д. А., И. П. Д., Ц. П. Б., редовно призовани, не са се присъединили към въззивната жалба на Р. Й. Л., поради което въззивният състав ги е заличил от списъка на призованите страни.

С оглед на което решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК спрямо Т. Д. Л., В. Й. Л., Т. Я. П., Е. Т. П., Ц.

Т. П., С. Д. А., И. П. Д., Ц. П. Б., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищците в исковата молба твърдят, че са част от наследниците на К.П.Ц. /И./, починал на 10.11.1965г., както и че с Решение на Поземлената комисия № 2082П от 27.01.1999г. на община Банкя, гр. София било признато и възстановено правото им като наследници на К.П.Ц. /И./ на недвижими имоти в землището на село Вертикал, включително по т. 5 нива от 5,796 дка, пета категория, местност Треснат гроб, имот № 015131 по плана за земеразделяне.

За този имот била издадена и скица № 15-289728-10.05.2018г. на Служба по геодезия, картография и кадастър- гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор *** гр. Банкя, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/05.09.2014г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-9179-17.06.2014г. на началник на СГКК – София. Посочено е, че при издаване на скицата относно процесния имот установили, че било налице вписване освен за ищците, така и за наследниците на Н. Ц. Д. Д. Й.а като било посочено Решение на ПК № 41-26/10.05.2002г., издадено от ПК- гр. Банкя. Обстоятелството за наличие на две решения на Поземлената комисия, установяващи право на собственост, както на наследниците на К.Ц. /И./, така и на наследниците на Н. Ц. Д.Д. Й.а било вписано в мотивите на Решение № 1565 на Административен съд- София град по адм. дело № 3302/2012г. Изрично е посочено, че при 3 наличие на конкуренция на издадените решения на поземлената комисия считат, че имат правен интерес от водене на спор за материално право. Оспорват правото на собственост на наследниците на Н. Ц. Д. Д. Й.а върху процесната нива. Твърдят, че наследниците на Н. Ц.

Д. Д. Й.а не притежават изискуемите документи, доказващи правото им на собственост.

Незаконосъобразно в решението били посочени имената на наследодателя, доколкото се касаело за три отделни лица- Д. Й.а М.а, Н. Й.а П. и Ц. Г. Л.. Посочено е, че общият наследодател на ответниците бил Й. Н. М.. Искането към съда е да приеме за установено, че наследниците на Н. Ц. Д. Д. Й.а не са собственици на процесния имот.

В проведеното пред СРС съдебно заседание на 12.12.2023г. процесуалният представител на ищците е заявил, че имотът е един и същ и има две решения на поземлената комисия за него. Посочено е, че търсят отрицателен установителен иск, че няма такова лице Н. и тя не е собственик на този имот и не е имало на кого да се възстанови този имот.

В проведеното пред СРС съдебно заседание на 19.02.2024г. ищците са поискали от съда да приеме, че наследниците на лице Н. Ц. Д. Д. Й.а не са собственици на процесния имот.

С разпореждане от 18.06.2025г. въззивният съд е указал на ищците Х. И. Х., В. И. К., Н. Д. Н., Г. Д. К., Д. И. Д., Х. И. П., Й. И. Д. и М. Н. Ф. в двуседмичен срок от получаване на разпореждането с писмена молба с препис за насрещните страни да заявят ясно и конкретно какви искове предявяват- положителни установителни с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗПСПЗЗ за установяване правото на собственост върху процесния имот към минал момент, или отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, в който случай да посочат дали твърдят, че ответниците не са собственици на процесния имот към датата на подаване на исковата молба.

С молба от 02.07.2025г. ищците са посочили, че изрично в петитума на исковата молба били посочили, че искането към съда е да признае за установено, че наследниците на Н. Ц. Д.Д. Й.а не са собственици на имот: нива от 5,795 дка, местност Треснат гроб, имот № 015131 по плана за земеразделяне в землището на село Вертикал. Твърдят, че предявеният иск е отрицателен установителен и е с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК с твърдение, че ответниците не са собственици на процесния имот към датата на подаване на исковата молба. Поддържат, че в рамките на процеса пред първоинстанционния съд не били правени искания за изменение на иска.

На 20.08.2025г. е постъпило становище от Р. Л., в което е посочено, че ищците не били отстранили съществуващите в исковата молба противоречия. Сочи, че в петитума на исковата молба не се съдържа формулировка досежно принадлежност на правото на собственост на имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

С молба от 15.10.2025г. въззиваемите страни са посочили, че исковата претенция се основава на твърдения за придобито от ищците право на собственост върху процесния имот чрез възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ- въз основа на решение № 2082П от 27.01.1999г. на ПК на община Банкя, което се явявало накърнено от идентично претендираното от 4 ответниците право на собственост върху същия имот въз основа на Решение № 4626/10.05.2002г., издадено от ОСЗГ Овча купел. Сочат, че при наличие на две влезли в сила реституционни решения по ЗСПЗЗ и при идентичност на предметния им обхват за тях бил налице правен интерес от водене на дело за установяване, че ответниците не били собственици на спорния имот.