Решение № 10 от 10.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000650 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260056/12.04.2021г., постановено по търг. д. №340/2018г. по описа на Окръжен съд П., застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode ****** е осъдено да заплати на СН. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на 20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер ********, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.

Застрахователно дружество „A. F. I.,“, със седалище във Ф., а именно:

1

F., S. P. C., postcode ******* е осъдено да заплати на ЦВ. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговата майка В.Г. К., настъпила на 20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч. в гр.

Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на ищеца, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер *******, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.

Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode ***** е осъдено да заплати на З. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на 20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013 г., около 17 ч., в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер ******, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.

Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode ******* е осъдено да заплати на Р. Г. ЯНК., ЕГН **********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на 20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч., в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер *******, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.

2

Застрахователно дружество „A. F. I.“ е осъдено да заплати на адв. Р.И.

М., ЕГН **********, САК, на основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 дължимото й се възнаграждение съгласно чл.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо в размер на 13 555,20лв. с вкл. ДДС.

Застрахователно дружество „A. F. I.“ е осъдено да заплати държавна такса от 4% върху уважената част от исковете в размер на 12 800лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд.

Срещу така постановеното решение, в осъдителните му части, с които е присъдено обезщетение над левовата равностойност от 13 000 евро, е постъпила въззивна жалба от ответника „A. F. I.“. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Основно оплакванията на жалбоподателя се свеждат до прекомерност на присъденото обезщетение. Без да се отрича приложимостта на Регламент ЕО №864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорните отношения, са наведени доводи, че според приложимото френско право и съдебна практика обезщетението, което се дължи на навършили пълнолетие деца, поради настъпила смърт на родител и които не са живели в едно домакинство с починалия, е в размер на 11 000 до 15 000 евро. В този смисъл се иска отмяна на решението в частта, с която исковете на ищците са уважени над размера от по 13 000 евро до присъдените по 80 000лв. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемите страни – СН. Г. К., ЦВ. Г. К., З. Г. Д. и Р. Г. ЯНК., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявената жалба.

Претендират разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. С подадения от въззиваемите страни писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост 3 на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Ищците в първоинстанционното производство – въззиваеми страни в настоящето – СН. Г. К., ЦВ. Г. К., З. Г. Д. и Р. Г. ЯНК. основават претенцията се на следните фактически твърдения: На 30.09.2013г. около 17ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, настъпило ПТП между В.Г. К., майка на ищците, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер ********, управляван от А.З.. Описаният механизъм на ПТП-то е следният: при потегляне, без да се убеди във възможността за безпрепятствено движение, водачът на лекотоварния автомобил ударил находящата се на платното пешеходка. Вследствие на настъпилото ПТП В. К. получила множество травматични увреди, а именно: черепно-мозъчна травма с мозъчен кръвоизлив, счупване на прешлени T11 и Т12 на гръбначен стълб, счупване на кости от таза и др. В резултат от получените травми пострадалата била приведена за лечение в университетски болничен център на гр.Б., където поради характера и тежестта на получените травми изпаднала в състояние на кома, като постепенно това й състояние се влошило и на 20.11.2013г., въпреки усилията на френските лекари, тежките несъвместими с живота травми довели до смъртта й. Ищците се позовават на единствено виновно поведение на водачът на лекотоварния автомобил „М.“ модел „С.“ - А.З., който в случай на проявено внимание към пътната обстановка и по отношение на уязвимите участници в движението, би могъл изцяло да избегне настъпилия инцидент. Вследствие смъртта на своята майка, ищците претърпели нематериални и морални вреди, които ги променили завинаги.

Семейството им винаги било изключително задружно, а В. К. била опора за всичките си деца, които отгледала и възпитала с много любов и нейната загуба била непреодолима за тях и към момента. Настъпилата по този внезапен и неочакван начин загуба била изключително тежък удар за цялото семейство.

Отговорността на ответника се обосновава с факта, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лекотоварен автомобил „М. С.“ с регистрационен номер *******, била застрахована в 4 компания „А. Ф.“ съгласно застрахователна полица с номер **********, което дружество дължало репариране на претърпените от ищците вреди. Във връзка с реализиране на правата си, ищците първо се обърнали към „А.Б.-Р.на щ.“ ЕООД, който е представител на застрахователя за уреждане на претенциите в Б.. В отговор на отправена покана от 26.10.2017г. те били уведомени, че застрахователят потвърдил покритие на застрахователната полица и завеждането на щета *********/17. С писмо изх.№664/12.06.2018г. от представителя на чуждестранния застраховател, ищците били уведомени, че се признава основателността на претенцията на всеки от тях за обезщетение в размер на сумата от по 10 000 лв., за която им било предложено подписване на споразумение. В отговор ищците заявили, че желаят да получат превод от ответника за така предложените суми, но не желаят да подписват споразумение, тъй като считат определеното обезщетение за занижено с оглед на търпените от тях болки и страдания.

Отправеното до първоинстанционния съд искане е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка в размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва за забава от 20.11.2013г.

В срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното застрахователно дружество. В първото по делото съдебно заседание процесуален представител на ответното застрахователно дружество е изразил становище, че предявените искове не се оспорват по основание, а единствено по размер. Възраженията в тази насока са идентични с тези, поддържани във въззивната жалба, посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Тъй като спорът е с международен елемент, доколкото застрахователното събитие и смъртта на наследодателката на ищците са настъпили в РФ. и застрахователното дружество е със седалище РФ., първият въпрос е международната компетентност на българския съд и приложимото право.

Компетенстността на българския съд се извежда от разпоредбата чл.9, пр.1, б.Б от Регламент /ЕД/ №44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно цитираната разпоредба, срещу 5 застраховател с местоживеене в държава – членка може да бъде предявен иск в друга държава – членка, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. В настоящия случай и четиримата ищци са с местоживеене по смисъла на Регламента в РБ., при което българският съд разполага с необходимата международна компетентност.

Относими към приложимото право са разпоредбите на Регламент ЕО №864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорните отношения и по-конкретно – чл.4 ал.1. Съгласно цитираната разпоредба, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Непреките последици са търпените от ищците морални болки и страдания. Вредоносният факт е настъпилото ПТП. Вредата, меродавна за приложимото право е настъпилата смърт на наследодателката на ищците.

Данните по делото – превод на пълен препис на Смъртен акт сочат, че В. К. е починала на 20.11.2013г. във Ф. /Б./. Т.е. – вредата е настъпила на територията на РФ., при което приложимо е френското право, а не, както неправилно е приел първоинстанционният съд – разпоредбите на отменения КЗ.

Следователно правният спор намира своето основание в разпоредбата на чл.18 от Регламент ЕО №864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорните отношения – „Пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси“.