Решение № 160 от 31.10.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Първомай, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20235340100348 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Туристическо дружество „Драгойна“ за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 7372,62 лв.

– допълнително начислена ел. енергия за минал период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. за обект на потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна масивна сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с клиентски № 1001045340 и ИТН: 1066958, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и 2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС Първомай.

В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за продажба на ел. енергия, сключен при общи условия. По силата на Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН: 1066958, находящ се в местността ***, представляващ Туристическа хижа „Сини връх”. От своя страна, ответникът като ползвател на имота се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в Общите условия. Посочено е, че на 25.04.2017 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) извършили проверка на горепосочения обект на ответника. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 323946 от 25.04.2017 г. По време на същата електромерът бил подменен за 1 извършване на метрологична експертиза, като бил поставен в платнена безшевна пломбирана торба. При извършената метрологична проверка, за което е съставен Констативен протокол № 653/15.06.2020 г. на БИМ, било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като на електронната платка един от превключвателите, разположен под бутона за визуализация на показанията, е закъсен с тинол. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера.

Имало изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. В заключение било посочено, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и технически изисквания. На основание установената манипулация и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР, на клиента били начислени допълнително 52163 kWh за период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г., които съгласно съставената справка за коригиране сметката за електроенергия са на стойност 7372,62 лв. Поради забава в заплащане на горепосоченото задължение ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 2075,82 лв. за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г. Поддържа се още, че за посоченото вземане било налице влязло в сила Решение № 56/10.10.2022 г. по гр. д. 371/2020 г. по описа на РС Първомай, с което бил отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен иск за установяване на недължимостта на допълнително начислената електрическа енергия. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като длъжникът подал възражение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Туристическо дружество „Драгойна“, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че ищецът притежава недвижим имот в местността ****, в който е разположен действащ туристически обект – Туристическа хижа „Сини връх” (четириетажна масивна сграда с идентификатор ***).

Посочено е, че хижата била присъединена към електрическата мрежа, а ищецът бил доставчик (краен снабдител) на потребяваната в този обект ел. енергия. Твърди се, че в края на м. юли 2020 г. ответникът получил писмо, с което ищецът го уведомявал за извършена корекция на сметката за ел. енергия за периода 25.01.2017 г. – 25.04.2017 г., като била допълнително начислена сума в размер на 7372,62 лв., за което била издадена фактура № 1235000772/23.07.2020 г. Ответникът подал възражение пред електроснабдителното дружество, а след отказа му да го уважи и спирането на електроснабдяването на обекта, депозирал жалба против тези действия пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Също така предявил и отрицателен установителен иск срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. На 21.10.2020 г.

КЕВР постановили Решение № Ж-664, с което уважили изцяло жалбата на ответника и за разрешаването на спора дали указания да се анулират в седемдневен срок начислените количества електрическа енергия за обект – Туристическа хижа „Сини връх“ в *** с ИТН 1066958, както и издадената фактура № 1235000772/23.07.2020 г. В тази връзка ищецът изпратил на ответника уведомително писмо и издал кредитно известие № 3000383330/29.10.2020 г. към фактура № 1235000772/23.07.2020 г., от които било видно, че сумата за начисленото количество ел. енергия по констативен протокол за обект с номер на измервателната точка (ИТН) 1066958 в с. Новаково, хижа „Сини връх“ не се дължи. Счита, че по този начин с влязъл в сила индивидуален административен акт въпросът относно незаконосъобразността на действията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по коригиране на сметката за обект Туристическа хижа „Сини връх” бил разрешен. Излага съображения, че исковата претенция е 2 неоснователна и недоказана, тъй като произтича от извършените от ищеца незаконосъобразни действия по коригиране на сметката на ответника и съставените за тях и анулирани (оттеглени) през м. октомври 2020 г. документи, а не от други настъпили след това релевантни факти и обстоятелства, или съставени документи. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 7372,62 лв. – стойност на допълнително начислена ел. енергия за период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. за обект на потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна масивна сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с клиентски № 1001045340 и ИТН: 1066958, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, 2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., и 238,97 лв.

– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че ответникът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ищеца за имот, находящ се в ***, представляващ Туристическа хижа „Сини връх“ с идентификатор ***, с клиентски № 1001045340 и ИТН: 1066958, както и че ищцовото дружество е начислило допълнително сумата в размер на 7372,62 лв. за корекция сметката за ел. енергия на ответника за периода 25.01.2017 г. – 25.04.2017 г.

Не е налице спор, че за извършената корекция ищецът е издал Фактура № 1235000772 от 23.07.2020 г. за сумата от 7372,62 лв. По повод подадена от ответника жалба Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с Решение № Ж664/21.10.2020 г., по силата на което са дадени задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да анулира начислените на основание „Справка за коригиране на сметката за електроенергия към Констативен протокол № 653/15.06.2020 г.“ от 16.07.2020 г. количества електрическа енергия за обект – Туристическа хижа „Сини връх“, находящ се в ***, с ИТН: 1066958. Също така е указано на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да анулира Фактура № 1235000772 от 23.07.2020 г. и при липса на други дължими суми да възстанови доставката на електрическа енергия в обекта. За да уважи депозираната жалба, КЕВР е приела, че са нарушени процедурните правила, тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД не било спазило 7дневния срок за преизчисляване на количествата електрическа енергия и уведомяване на Туристическо дружество „Драгойна“ и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В изпълнение на решението на КЕВР ищцовото дружество е издало кредитно известие № 3000383330 от 29.10.2020 г. към Фактура № 1235000772 от 23.07.2020 г.

Горепосоченото решение на КЕВР е обжалвано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като с Решение № 4531 от 07.07.2021 г. по адм. д. № 11286/2020 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 3656 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 11989/2021 г. по описа на Върховен административен съд, жалбата е отхвърлена.

3

С Решение № 56 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 371/2020 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 03.11.2022 г., е отхвърлен предявеният от Туристическо дружество „Драгойна“ срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Туристическо дружество „Драгойна“ не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 7372,62 лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за обект на потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна масивна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на ***, с ИТН: 1066958, за периода от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. В мотивите на съдебния акт е посочено, че в резултат на външна нерегламентирана намеса във вътрешността на монтирания в обекта на ответника Туристическо дружество „Драгойна“ електромер с фабр. идентификационен № 04175946 била изменена електрическата му схема, така че да не измерва част от изразходваната ел. енергия. След извършен анализ на писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че за Туристическо дружество „Драгойна съществува изискуемо договорно задължение да заплати цената на начислената електроенергия на насрещната страна. Обстоятелството, че с Решение № Ж-664/21.10.2020 г. на КЕВР били дадени задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да анулират корекцията на сметката и Фактура № 1235000772/23.07.2020 г. не променяло така формирания краен извод, тъй като основание за възникване на вземането била отговорността на потребителя на енергийни услуги за договорно неизпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно константната съдебна практика да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. В този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо, че именно ответникът по този иск е носител на тези права и в последващо производство между същите страни съдът е длъжен да зачете установеното със сила на пресъдено нещо съществуване на тези права (така Решение № 32/10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о.). Следователно с отхвърляне на предявения от ответника в настоящото производство отрицателен установителен иск е формирана сила на пресъдено нещо досежно дължимостта на стойността на допълнително начислената електрическа енергия. В тази насока е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, която предвижда, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. От това следва, че е допустимо след отхвърляне на отрицателен установителен иск, ответникът по този иск да предяви осъдителен иск за правото, на което е носител срещу ищеца. Решението по такъв иск съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа него ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за присъденото му вземане. В случая следва да се отчете, че и действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.