Присъда № 177 от 20.09.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 177/20.09.2022 г. по НОХД № 2125 по описа за 2022 година на Районен съд Варна,

Пети наказателен състав

Районна прокуратура Варна е внесла обвинителен акт вх.№ 38236/07.06.2022 г. в едно с материалите по досъдебно производство № 253/2021 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна срещу Н.Т.Д. ЕГН ********** за това, че 09.01.2021 г. за времето от около 22:30 до 23:07 часа в гр.Варна не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 149/16.07.2020 г., издадена в изпълнение на съдебно решение № 3199/16.07.2020 г. по гражданско дело № 3469/2020 г. по описа на Районен съд Варна, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Д.Д., Н.Н.Д. и М.Н.Д. и му се забранява да приближава на по-малко от 100 метра жилището, находящо се в гр. Варна, *****, като крещял и отправял обиди и закани пред жилищния блок № 28 и отправял обиди и закани, с което упражнил спрямо П.Д.Д., Н.Н.Д. и М.Н.Д. емоционално и психическо насилие,като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.296 ал.4 вр.ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните доказателства по делото се установява безспорно, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. На 09.01.2021 г. подсъдимият Н.Д. се е намирал в непосредствена близост до ****, ****, където живее бившата му съпруга П. и децата Н. и М.Д. и отправял по техен адрес обиди и закани, с това е изплашил децата Н. и М., които са се събудили и разплакали, като по този начин е осъществил срещу децата и бившата си съпруга емоционално и психическо насилие. С това си поведение Н.Д. нарушил издадената срещу него заповед за защита № 149/2020 г., която е била сведена до знанието му по установения за това ред преди датата на деянието и съответно подсъдимият е добил представа за принудителните мерки, които е длъжен да спазва. Тези твърдения се доказвали от свидетелските показания на П. Д. и С.И., която непосредствено е възприела поведението и думите на подсъдимия на инкриминираната дата и от косвените доказателства, които подкрепят приетите такива представляващи показанията на полицейските служители Д.М. и В.В., които са били изпратени на адреса именно на сигнала подаден на телефон 112. Кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според което към момента на деянието и към момента на изготвяне на експертизата подсъдимият е бил вменяем и следователно той е съзнавал обстоятелството, че с действията си нарушава заповедта за защита, като действията му са били насочени и по такъв начин е отправял обиди и закани към П. Д., че да бъдат възприети от нея. Счита, че показанията на свидетелката И.Н. не следва да бъдат кредитирани като достоверни доказателствени средства, тъй като същата си противоречи за дати и събития, които са се случвали, а следва да се има предвид, че е майка на подсъдимия и поради тези близки родствените отношения тя обслужва неговата защитна версия. Смята, че не следва да се кредитират показанията на подсъдимия, доколкото същите представлявали защитна версия. Смята, че от доказателствата по делото се доказали и квалифициращите обстоятелства, а именно извършването на престъплението при условията на повторност, доколкото е осъждан за 1 друго такова престъпление по НОХД № 5632/2019 г. по описа на Районен съд Варна, като присъдата по това дело е влязла в сила на 20.02.2020 г. Моли съда да признае подсъдимия Н.Т.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.4 вр.ал.1 от НК, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на бъде ефективно при първоначален общ режим. Моли на основание чл.68 ал.1 от НК да съдът да постанови изтърпяване на наказанието по НОХД № 5632/2019 г. по описа на Районен съд Варна, в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото, а вещественото доказателство компактдиск да остане по делото.

В съдебните заседания подсъдимият Н.Т.Д. участва лично и с редовно упълномощения от него защитник адвокат М.С.П..

Защитникът на подсъдимия пледира, че в досъдебната фаза и в съдебната фаза според него не са се събрали достатъчно убедителни доказателства, с които подсъдимият Д. да бъде признат за виновен за извършеното от него деяние. Според адв.П. ограничителната заповед на Д., която му е издадена от районен съд, не му е предявена по надлежния ред и той не е участвал в производството по Закона за домашно насилие. Тази заповед му е била предявена от служителите на полицията, като са се подписали двама служители, че му е прочетена. По тази начин били нарушени процесуалните норми, защото подсъдимият трябва лично да се запознае какви са условията, какви са ограниченията и срока на действие в заповедта. Счита, че се касае за лични проблеми между подсъдимия и П. Д., от които обществото не е ощетено. Според защитата поведението на тъжителката П. Д., подадените сигнали на телефон 112 са единствено за осигуряване на доказателства, че подсъдимият е нарушил заповедта, като никъде в тези записи не се чуват отправени обиди и заплахи от страна на подсъдимия към нея, поради което счита, че нейните показания не следва да се кредитират. Моли за произнасяне от съда по закон и съвест.

Подсъдимият Д. разбира в какво престъпление е обвинен. Посочва, че много пъти са имали пререкания с бившата си съпруга П.Д.Д. по повод отглеждането на осиновените от тях деца, тъй като според него тя ги малтретирала. Намесил се и бащата на П. и подс.И. напуснал жилището, отишъл в лозето на леля си и там живеел на палатка. Разбрал, че е била издадена заповед да не приближава П., децата и жилището, след това П. Д. многократно го провокирала да наруши заповедта. Конкретно за случая на 08.01.2021 г. П. Д. отишла при него на лозето и го поканила на другия ден, затова той отишъл на 09.01.2021 г. пред входа на блока , но тя не го пуснала в жилището.

Посочва, че е бил на лечение в психиатрична клиника към УМБАЛ Света Марина Варна с последна диагноза емоционално нестабилна личност. Нямал проблем с употребата на алкохол. При последната си дума няма какво да каже.

С оглед постановеното по Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК , че в наказателноправен аспект за престъплението по чл.296 ал.1 от НК пострадалото от акт на домашно насилие лице няма качеството „пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК, П.Д.Д. не беше уведомена в това качество за разпоредителното заседание по делото.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След преценка на събраните в досъдебното производство доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката П.Д.Д. и подсъдимия Н.Т.Д. на 18.08.2017 г. сключили 2 граждански брак. По време на брака си те осиновили две деца – Н.Н.Д., роден на 11.03.2014 г. и М.Н.Д., роден на 16.02.2017 г.

С Решение № 745/17.02.2020 г. на Районен съд Варна, 47 състав, по гражданско дело № 10510/2019 г./л.80 от досъдебното производство/ДП/ бракът между тях бил прекратен по вина и на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката П. Д., определено е местоживеенето на децата при майката на адрес гр.Варна, *****, като това семейно жилище е предоставено за ползване от П. Д.. Н.Д. е осъден да изплаща в полза на всяко от децата чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 180 лева за всяко дете.

В началото на 2020 година подс.Д. започнал да тормози и заплашва Д. по телефона и на работното ѝ място.

Д. подала молба до Районен съд Варна за постановяване на мерки за нейна защита по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/,/приложено заверено копие на л.58 от ДП/ и било образувано гражданско дело № 3469/20 г. по описа на Районен съд Варна.

Била издадена Заповед за незабавна защита № 57/13.03.2020 г. по гр.дело № 3469/2020 г. по описа на Районен съд Варна, 34 състав/л.60 от ДП/, с която са постановени мерки за закрила, както следва: задължава се Н.Т.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Д.Д., Н.Н.Д. и М.Н.Д., както и да приближава следните адреси и места за социални контакти: жилището на молителката и децата, находящо се в гр.Варна, *****, детската площадка и магазина до този адрес, детската градина на децата – ОДЗ “Крилатко“ в гр.Варна, *****-2, работното място на молителката - гр.Варна, *****.

С Решение № 3199/16.07.2020 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 3469/2020 г., влязло в сила на 08.08.2020 г./л.61 от ДП/ е постановено: задължава Н.Т.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Д.Д., Н.Н.Д. и М.Н.Д. на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН; на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН забранява на Н.Т.Д. да приближава по-малко от 100 метра жилището, находящо се в гр.Варна, *****, детската градина, която посещават децата – ОДЗ“Крилатко“, находяща се в гр.Варна, *****, местоработата на молителката, находяща се в гр.Варна, ***** и местата за отдих на децата – детски площадки в съседство с адреса им гр.Варна, *****, за срок от 6 месеца от датата на издаване на заповедта за защита.

В решението е посочено преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на началника на съответното РУ при ОД на МВР Варна.

Била издадена Заповед за защита по ЗЗДН № 149/16.07.2020 г. по гр.дело № 3469/20 г. по описа на Районен съд Варна, с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва: задължава Н.Т.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Д.Д. на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН забранява на Н.Т.Д. да приближава по-малко от 100 метра жилището, находящо се в гр.Варна, *****, детската градина, която посещават децата – ОДЗ“Крилатко“, находяща се в гр.Варна, *****, местоработата на молителката, находяща се в гр.Варна, ***** и местата за отдих на децата – детски площадки в съседство с адреса им гр.Варна, *****, за срок от 3

6 месеца.

Указано е на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреден е Н.Т.Д., че съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.

Заповедта е издадена на П.Д.Д. и на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

Съгласно разпореденото в заповедта копие от нея е изпратено служебно на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

На полицейския служител от Трето РУ при ОД на МВР Варна младши инспектор К.И.К. било възложено да запознае подс.Д. със заповедта за незабавна защита и да изпълни необходимите действия при тази процедура – съставяне на протокол за предупреждение да не нарушава заповедта.

На 22.07.2020 г. в 09:50 часа полицейският служител намерил подс.Д.. Била му предоставена заповедта и той се запознал с нейното съдържание.

От полицейски инспектор К.И.К. в присъствието на друг полицейски служител М.а М. като свидетел бил изготвен протокол за предупреждение/л.27 от ДП/ на Н.Т.Д. да спазва посочените в заповедта мерки. В протокола е отбелязано, че Д. е запознат със Заповед за незабавна защита № 149/2020 г. на Районен съд Варна и със съдържанието на протокола и фигурира негов подпис като предупреден.

Въпреки че бил запознат със Заповед за защита № 149/16.07.2020 г. по гр.дело № 3469/2020 г. по описа на Районен съд Варна подсъдимият Н.Т.Д. не изпълнил забраната в същата да приближава на по-малко от 100 метра жилището, намиращо се в гр.Варна, *****.

На 09.01.2021 г. около 22:30 часа подсъдимият Д. отишъл до жилищен **** в ***** на гр.Варна и пред вход 2 започнал да крещи обидни реплики към св.П. Д., която се намирала в апартамента заедно с децата Н. и М.. Св.Д. разпознала гласа на подсъдимия и го видяла около блока. След това подс.Д. започнал да звъни непрекъснато по домофона на входа на блока на звънеца на апартамента на св.Д. и да говори по него заплахи и обиди. Децата се събудили и разплакали.

Присъствието на подс.Д. около блока и отправените от него обиди и заплахи на висок глас към св.Д. били възприети от св.С.Т. И.а, която живеела в същия вход, познавала св.Д. и подс.Д. и била свидетел и на други негови посещения на адреса, придружени с викове, обиди, звънене по домофона на св.Д. и др.